Днес само в китайската провинция Гуандун брутният вътрешен продукт (БВП) е равен и дори малко надхвърля целия руски. Вярно е също, че БВП на един американски щат като Калифорния е сравним с този на Великобритания. Така че за „многополюсен“ свят може да се говори само теоретично. Днес светът отново е „двуполюсен“, само че мястото на СССР в него е заето от друг социалистически – ще подчертая това специално: социалистически – гигант. Китайската народна република ще празнува тази година своята 70-годишнина, и едновременно с това – 70-годишнината от установяването на дипломатически отношения между СССР и КНР.
Наблюдаваме противостоенето на два нови полюса. При това, по моите наблюдения, в Пекин не разчитат много на помощ от Москва. Експертите русисти смятат, че страната ни е слаба и продължава да отслабва, а политическото ѝ ръководство е твърде прозападно. При първата си среща през 2013 г. Владимир Путин и Си Дзинпин се договориха да се срещат ежегодно по пет пъти. През 2018 г. за първи път имаше само четири такива срещи. За китайците, които отдават голямо значение на спазването на ритуалите, това е знак.
Още един знак: продължават затрудненията в междубанковите отношения между нашите страни, въпреки че стокообменът през 2018 г. надхвърля 100 млрд. долара. Всичко това не свидетелства за динамика на стратегическото сближаване между нашите страни. В най-добрия случай има някакъв застой. Това може да се преодолее чрез подготовката на значими, знакови събития в китайско направление, включително сключване през 2021 г. на нов руско-китайски договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ, където би било полезно да се отбележи преход към съюзнически отношения вместо сегашното неясно „стратегическо партньорство“, а също така да се потвърди неприкосновеността на цялата граница между двете страни. Действащият договор от 2001 г. е разчетен за 20 години, с възможност за удължаване. А последният спорен участък от границата беше ликвидиран през 2004 г. въз основа на споразумение, а не на договор.
Китай имаше достатъчно проблеми и преди, но през последните няколко години започна открита фаза на „сдържане“ от страна на Америка. През цялото това време обаче Поднебесната запазва своя курс, демонстрирайки не просто стратегическо мислене, а дългосрочно стратегическо мислене и планиране, разчетено до 2049 година. Си Цзинпин провъзгласи програмата „Китайска мечта“ през 2012 г. През първите 5 години, от конгрес до конгрес, те създадоха пътна карта за развитие, разписана по години, по отрасли, по региони, с всички реперни точки, с механизъм за контрол и корекция. През 2017 г., пет години по-късно, се състоя ХIХ конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП). На него бе отчетено, че всичко върви по план. Тогава утвърдиха „Китайската мечта“ вече като нова теоретична постановка, наречена „Нова епоха на социализма с китайска специфика“. Просто „социализъм с китайска специфика“ – това е Дън Сяопин. А „нова епоха“ – това е Си Цзинпин. На същото това „общокитайско партийно събрание“ бе отбелязана нова точка по пътя до 2049 година. Към 2035 година половината от набелязаната цел трябва да бъде постигната. И като знак за одобрение на дейността на Си Цзинпин беше премахнато ограничението от два петгодишни мандата за генералния секретар. Към 2035 г. другарят Си ще навърши 82 години – това е напълно реално за китайската политика; Дън Сяопин живя, както е известно, до 93 години и до последно влияеше на партията и държавата.
Първият успех на китайската дългосрочна стратегия вече разгневи Запада, тя получи името „китайска конспирация“ и дори „китайски реванш“. Доналд Тръмп бе особено възмутен от утвърдената от XIX конгрес програма „Произведено в Китай – 2025 г.“, съгласно която до 2025 г. КНР трябва да стане световен лидер в десетте най-важни технологии на XXI век. След което той започна активна работа за задържане на китайското развитие. Избухна „търговска война“, започва „технологична блокада“.
Ето защо възниква въпросът: колко далеч могат да отидат американците в сдържането на Китай и докъде ще стигнат китайците в традиционния за тях стремеж да избягват конфронтацията „острие срещу острие“? Американците вече настояват за структурни промени в Китай: поставен бе въпросът за прекратяване на държавната подкрепа за социалистическия сектор на икономиката и предоставяне на повече свобода на частните корпорации. Този процес следвало да се осъществява под контрола на специални органи, учредени от САЩ. Не е ли това връщане към времето на Опиумните войни, когато външната търговия на победената Поднебесна империя се контролираше от митниците на Англия и Франция?
Във Вашингтон възнамеряват да спрат развитието на Китай така, както през 1985 г. спряха развитието на Япония чрез известното „споразумение „Плаза“ (по името на луксозния хотел в Ню Йорк, където е сключено – бел. ред.), заради което Страната на изгряващото слънце вече повече от 30 години е в ситуация на икономическа рецесия и упадък на националния дух, населението ѝ старее и умира. Но действията, предприети от Америка по фронтовете на търговската, технологичната и финансовата война според мен не са толкова опасни за бъдещето на Китай, колкото възможността да се подкопае волята на ръководството на ККП и КНР. Ако Си Цзинпин под натиска на САЩ и проамериканската част от елита се разколебае, както навремето се разколеба Горбачов, цялата сегашна китайска мощ, подобно на съветската тогава и на японската малко по-рано, мигновено ще се „превърне в тиква“.
Дали Вашингтон ще успее да „сломи“ политическата воля на Пекин, както това му се удаде с Токио и с Москва, все още не е ясно. Но те „натискат“ много мощно и сериозно. Има информация, че през лятото на 2018 г., по време на годишната неформална среща на китайското ръководство в морския курорт Бейдайхе, редица влиятелни фигури са повдигнали много неприятни въпроси. На първо място, по отношение на конфликта с Америка, който бил започнат от Си Дзинпин, в отстъпление от завета на Дън Сяопин „да се стои на сянка, да се пести сила и да се чака удобен случай“. Посочено било също така, че той може да стане пожизнен лидер, като Мао Цзедун, както и че изразходва твърде много средства не за вътрешни проекти, а за външни от типа на програмата „Един пояс, един път“. Наистина ли е било така – никой никога няма да узнае. Но че в китайското ръководство съществуват различни възгледи за настоящето и бъдещето – това е много вероятно. Неслучайно на проблема за единството в партийното ръководство през последните години бяха посветени три пленума на Централния комитет. Неслучайно не стихва борбата с корупцията, чиито мишени са големи, много големи ръководни фигури. Буквално тези дни се появи информация, че бившият началник на Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Китай (НОАК) генерал Фан Фенхуей е осъден на доживотен затвор. Официалното обвинение е за корупция, но на това равнище никакви обвинения не минават без политическа компонента, това е разбираемо.
Лично аз съм сигурен, че Си Цзинпин ще удържи „кормилото“. Цялото му изкачване към върховната власт е съпроводено от борба и преодоляване на кризисни ситуации. Освен това на XIX конгрес той постави на ключови постове в партията и в държавата цял поредица единомишленици и лично предани нему хора. В действителност ситуацията остава много сложна. Тя със сигурност ще повлияе на противостоенето на двата световни полюса.
Източник: http://24may.bg/2019/03/04/%d1%8e%d1%80%d0%b8%d0%b9-%d1%82%d0%b0%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%b9-%d0%b7%d0%b0-%d0%bc%d0%bd%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d1%8e%d1%81%d0%b5%d0%bd-%d1%81/