Как Московия за малко да стане британска колония

Как Московия за малко да стане британска колония

Публикувано от:

През XVII век Великобритания, вече показала имперските си амбиции, обърнала поглед към Русия. Англичаните искали да превърнат северните й региони в поредната си колония. Това станало известно едва след четири века.

От англомания до интервенция

Руско-британските отношения се зародили още по времето на Иван Грозни. Наистина, ограничавали са се с «потребностите на политиката и търговията». Интересът на Грозни към англичаните е прието да се свързва с името на Ричард Ченслер и неговата експедиция от 1553 година, сложила началото на руско-английските търговски отношения. След време англичаните получили от Грозни не само правото да търгуват из цяла Русия, без да плащат данъци, но и да се занимават с улов (на риба и китове), да търсят залежи на желязо.

Със симпатия се отнасял към англичаните и Борис Годунов. Не само приемал на драго сърце чужденци на служба, но и в близкото си обкръжение предпочитал да вижда спретнати «лордове», на които имал повече доверие. Царят по всякакъв начин поощрявал поданиците си да приемат европейския стил на живот, обичал да прекарва време в обществото на чужденците, включително на англичаните.

С пиетет се отнасяли към англичаните и Екатерина Велика, и други руски владетели, но не всичко в отношенията между двете страни било толкова гладко. Имперските амбиции  и геополитическите въпроси не веднъж били “точка на напрежение” в международните интереси, достатъчно е да си спомним Кримската война или чуждата интервенция по време на Гражданската война. Но, оказва се, че в руско-британските отношения има един епизод, за който не е прието да се говори, който би могъл да стане преломен за Русия.

Ценната находка

Преди точно 100 години – през 1914 година – санкт-петербургският архивист Инна Ивановна Любименко – познавач на руско-британските търговски връзки на границата на XVI-XVII век, работейки в английско специално хранилище, намерила странни материали и почти веднага разбрала, че държи в ръцете си истинска историческа «бомба». Написала статията «Английският проект от 1612 година за подчиняване на руския север на протектората на краля Иаков I» и я публикувала в «Научния исторически журнал».

Но Първата световна война вече била на вратата. Скоро Европа била разтърсена от оръдейна канонада и замлъкнали не само музите, но и науката история. Европа започнала да я пренаписва, буквално с жива кръв, и не й било до 400-годишни стратегии, интриги и сензации.

Първият документ бил чернова/копие на писмо, адресирано до Тайния съвет при двора на крал Карл I. Написал го е английският капитан Чембърлен, който през 1610-1613 година участвал в някаква извънредно тайна мисия. Наистина, това послание било нахвърляно вече post factum – през 1631 година. От което Любименко заключила, че може да се смята за отчет, съставен вече за престолонаследника на краля на Англия и Шотландия Яков I Стюарт (починал през 1625 година) – Карл I.

«След връщането си от Русия, – пише Чембърлен, – представих на покойния крал Иаков I цялата руска държава, ежегодния приход на короната достига 8 милиона фунта стерлинги. Сър Джон Мерик и сър Уилям Ръсел бяха изпратени при дворянството на тази нация… и предложиха от името на краля на Великобритания, Негово Величество да стане техен император и покровител, с което те, общо взето, се съгласиха с благодарност и изпратиха свой посланик с подарък при краля, за да започнат преговори с него по този въпрос». След това капитанът разказва за недъг, който го извадил от процеса на преговорите.

Жаждата за протекторат

Във втория документ (без дата и автор) се говори за самите преговори и се предупреждава за руската действителност в Смутните времена. Говори се за териториите, които още не са засегнати от войната и са «съхранили целостта си», и за тези (руснаци – Н.П.), които вече «предвкусват» бъдещите «нейни ужаси» и, «чули за славата на Негово Величество, за неговия велик разум и доброта, предпочитат да се предадат в неговите ръце, отколкото в нечии други».

