Героите и вещите, които страната успя да забрави – писателят Александър Кабаков, автор на романите „Невъзвращенец“ и „Беглецъ“, направи списък на ярките белези на живота в СССР.
Мрежичката за коса
„Шапчица от еластични нишки, която служи да запазва идеалния вид на мъжката прическа. Обикновено се слагала върху още влажната коса след къпане. Мъжете рядко си сресвали косата на прав път и по-често на една страна, или както казвали тогава – на английски път. Повечето се сресвали гладко назад. А мрежичката била признак на модерност. Във всяка комунална квартира имало по някой стар ерген, комунален коцкар. Него със сигурност можело да видите сутрин с мрежичка на главата“.
Табакерата
„Пушенето започва да става все по-екзотично занимание. А преди 30-50 години пушенето било масово. Доказателство за това са съветските филми, където героите, вълнувайки се преди решаващото партийно събрание, пушат в леглото, което е твърде опасно. Та лежи си героя, облечен в потник, на който сега казват „алкохоличка“, което е обидно, защото тогава всички в Русия, дори в Европа, носели такива потници.
Тениски имали американците. За тях те били част от военната униформата. И така, човекът с потника-алкохоличка, подстриган много късо, с папироса „Беломор“, а по-заможните с „Казбек“, лежи и пуши една след друга цигари. На корема му – чинийка вместо пепелник, той лежи и преживява. По онова време, когато се пушило масово не само във филмите, но и в реалния живот, всеки си имал табакера.
Хората с добър вкус имали кожени табакери, при това трофейни. После, когато цигарите започнали да стават все по-модерни, табакерите изчезнали. А днес пушенето се превръща едва ли не в криминално престъпление“.
Нощната лампа
„Нощните лампи, зелените, а понякога и тъмно червени, с цилиндричен плосък абажур и железен медальон по ръба на цилиндъра присъствали във всички държавни и най-вече следователски кабинети. Представлявали задължителен атрибут на работното помещение в съветските времена. Вече ги няма, но някои късметлии, любители на съветската стилистика, ги откриват по таваните и сметищата и ги реставрират. Смея да се похваля, че имам такава лампа.
Етажерката
„Задължителен елемент в обзавеждането от средата на миналия век или по-точно пълната липса на такова. Изпълнявали функцията на шкаф за книги (побирали една цяла библиотека).
Повечето библиотеки се появяват в края на 50-те години на миналия век заедно с така наречените абонаментни издания, т.е. със събраните съчинения. Тогава възникват големите библиотеки и чешките книжни рафтове, които трудно се намирали. Те се измятали и стъклата винаги се заклещвали между тях. Покупката на такова нещо обаче си било голям късмет.
А през 20-40-те години етажерката била задължителен елемент. С книгите, всевъзможните дрънкулки, а на най-видното място – червената кутийка със златни елементи с парфюма “Красная Москва“, собственост на домакинята. Понякога били наредени седем слона от резбован алабастър или порцелан. Най-често етажерката била изработена от бамбукови пръчки и шперплатови плоскости и бързо се скапвала. Лесно било да я събориш с всички произтичащи от това събитие последствия“.
Двуетажните тролейбуси
„До началото на 50-те по централните улици на Москва се движели двуетажни тролейбуси. Представлявали странно устройство с много къси „тиранти“. Мисля, че не бяха много безопасни – едно такова устройство не може да бъде стабилно. Добре си спомням за такъв тролей, който минаваше по улица „Горки“ от центъра към стадион „Динамо“ и обратно. Когато на „Динамо“ имаше мач, тролейбусите бяха целите окичени с фенове“.
Примусът
„Не всички домове в градовете бяха газифицирани и хората готвеха на керосинови котлони или примуси – горелки, захранвани с керосин. Имаха почти сходна конструкция. По-късно се появи устройство, наречено керогаз. Реално представляваше същата горелка, която обаче разпределяше пламъка много по-ефективно. Примусите, керосиновите котлони, керогазите стояха в кухните на комуналните квартири. Когато всички се прибираха от работа и започваха да приготвят вечерята, от кухнята се донасяше едно равномерно бучене. Бученето на примуса беше характерен белег на съветския комунален начин на живот“.
