Автор: Дмитрий Добров.
Масовият наплив на бежанци в Европа създаде множество социално-икономически проблеми в страните от ЕС. Един от тях е намирането на работа на мигрантите. Без работа интегрирането в страните от ЕС е невъзможно, а самите бежанци се превръщат в непосилно бреме за бюджетите.
Според данни на агенцията по труда в Германия (Аrbeitsagentur) повечето бежанци от Азия, Африка и Близкия изток нямат съвременна професия или специална подготовка, затова на тях ще им бъде изключително трудно да си намерят работа. Изследвания в Германия и Австрия показаха, че равнището на квалификацията и образованието на новопристигащите е значително по-ниско, отколкото на местните жители, включително и на чужденците, живеещи в Европейския съюз. А дори в дългосрочна перспектива ще бъде трудно да се повиши това равнище.
Публикуваните данни, коментират експерти, трябва да отрезвят политиците, включително и канцлера на Германия Ангела Меркел, която неуморно повтаря, че Европа ще се справи с този проблем. Наред с това стана очевидно, че бежанците са изключително сложна и скъпоструваща задача. Германските и австрийските борси по труда наемат хиляди служители, за да обработват документи и да организират трудовата адаптация на пристигащите.
Проблемът придоби драматичен характер пред очертаващата се най-мащабна миграция. Официално в Германия са влезли 800 000 бежанци, но има данни, че до края на годината броят им може да достигне 1,5 милиона души. Един бежанец месечно струва на Германия близо 1000 евро. Финансовото бреме на германските провинции и общини заради наплива на бежанци непрекъснато расте. Според най-нови оценки разходите ще се увеличат от 7 милиарда евро за половин милион бежанци до 16 милиарда евро при пристигането на 1,2 милиона души. Според местните власти парите, които се заделят от федералния бюджет, са абсолютно недостатъчни.
До неотдавна германските политици, икономисти и редица представители на бизнеса коментираха положителния ефект от миграцията за икономиката на страната. Те твърдяха, че тя е в демографска криза и че притокът на работна сила ще се отрази благоприятно на пазара на труда, както и на потреблението. Първоначално Германия реагираше положително на „бежанската вълна“, защото се приемаше, че тя ще може да реши редица назрели проблеми. По равнище на раждаемост страната е на едно от последните места в ЕС, а застаряващото население увеличава все повече натоварването на пенсионните фондове и здравната система. Публикувани бяха данни, според които без притока на мигранти трудоспособното население на Германия ще се стопи към 2030 година с няколко милиона.
Практическият опит обаче показва тъкмо обратното. Президентът на федерацията на строителния бизнес Михаел Книпер вече изпрати открито писмо в главното обединение на промишления сектор – BDI, в което настоя да се изостави „наивната версия“ за относително положителния ефект от миграцията за пазара на труда. Той посочва, че новите работници от средите на мигрантите лошо разбират инструкциите на немски език и въобще не отговарят на професионалните стандарти. Според германските власти 75% от сирийците и 83% от афганистанците имат начално или непълно средно образование и на практика никой не е получил професионално образование. Сегашното положение е съвсем различно от миналото, когато в Германия пристигаха хора с определена квалификация.
За професионалната подготовка на мигрантите ще са необходими милиарди евро, предстоят освен това колосални разходи за социалното и здравното им осигуряване. Федерацията на строителния бизнес излезе с позицията, че е по-добре тези милиарди да се вложат в нови технологии. Германия не страда от недостиг на квалифицирана работна сила, а в същото време неквалифицираните работници са в изобилие, посочват авторите на писмото.
Сериозни съмнения за относителната полза от мигрантите изразиха двама видни германски икономисти Ханс-Вернер Зин, директор на института IFO в Мюнхен, и Бернд Рафелюшен, професор по икономика в университета във Фрайбург. Според тях интеграцията на бежанците на пазара на труда в Германия ще принуди страната да се откаже от принципа на минимална заплата, тъй като производителността на „новодошлите“ е много по-ниска. Това, на свой ред, ще удари цялата категория нископлатени работници. Освен това бежанците още дълго ще бъдат бреме за социалната система и по-специално те няма да натрупат достатъчен трудов стаж, за да получават пенсия.
За да покрие допълнителните социални разходи, Германия ще трябва да вдигне данъците. Според данни на министъра на труда и социалните грижи г-жа Андреа Налес броят на получаващите минимални социални помощи ще нарасне от 460 000 души през 2016 година до 1 милион към 2019 година.