Водещата роля в тези преговори била на главата на Московитската компания Джон Смит, който успял да привлече към тях «авторитетни британски търговци». Следващият цитат помага да се осъзнаят както размерите на английските териториални претенции, така и на надеждите на английската  негоцианска дипломация: «Ако Негово Величество получи като предложение суверенитета над тази част на Московия, която е между Архангелск и Волга, и над водния път по тази река до Каспийско или Персийско море, или, поне, протекторат над нея и пълна свобода за английската търговия, това би било най-щастливото предложение, което е правено някога на нашата държава, откакто Колумб предложи на Хенри VII да открие за него Западна Индия…»

Хитрият план

Знаейки оскъдността на британската хазна, авторът на това писание внася изобретателно предложение – да се стовари върху руснаците финансовото бреме по прехода на Руския Север във владение на монарха на Англия. И дори обрисувал бегло схемата – как може да се направи това. През май британският флот ще напусне Англия за сключване на договор с руското население, а есента, когато тръгне обратно, на руснаците «им се разрешава да изпратят с тях свои посланици за потвърждение на договора», «а през това време нека те да подготвят да предадат в ръцете на английската компания достатъчно пари и стоки, за да се плати въоръжаването и превозът на необходимото им количество войска».

Потвърждаване на амбициите

Любименко била толкова шокирана от така открито описаните на хартия окупационни планове на Британия, че се усъмнила в истинността на документите. Но след няколко месеца получила поредното потвърждение – листче с нахвърляни тезиси. С дата – 14 април 1613 година. Подписано от придворния юрист Джулиус Сизе, което бегло фиксира два основни въпроса: «Ще бъде ли тя (северната територия – Н.П.) наистина предложена? Трябва ли да бъде приета?» Малко по-нататък има забележка за «укрепването» на Архангелското пристанище и ще бъдат ли за това достатъчни «1000 английски войника».

Човекът “Х”

Англичаните още от времето преди Смутата (тоест от епохата на Иван Грозни) са мечтали да прокарат транзитен път през Русия «в Шемаха, Бухара, Самарканд и Китай». По време на Смутата поискали вече цяла Русия. И в лицето на своите пратеници – Джон Смит и Джон Мерик – агенти на  Московската търговска компания (създадена още по времето на Грозни) – се подготвяли към завоалирано завладяване на Архангелска и Вологодска област и практически на цялото Поволжие с излаз на Каспийско море.

В тази история има още една интрига – ако имената на английските играчи са известни, то кой от руска страна е водил преговорите. В кореспонденцията се споменава само някаква «част от дворянството». Но след като послания са били адресирани до първото лице на английската корона (предположила Любименко), то и от страна на Русия трябва да е стояла фигура с не по-малка тежест. Кой? Архивистът така и не получила отговор.

За да помнят

27 години по-късно – през 1941-ва (вече в навечерието на Втората световна война) Любименко отново се върнала към темата за британската експанзия на руска земя. Вероятно, предвиждайки новото световно клане и новото преразпределяне на света, от което амбициозната Англия нямало да остане на страна. Тя публикувала в №2 на списание «Съветска наука» статията «Плановете на английската интервенция в Русия в началото на XVII столетие».

 

Опитът на Британия да проведе «мека окупация» на руските територии така и не успял. Русия се справила с полската интервенция. През февруари 1613-та на трона на Московия седнал първият от династията Романови – цар Михаил. Управлявал твърдо, пресякъл безредиците в страната и с това окончателно унищожил всичките планове на англичаните.

До ден днешен малко хора знаят, че историята на Руската Държава в първото десетилетие на XVII век е могла да се развие по съвсем друг начин. И че днес руснаците можеха да не са граждани на Руската Федерация, а поданици на Нейно Величество Елизабет II.

Да припомним, че опит за завземане на Руския Север англичаните са направили и по време на Кримската война през 1854 година.

Наталья Подольская

Источник: Как Московия чуть не стала британской колонией

© Русская Семерка russian7.ru