Фикусът
„Задължителен елемент от декорацията на стаята, използвана като всекидневна, макар че каква ти всекидневна в комуналната квартира. Въпреки страшната теснотия, често на видно стоеше фикусът или растението, на което зрееха така наречените китайски ябълки. Съкратено му казваха „китайка“.
Автомобилът
„Човекът от епохата на класическото съветско средновековие (30-те – началото на 50-те години) има особени взаимоотношения с автомобила. Собствениците на автомобили бяха наричани частници. Автомобилът се купуваше за цял живот и понякога наистина се ползваше цял живот. Сглобяваха го много грижливо, беше доста устойчив на корозия, въпреки лошата боя – желязото беше дебело.
Изобщо съветският автомобил доказваше, че съветската икономическа система може да произведе прилични и, както се казва днес, конкурентоспособни вещи. Но за целта в отдела по технически контрол трябваше да командва другарят Страх. И историята на съветския автомобил — от вечните и по своему елегантни „Победа“ и ЗИМове до разпадащите се „Москвич“ и „Волга“ от края на съветския декаданс – убедително го показва.
Когато в края на полета на съветския социализъм разрешиха създаването на кооперативи, направо до оградата на Московския завод за малолитражни автомобили, където сглобяваха Москвичите, вдигнаха барака – кооператив и там същите тези „Москвичи“, произведени в завода и веднага закупени от него, се доизкусуряваха. Тоест същите работници, които работеха в АЗЛК, разглобяваха и отново сглобяваха колите. Чак тогава можеха да се ползват известно време“.
Витрините на магазините
„Във витрините никога не излагаха стоките, продавани в магазините. Винаги излагаха гипсови отливки или изображения върху картон. Което в общи линии е разбираемо: съветският гражданин нямаше нужда да бъде агитиран да влезе например в магазин за месо. Затова на витрините висяха салами от папие-маше. Особено разпознаваеми бяха отливките на салам от език, сега той изглежда малко другояче – мястото на срязване беше изобразено като шахматна дъска, където черните квадратчета символизираха парченца дроб, а белите – сланина.
Във витрините на магазина „Елисеев“ някои продукти не бяха изкуствени, а истински. Имаше например огромни фаянсови вани с хайвер – два-три вида червен, черен, на зърна, разбит, от моруна и есетра. Но на витрината той не изглеждаше много презентативно, защото хайверът беше сравнително скъп продукт, рядко се купуваше и засъхваше.
На „Тверская-Ямская“ улица до 60-те години имаше магазин за играчки. На витрината му беше изложена къща за кукли, през прозорците на която се виждаха малки куклички. Един огромен свят от кукли. Помня, че не можеха да ме отлепят от тази витрина. Разбира се нито къщата, нито част от нея можеха да се купят. Въобще с влизането си в магазина съветският човек най-напред разбираше, че това, което иска да купи, го няма. И после вече решаваше, какво да прави.“
Храната навън
„Автоматите с газирана вода, със и без сироп, специален кръг с дюза за измиване на чашата. Вярно че чаши никога нямаше – крадяха ги пияниците или се чупеха и не ги подменяха веднага. Трябваше да удариш железния автомат отстрани, за да проработи. Газирана вода продаваха и търговците с колички. Навън можеше да се видят сладоледаджии с колички-термоси, пълни със сух лед.
Рядко се срещаха, но все пак ги имаше, и колички с понички. Една такава, известна на всички московски аборигени, имаше на ъгъла на улиците „Неглинка“ и „Пушечная“ срещу ЦУМ. Пържените понички с месо в действителност съдържаха всякакви месни отпадъци, смлени на кайма, а имаше и с мармалад. Ужасна храна, но я ядяхме с изключително удоволствие“.