Бежанци или обикновени престъпници

Бежанци или обикновени престъпници

Публикувано от:

Автор: Владислав Дацов*, Поглед Инфо.

Покрай граничния инцидент, при който служителят на „Гранична полиция” Вълкан Хамбарлиев простреля нелегален имигрант (произвеждайки предупредителен изстрел), който по-късно почина, бяха повдигнати немалко въпроси относно държавната ни граница, така наречените „бежанци” и отговорността на граничния полицай. Абстрахирайки се от емоциите, които в една или друга степен влияят на нашите преценки за справедливо и несправедливо, ще се постарая да направя обективен анализ, почиващ на действащата нормативна уредба в Република България.

Съгласно чл. 279 НК, ал. 1: „Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.”

Следователно, от тази разпоредба на Наказателния кодекс може да се направи недвусмисленият извод, че всяко лице, което осъществи преминаване на държавната ни граница не по установения ред, извършва престъпление. При всяко положение това лице, ако не желае да извърши престъпление, трябва да получи разрешение от компетентните държавни органи – в първата хипотеза то следва да е предварително, а във втората (когато такова не е било дадено) преминаването на границата се осъществява през определените за това места, където също може и следва да получи разрешение преминаващият. С други думи, всяко лице, което пресече държавната ни граница без предварително разрешение или без получаването на такова при самото ѝ пресичане, осъществява състава на престъплението по чл. 279, ал.1 НК. Чл. 279, ал. 5 НК съдържа изключение от правилото, т.е. хипотезата, при която едно иначе съставомерно поведение, няма да бъде наказуемо:

„Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.”

Разбира се, анализът няма как да спре дотук, тъй като разпоредбата на чл. 279, ал. 5 НК съдържа препращане към Конституцията на Република България (КРБ). Т.е. за да разберем дали така наречените „бежанци” са осъществили състав на престъпление, за което подлежат на наказателно преследване и следва да бъдат наказани, тъй като са извършили престъпление, то следва да се обърнем към КРБ. Релевантният текст в случая е чл. 27 КРБ, който гласи:

„Чл. 27.
(1) Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля, освен при условията и по реда, определени със закон.
(2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
(3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.”

Разпоредбата на ал. 3 е от най-голямо значение за установяването на обстоятелството дали поведението на така наречените „бежанци” е престъпление или не. Защо? Защото именно предвиденият в нея закон отговаря на въпросите, които поставят алинеи 1 и 2 на същия член, а именно дали това са чужденци, които пребивават в страната на законно основание или не, както и дали следва да им бъде предоставено убежище. Но кой е този закон, към който препраща ал. 3? Това е Законът за убежището и бежанците (ЗУБ), а чл. 4, ал. 5 от него гласи следното:

„Чужденец, влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да поиска закрила, пристигайки направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му, е длъжен да се представи незабавно на компетентните органи и да посочи уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на страната.”

От фактите по случая с граничния полицай Вълкан Хамбарлиев знаем следното: група от чужденци (афганистанци, около 50 души), преминават границата не по законоустановения ред, т.е. без предварително разрешение на компетентен държавен орган и не през предвидените за това места за пресичане на държавната граница; може би пристигат от територия, където е застрашен животът им, а може и не – това не е факт, а по отношение на този въпрос може само да се спекулира, но нека приемем, че са такива; не са се представили незабавно на компетентните органи и не са посочили уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на страната. Именно поради последното (непредставяне пред органите и непосочване на уважителни причини), хипотезата на чл. 4, ал. 5 ЗУБ е неприложима спрямо така наречените чужденци. Нещо повече, групата от над 50 афганистанци е „налитала на бой”, т.е. отявлено е оказала съпротива. Затова изключението, предвидено в чл. 279, ал. 5 НК, който препраща към Конституцията на Република България (чл. 27), която пък препраща към ЗУБ (чл. 4, ал.5) няма как да бъде приложено към така наречените бежанци, а следователно те са ни повече, ни по-малко обикновени престъпници, осъществили състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 НК и попадат под ударите на наказателната репресия на Република България.

Що се отнася до поведението на Вълкан Хамбарлиев, то последното е правомерно и не е мислимо да му бъде търсена наказателна отговорност. Нещо повече! Неосъществяването на това поведение би било противоправно поведение само по себе си! Т.е. граничният полицай е бил длъжен да извърши действия срещу незаконното навлизане на територията на уж независимата и суверенна наша държава, бил е длъжен да произведе предупредителен изстрел след като нарушителите са оказали съпротива, и е изпълнил тези свои задължения добросъвестно и изрядно. С други думи, не е нарушил разпоредбата на нормативен акт. Лично според мен няма основания да се ангажира наказателната му отговорност, защото обратното би означавало, че всеки (включително тежко въоръжен терорист) може да пресича държавната ни граница, както и откъдето си поиска, и никой няма да може да го спре, т.е. ще следва да признаем, че страната ни се е превърнала в „разграден двор”, че границата ни е само номинална, а правото ни или по-точно нормативните ни актове (най-вече НК) са любопитно четиво и нищо повече. Това не е начинът, по който нещата следва да се случват в една правова държава! Не можеш да величаеш престъпниците, а да заклеймяваш органите (или по-точно длъжностните лица по чл. 93, т. 1, б. „а” НК), които защитават законността, а с това и всеки български гражданин! Абсурдно е, нелепо е, но за жалост мнозина го правят…

* Владислав Дацов – Бакалавър по “Международни отношения”, завършил с отличие СУ . В момента учи магистратура по “Право” и “История и съвременно развитие на страните от Източна Азия” в СУ. Пише статии по политически и правни въпроси, а също така поезия и къси разкази. Превежда от английски и руски.