На фона на шумното помирение между Москва и Анкара (с полярни определения: от „триумф на евразийската идея“ в Казахстан и Азербайджан, до „нов договор Молотов-Рибентроп“ в Украйна и Армения) незабелязано остана посещението на председателя на управляващата във Варшава партия „Право и Справедливост“ и бивш министър-председател Ярослав Качински в Будапеща.
Двамата най-опитни източноевропейски политици „си свериха часовниците“ и потвърдиха продължаването на стратегическото полско-унгарско партньорство. Те демонстрираха воля да се опълчат както на Брюксел, така и на Вашингтон, когато страдат националните им интереси.
Не е случайно, че продължават да се ползват с подкрепата на мнозинството от избирателите в страните си. И двамата са печелили и губили избори. Обаче, в последно време, положението им на политическия Олимп в Полша и Унгария е неоспоримо. В близкото бъдеще няма кой да ги измести от върха, въпреки конституционната криза във Варшава и заплахите за санкции срещу Будапеща.
И Ярослав Качински, и Виктор Орбан не се притесниха да отправят лични обиди срещу бившия президент на САЩ Бил Клинтън, който си позволи да ги поучава. Това означава, че в случай на победа на съпругата му Хилари, отношенията на САЩ с Полша и Унгария ще са стабилно хладни.
И по време на срещата, и в изминалата оттогава седмица, двамата политици неколкократно поставиха брюкселските еврочиновници на място. Особено що се отнася до бежанците! Качински заяви в Будапеща, че „Полша е един от центровете на разума в ЕС, по въпроса за бежанците“. Орбан отправя още по-остри фрази към кандидатите за убежище и паразитизъм, за сметка на ЕС.
Настоящата монолитност на управляващите във Варшава и Будапеща консолидира Вишеградската Четворка. В другите две страни-членки: Чехия и Словакия е налице разнобой между президентите и министър-председателите. В Чехия президентът е патриот и русофил, премиерът – космополит и марионетка на Вашингтон и Брюксел. В Словакия – обратното. Поради което Прага и Братислава в момента нямат същата тежест в международните отношения, както Варшава и Будапеща. Въпреки всичко, може да се говори за наченки на единна външнополитическа линия на „вишеградците“.
Различията са преди всичко (и почти изцяло) по отношение на Руската Федерация. Докато полските политици и експерти са единодушни в оценката си за големия успех за страната им в организацията и и в резултатите от преминалата среща на НАТО във Варшава (довела до усилване на военния потенциал на блока в Полша, Румъния и прибалтийските републики), в Будапеща, както и в Прага и Братислава, част от гласовете са по-скоро загрижени от новия етап на конфронтацията с Москва, на фона на невъзможността на НАТО да реши бежанския проблем.
Докато руският президент Владимир Путин в Будапеща, заедно с Виктор Орбан, почете паметта на загиналите съветски войници по време на Втората световна война, подопечните на Ярослав Качински съзнателно не правят нищо, за да спрат вълната от осквернявания на паметници на загинали червеноармейци. Руската реакция, естествено, не закъснява и напрежението се покачва.
Напоследък имаше много сигнали за предстоящо сензационно полско-руско помирение. Обаче президентът Владимир Путин отново изненада колегите си държавни ръководители и експертната общност. И се помири най-напред с Реджеп Тайип Ердоган.
Това не означава, че бъдещото помирение между двете най-големи славянски държави се отменя. Напротив, то ще се случи в пика на противопоставянето между Варшава и Брюксел. Така, както и руско-турското помирение се случи в периода на най-сериозната вътрешна и външна политическа конфронтация в Турция. Така Путин извлече максимум изгода от Ердоган. Сигурно така ще стане и с Качински: ще се видят с Путин, когато започнат реални заплахи от САЩ и ЕС.
Последният много добре разбира, че за да отстоява полските национални интереси пред Брюксел и Вашингтон, трябва да си осигури гърба. Затова се предполага, че една от най-важните теми, обсъждани в Будапеща, е темата за унгарското посредничество за полско-руското помирение.
Иначе и в руската, и в полската блогосфера изобилстват основателни и неоснователни нападки от едната страна към другата. И най-вероятно ще продължат още известно време. Но не за дълго…
Автор: Георги Коларов, д-р по политология, експерт по проблемите на тероризма, латиноамериканист.