Хърватия е единствената страна в Европа, която продължава да експлоатира разработените още през 1959 г. МиГ-21. В техните ВВС са зачислени 12 единици. Тази надеждна машина се е доказала в много войни на ХХ век. От страните-членки на НАТО те са на въоръжение и в България, но тя ги прехвърли в резерва.
Първите МиГ-21 са доставени в Югославия през 1962 г. и дълго са един от основните бойни самолети на страната. Интересно е, че сегашният авиопарк от хърватски МиГ-ове е основно с германски произход. В средата на 1990-е гг. Хърватия купува от ФРГ над 20 модернизирани МиГ-а, останали при немците от армията на ГДР. Още 3 машини са откраднати от югославските ВВС от пилоти-хървати. Трябва да се отбележи, че всички машини, които са на въоръжение в Хърватия, са от модифицираните образци, доставени в армията и произведени след 1970-е гг.
Надеждни, но амортизирани
Активно използвани през неспокойните 1990-е гг., машините фактически са изразходвали ресурса си. Впрочем опитът на други страни показва, че след дълбока модернизация МиГ-21 все още могат да служат като надеждни защитници на небето и като учебни машини. Като се има предвид, че отношенията между младата балканска република и Москва не са от най-стабилните, през 2013 г. хърватските военни предпочитат да си сътрудничат с Украйна. Филиалът на държавния концерн „Укроборонпром“ „Одессаавиасервис“ през юни 2013 г. печели конкурса за модернизация на 7 хърватски МиГ-а и доставката на още 5, които по документи са собственост на концерна. Общата цена на сделката е 80 милиона куни ($13,7 милиона). Както съобщава източник на „Руски дневник“ от „Рособоронекспорт“, победата на украинската фирма в търга изглежда напълно логична. Обяснява се с факта, че „Одессаавиасервис“ притежавала голям брой МиГ-ове съветско производство и резервни части за тях, закупени от трети страни или принадлежали преди това на ВВС на Украйна.
През 2016 г. обаче се разразява шумен скандал. Закупените модернизирани самолети се оказват в изключително лошо състояние – повреждали се веднага след началото на експлоатацията и към март 2016 г. във въздуха можели да се вдигнат едва 3 от тях. Както показало разследването на хърватското МВР, чиновник от Министерството на отбраната, срещу подкуп от $20 хиляди, помогнал на „Одессаавиасервис“ да фалшифицира документите и да предаде на Загреб 12 неизправни МиГ-а.
Санкциите подхранват посредниците
Режимът на взаимни санкции подкопава възможностите на руския ВПК в Европа. И без това сблъскващите се с натиска от страна на американските и европейските военни производители, руските военнопромишлени компании се сблъскват и с многобройни ограничения.
Показателен пример за това е България, притежаваща съществен авиационен парк руско и съветско производство. През есента на 2015 г. София реши да се откаже от сътрудничество с руския концерн МиГ и да модернизира 6 машини МиГ-29 в Полша. Като една от основните причини официално бе посочена „вероятността от разширяване на европейските санкции спрямо РФ“. В отговор на това корпорацията МиГ сне от себе си отговорността за безопасността на машините, модернизирани в Полша, и предупреди, че може да се обърне към международен съд във връзка с понесените щети. В крайна сметка в края на 2016 г. България се принуди да се върне към сътрудничество с концерна МиГ. Нещо повече – военната прокуратура започна разследване на действията на бившия министър на отбраната Николай Ненчев, свързани с възпрепятстване на модернизацията на самолетите, произведени в Русия.
Ситуацията с българските и хърватските МиГ-ове нагледно показва, че качествено обслужване на руска техника може да осигури само руската страна. И концернът МиГ, и „Рособоронекспорт“ са готови за диалог с източноевропейските партньори; нещо повече – представителите на ВПК не свързват политиката и бизнеса. Никакви ограничения за доставките на военна продукция за страните от НАТО Русия, в отговор на подобни санкции от страна на Запада, не е въвеждала. И това при условие, че източноевропейският пазар за руските производители на оръжие отдавна е престанал да бъде основен.
Няма потенциални противници – необходима ли е военна авиация?
Според оценките на събеседника на „Руски дневник“, близък до ВВС на Хърватия, Загреб няма за цел да поддържа пряк военен паритет със съседна Сърбия, но от времето на неотдавнашните балкански конфликти внимателно следи отбранителната политика на Белград. Авиопаркът на последния има в пъти повече машини, в това число и леки изтребители-бомбардировачи „Соко“ – собствено производство. Нещо повече, Белград активно си сътрудничи с Русия и модернизира самолетите си съветско производство.
Намиращата се под защитата на НАТО Хърватия има всички гаранции за сигурността си, но скоро може да се окаже в ситуацията на балтийските републики. Във всичките три балтийски страни от бившия СССР военната авиация е представена само от няколко транспортни и тренировъчни самолета. Но сигурността на небето на трите държави на ротационен принцип се осигурява от авиацията на най-големите страни в НАТО. На свой ред властите в Литва и Естония поемат разходите за издръжка на инфраструктурата за самолетите на съюзниците си в базите.
Подобен вариант, предложен от Белия дом, според сведенията на нашия източник, се разглежда и в Хърватия. Вместо старите, но надеждни руски самолети, Загреб може да получи ескадрила американски асове и да плаща за тяхната издръжка. Тази доктрина напълно съответства на политиката, която започна да води Тръмп по отношение на НАТО. Доколко обаче на достатъчно голямата балканска страна, разполагаща със собствени пилоти с боен опит, са ѝ нужни чужди, макар и съюзнически, самолети в нейното небе? Събеседникът на „Руски дневник“ смята, че хърватското ръководство, най-малкото от съображения за държавен престиж, няма да приеме подобен вариант и ще положи всички усилия да запази собствената си авиация.
Ще запази ли Хърватия военното си сътрудничество с Москва?
Според хърватския източник на „Руски дневник“ в условията на санкции Загреб няма да може да купи нови руски самолети при никакви обстоятелства и ще води преговори с Москва само за възстановяване и модернизация на наличните 12 машини, по-голямата част от които, след украинския „ремонт“, не са в състояние да се вдигнат във въздуха. На практика Хърватия се намира на кръстопът. Дали да бракува остарелите, но добре познати на пилотите машини, или да се договаря с концерна МиГ за тяхното пълно възстановяване? Събеседникът на „Руски дневник“ отбелязва, че решението, което ще се вземе, ще бъде изцяло политическо.
Готов ли е Загреб да възстанови военно-техническото сътрудничество с Москва ще стане ясно, след като приключат преговорите на хърватската страна за ремонт на вертолетите Ми, които в момента се водят с руските отбранителни фирми. Сега безнадеждно съсипаните в украинските заводи хърватски МиГ-ове могат да бъдат спасени само от компанията-производител – концерна МиГ. Впрочем това ще отнеме и доста време – за подготовка на програмата за модернизация, търсене или производство на резервни части, за изпитания на машините. В крайна сметка обаче Загреб ще получи 12 самолета, които ще могат да се използват от ВВС на Хърватия още няколко години и ще позволят постепенно да се премине към по-съвременни летателни средства.
Източник: Руски дневник