Кой ще плати масрафа за ограничаване на глобалното затопляне?

Кой ще плати масрафа за ограничаване на глобалното затопляне?

Публикувано от:

Автор: Галя Горанова.

Предстоящата световна конференция за климата в Париж – COP 21, която събира над 100 държавни лидери в началото на декември, си поставя за цел да ограничи глобалното затопляне до 2°C в сравнение с прединдустриалната ера. Дори и да бъде постигнато съгласие, ефектът за милиони хора по земята ще е опустошителен.

Предстоящата Конференция по изменение на климата в Париж (СОР 21), която ще се проведе от 30 ноември до 11 декември, си поставя няколко амбициозни цели: намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 40%, постигането на 40% енергийна ефективност и увеличаване на възобновяемите източници с поне 30% до 2030 г. Това е записано в Пътната карта на Европейския парламент за преговорите на предстоящия форум. Очаква се конференцията във френската столица, в която ще се включат над 100 държавни лидери, да завърши с подписването на ново глобално споразумение с правна стойност.

На форума ще бъде обсъдено предложението на Европейския парламент част от квотата за въглеродни емисии на ЕС да бъде заделена за климатично финансиране, както и намаляване на емисиите във въздухоплаването и корабоплаването.

Според евродепутатите това ще е битката на века. Ако не бъде ограничено глобалното затопляне до 2°С до края на века, цели градове ще бъдат потопени, все по-големи площи обработваема земя ще изчезнат, гладът и природните катаклизми ще засилят миграционния проблем.

Точно същите катастрофични прогнози се чуваха и през 1997 г. при подписването на договора от Киото, който така и не бе ратифициран от индустриални гиганти като САЩ и Канада. Фетишизираната енергийна ефективност предизвика истинска социална катастрофа в страни като България, в които изпълнението на квотите за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) доведе до драстичен скок на цените на тока.  

Въпросът кой ще плати грижата за опазване на планетата е ключов при подобни преговори. За постигането на амбициозните цели на СОР 21 само до 2020 г. ще трябва да бъдат отделени над 100 милиарда щатски долара. В проектодоговора за срещата в Париж се предвижда равно участие на всички държави – развити и развиващи се, в този процес. Което означава, че всяка страна ще трябва да поеме своя дял от общата целева сума. На по-слабо развитите се препоръчва да използват възможностите на фондовете за развитие към ООН и други международни институции.

За нуждите на международното финансиране се предлага да се заделят част от приходите от европейски и международни данъци върху емисиите от авиацията и корабоплаването. Възможните ефекти от подобен подход са два: повишаване на данъците и оскъпяване на тези услуги или намаляване на приходите в държавните хазни за сметка на социалните плащания.

За България увеличаването на квотата за ВЕИ от 20% на 30% до 2030 г. може да има пагубно въздействие върху жизнения стандарт на населението, ако не се променят драстично условията за инвестиции в сектора.

Възможно е вместо да доведе до намаляване на бедността, каквато е една от целите му, планът за спасяване на планетата да постигне тъкмо обратния ефект.

В седмиците преди световната конференция за климата в Париж зачестиха алармистките информации за градове, застрашени от покачването на нивото на световния океан, за опасно висока концентрация на парникови газове, за рекордно покачване на температурата в световен мащаб.

В общите усилия за спасяването на планетата се включиха и световните религиозни лидери. Църквите в Европа излязоха с призив за екологични поклонничества като форма на солидарност с онези, които живеят в перифериите и в трудни условия. По инициатива на филипинско момче се роди идеята за „екологични пости“ в първия ден на всеки месец.

Всички държави ще страдат от последиците от глобалното затопляне, но най-бедните ще бъдат засегнати най-сериозно от очертаващия се недостиг на храна, покачване на морското равнище, циклони и суша, прогнозира Световната банка в свой доклад преди дни.

Британският метеорологичен институт също излезе с нови доказателства за ускореното затопляне на планетата, които сочат, че през 2015 г. средната температура на Земята се е повишила с 1 градус в сравнение с прединдустриалната ера (1850-1900).

