Българското „звено” на духовната връзка между украинци и руснаци

Българското „звено” на духовната връзка между украинци и руснаци

Публикувано от:

Националният празник на България – Денят на Освобождението от османските поробители и възраждането на българската държава беше отбелязан в Москва с презентация на научен труд по тази тема.

Неговият автор, руският историк Надежда Воробьова вече три години живее в Киев, където нейният съпруг е в служебна командировка. И бе издадена книга, озаглавена „Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Забравена и непозната”, от най-голямото украинско издателство „Фолио” в Харков. Възниква въпросът: Нима тази паметна страница от руско-българската история, за която е писано толкова много, е забравена и непозната? Ето какво каза Надежда Воробьова:

Надежда Воробьова: Това е по-скоро провокативно заглавие. Бихме искали да привлечем вниманието на съвременните историци към войната, която, уви, за мнозина, наистина е забулена от покривката на времето.

КОРЕСПОНДЕНТ: Работили сте в архивите на Украйна и Русия, какво ново научихте?

Надежда Воробьова: Архивите на Чернигов, Харков, Днепропетровск, Киев и десетки други украински градове ни представиха документи за участието на жителите на техните територии в Руско-турската война. Тук е имало мобилизация на населението, а останалите в тила са помагали на армията с каквото са можели – с медикаменти, кожуси, сухари. Тогава не е имало разделение на хората въз основа на етническа принадлежност. Всички са били единни във възприемането на войната като народна, освободителна. И това е лайтмотивът на тази книга.

КОРЕСПОНДЕНТ: Отбелязват ли в Украйна националния празник на България на 3 март, когато е бил подписан мир Сан-Стефанския мирен договор и българите са възстановили своята държавност?

Надежда Воробьова: Аз много пъти съм участвала в тези тържества в Киев. На украинска земя има много неща, останали от тази война. Прахът на генерал-майор Леонов, получил за форсирането на Дунав златна сабя с надпис „За храброст”, се пази в Киевско- Печерската лавра. Всяка година на 3 март на гроба му полагат цветя. Има паметник, създаден с усилията на общественици на Зверинския хълм, той има същата форма като аналогичните паметници на героите от Руско-турската война в България.

Увеличава се и броят на паметниците на героите на българска земя. Към съществуващите 450, се прибавят нови – на видния руски пълководец генерал Скобелев в Плевен, на генерал – фелдмаршал Гурко в София. В Русия, Украйна и България поддържат паметта обществени организации, сдружения на приятели, фондации, кръстени на генерали, участвали в битките. Тази трагична и славна страница в историята по вълшебен начин духовно е свързала всички, които са се борили за свободата и независимостта от османско иго, но най-вече, разбира се, нашите три славянски народа – руснаците, украинците и българите.