Оптимистите посочват, че 55% от бежанците са на възраст под 25 години и още не е късно да получат професионална подготовка. Само че, както казват експертите от Arbeitsagentur, в средносрочна перспектива на пазара на труда вероятно ще могат да се включат само 50% от новопристигащите. Според данни на в. „Ди велт“ 70% от бежанците, които са започнали да посещават курсове за професионална подготовка, са ги прекъснали, защото не са се справяли с обучението на немски език. Освен това мнозина дори не са се захванали да учат немски, тъй като за целта е необходимо да се получи постоянно жителство, а съответната молба пък може да се разглежда няколко години. В същото време броят на неграмотните е достатъчно висок сред младите бежанци, особено афганистанците, а мнозинството имат непълно средно образование. Те биха могли да бъдат насочени към работа, която не изисква специална подготовка като грижа за възрастни хора, обслужване в хотели и кафенета. За целта обаче се налага да бъде смекчено строгото германско законодателство в областта на труда.
Освен това в сегмента нископлатена и нискоквалифицирана работа вече има значителна конкуренция, което пък поражда заплаха от нарастване на безработицата. Просто за всички мигранти няма да стигне нискоквалифицирана работа, а за получаването на по-висока квалификация те пък нямат достатъчно навици, а често и желание.
Специалистите от Arbeitsagentur са стигнали до извода, че интегрирането на бежанците на пазара на труда в Германия ще става изключително бавно. След първата година работа ще си намерят 8%, след пет години – 50% и след 10 години – 60% от бежанците.
Аналогична е ситуация и в другите европейски страни. В Швейцария например след три години престой в страната работа си намират 20% от мигрантите и бежанците, след 10 години – от 45% до 60 на сто.
Скептицизмът за перспективите бежанците да бъдат трудоустроени нараства и сред управляващата партия Християндемократически съюз (ХДС). Според партийния икономист Карстен Линеман, който отговаря за средния бизнес, в тази сфера се очертават сериозни трудности. Въпреки оптимистичните изявления на канцлера Ангела Меркел напълно ясно е, че не може да се осигури работа за всички бежанци.
През последните седмици ръководители на редица европейски компании (включително и генералният директор на „Airbus“ Томас Ендерс) направиха декларации на висок глас за необходимостта от по-скорошна трудова интеграция на мигрантите. Ендерс призова властите да либерализират трудовия пазар по американски образец, така че всички желаещи да могат да си намерят работа. Само че в Европа, където действат строги трудови и социални норми, това е невъзможно. Бежанците не могат подобно на мексиканските трудови мигранти в САЩ или пък като средноазиатските гастарбайтери в Русия веднага да се влеят в трудовия пазар и да работят за по-малко пари от местното население. За целта европейците трябва да отменят „социалистическите“ закони, гарантиращи минимална почасова заплата. В резултат бежанците са обречени с години да преживяват от социални помощи.
Томас Ендерс открито казва: „По-добре е да си на пазара на труда с ниска заплата, отколкото да си без работа и да губиш трудовите си навици“. В действителност европейските компании не горят от желание да дават работа на мигранти. Малко свободни места (по десетина) дадоха „Siemens“, „Daimler“ и „Telekom“. При това те искат да наемат служители с висше образование, говорещи немски и английски език.
В Австрия най-големият концерн в хранително-вкусовия отрасъл „Rewe“ задели 500 000 евро за наставяне на бежанци и предложи от 20 до 30 учебни места за мигранти. Това е капка в морето на фона на десетките хиляди бежанци, пристигнали в алпийската страна. Въпросът е там, че работата не стига за самите австрийци. Трудовата борса е обявила 32 000 свободни места, а работа търсят около 385 000 души.
Заключението на специалистите е еднозначно: в Германия и в Европа като цяло не се търси нискоквалифицирана работна сила в такива количества. Вече има примери – не само в Германия, но и в съседна Франция, където през 60-те и 70-те години пристигнаха милиони мигранти от страни от Африка и Близкия изток, намирайки работа в сектора на обслужването, на строежите и в автомобилната промишленост. С времето необходимостта от тази работна сила отпадна, но мигрантите останаха в Европа и започнаха да живеят от социални помощи. Именно в средата на тези мигранти, предимно мюсюлмани, се зароди градската субкултура, която отхвърля европейските трудови и цивилизационни ценности. Във Франция интегрирането на мюсюлманите не се състоя, дори и след като изминаха 50 г., през които са се сменили три поколения мигранти.
Източник: „Дума“ / Иносми.ру/.