Тъкмо този температурен скок е причина за все по-честите засушавания, горещини, за ускореното топене на ледниците, покачването на морското равнище и окисляването на океаните.

Международната общност си поставя за цел да ограничи глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий спрямо нивата отпреди индустриалната революция, но дори и в този случай цели региони ще бъдат опустошени. За да бъде спазен този ангажимент, светът трябва да предприеме радикални мерки за ограничаването на парниковите газове.

„Всяка година регистрираме нов рекорд на количествата парникови газове, изхвърлени в атмосферата“, констатира и Световната метеорологична организация при представянето на годишния си доклад в Женева.

През 2014 г. средната концентрация на въглероден диоксид, основният причинител на парниковия ефект, е достигнала рекордни нива от 397 частици на милион, а в началото на тази година за пръв път надхвърли прага от 400 частици на милион. Натрупването на този газ в атмосферата, а също на метан и азотен окис, води до общо затопляне на планетата, каквото наблюдаваме през последните 150 години.

Три седмици преди конференцията в Париж (30 ноември-11 декември), която се очаква да завърши с подписването на световен договор срещу глобалното затопляне, бе публикуван и доклада на изследователския институт Climate Central, който твърди, че дори ограничаването на глобалното затопляне до +2 градуса по Целзий ще има опустошителен ефект и много крайбрежни градове, сред които Шанхай,  Бомбай, Рио, Буенос Айрес, Ню Йорк и Токио, ще бъдат наводнени заради повишаването на нивото на световния океан и топенето на полярните шапки.

От началото на XX век досега океанското равнище се е покачило с 20 сантиметра и предвижданията на Междуправителствената експертна група по изменение на климата към ООН сочат, че до 2100 г. то ще скочи с още 26 до 82 сантиметра спрямо стойностите от периода 1986-2005г.

Най-застрашени са крайбрежните градски зони и делтите на реките. Изследването на Climate Central съдържа дългосрочна прогноза, която потвърждава необратимостта на процеса.

При глобално затопляне от 2° C, моретата ще повишат нивото си с 4,7 м и ще залеят зони с население от 280 милиона души. При 3°C – водите ще се покачат с 6,4 м и ще засегнат 400 милиона души.

Преди дни Световната банка също предупреди, че до 2030 г. над 100 милиона души могат да изпаднат в крайна бедност вследствие на климатичните промени.Измененията могат да доведат до разрушаване на земеделието и създаване на благоприятни условия за разпространяване на малария и други болести.

Френският президент Франсоа Оланд подчерта по време на срещата с боливийския си колега Ево Моралес в началото на тази седмица, че големият залог на COP 21 е не само изработването на „нов проект за устойчиво развитие“, но и „борба срещу неравенствата“.

Преди дни в Париж се събраха финансовите министри от 70 страни, за да обсъдят подготовката на СОР 21. При закрити врата те се обединиха около четири ключови теми, около които ще се търси съгласие през декември: равно участие на всички страни, както развити, така и развиващи се, амбициозно, глобално и правно обвързващо споразумение, гарантирано финансиране и прилагането на спешни мерки още преди влизането в сила на Договора през 2020 г.

Сегашният проектодоговор, който ще послужи като основа за преговорите в Париж след месец с обем от 55 страници, съдържа множество противоречиви текстове. Целта на подготвителната среща на финансовите министри е да „улеснят“ постигането на споразумение, по думите на френския външен министър Лоран Фабюс.

Повечето политически лидери са убедени в успеха на поредния опит за предотвратяване на климатичната катастрофа, която човечеството е на път да сътвори с неразумната си индустриална дейност и свръхексплоатацията на природни ресурси. Нищо обаче не е сигурно, като се има предвид, че първообразът на предстоящото парижко споразумение – Договорът от Киото, подписан още през 1997 г., така и не бе ратифициран от САЩ, въпреки поетия ангажимент за ограничаване на 6-те най-вредни химически вещества, които предизвикват затопляне на планетата.

В Париж добрата воля на политическите и обществени лидери и искрената загриженост за планетата за пореден път ще се сблъскат с икономическата целесъобразност и властта на парите като е трудно да се предвиди отсега на чия страна ще е победата.

 

Източник: a-specto.bg.