2016 започва с две силни кампании на 48 правителства: едната, поведена от посланичката на Колумбия в ООН, а другата – от неправителствени организации, водени от жени експерти на ООН с цел да се избере първият Генерален секретар на ООН жена.
ООН остава водещата световната организация за мир и сигурност. Генералният секретар определя и изпълнява приоритетите на ООН при съгласието на правителствата на страните членки и е най-могъщият държавен служител в света. Мандатът на Бан Ки Мун изтича през декември 2016 г.
И двете кампании започнаха през пролетта на 2015 г. Въпреки че и в миналото е имало опити да се насърчават жените за този пост, този път феминистките в правителствата и женските групи са по-стратегически ориентирани. В качеството ми на първата жена, работила като генерален секретар на международна парламентарна организация, бях помолена да се присъединя към топ мениджмънта на Комитета за избирането на жена за Генерален секретар, кампания с идеална цел на жените експерти на ООН в подкрепа на избора на жена за Генерален секретар.
Жена за Генерален секретар (WomanSG) започна чрез дефиниране на целите ни:
- Искаме ли жена да „бъде взета сериозно предвид“ за този пост, нещо, което никога не се е случвало в 70-годишната история на ООН?
- Трябва ли тя да бъде феминистка? Изкачвайки се по междуправителствената сътлбица, много жени оставят идеалите и други жени зад себе си.
- Трябва ли, съгласно правилата за регионална ротация, да бъде от регион, който досега не е излъчвал Генерален секретар?
- Сред кои страни ще лобираме – сред всички 193 страни в Общото събрание на ООН, или само пред 15-те членове на Съвета за сигурност на ООН, с акцент върху постоянните членове на „P5“ (САЩ, Русия, Китай, Франция, и Обединеното кралство) с право на вето?
В крайна сметка се съгласихме, че целта е жена да стане Генерален секретар на ООН; ние не бихме защитавали позициите на конкретни жени и докато настояваме за прозрачност, няма да се опитваме да променим процеса на подбор на ООН. Членовете на Кампанията Жена за Генерален секретар (WomanSG) са имали срещи с представители и на Съвета на правителствата и на групата, водена от Колумбия, като целта е да се представят нашите възгледи за това защо този път най-добрият кандидат за 9-ти Генералният секретар на ООН трябва да е жена. Участниците в нашата кампания присъстваха на политически сесии, провеждаха обществени обсъждания и писаха писма с отворен край. Нашият хаш таг, #She4SG, набира сила. С течение на времето езикът, използван от служители на ООН, ключови посланици и министри на външните работи започна да се променя от „той“ на „той или тя“ и сега някои дори вече използват „тя или той.“
Както се обяснява по-подробно в Доклада на Съвета за сигурност (SCR), по силата на Устава на ООН и последващите резолюции, Генералния секретар на ООН се селектира от Съвета за сигурност със страните от „P5“ с право на вето; след което едно име се изпраща за одобрение от Общото събрание на ООН.
През 1981 г. Съветът за сигурност започна да използва терминът “straw ballot” („сламено гласуване“) – процедура, включваща първоначално две опции – „да насърчи“ или „обезкуражи“ кандидатите, и след това опция „нямам мнение“. Този процес на елиминиране помага да се достигне до едно приемливо решение за всички страни от P5 и за мнозинството от Съвета за сигурност. Докато ветото на страните от P5 има съдбоносно значение, кандидати са отпадали и поради недостатъчна подкрепа от непостоянните страни членки.
По отношение на регионалното разпределение на генералните секретари, досега Източна Европа не е имала нито един; Латинска Америка е имал един; други региони са имали по двама или трима. През 1997 г. Общото събрание на ООН одобрява „вземане под внимание … на регионалната ротация … и на равенството между половете“ при избора на генералния секретар. Само две жени кандидати за 70 години са били официално номинирани – индийката посланик Виа Лакшми Пандит от СССР през 1953 г. и президентката на Латвия Вайра Вике-Фрайберга от Естония, Латвия и Литва през 2006 г.
Общото събрание на ООН се възприема от повечето наблюдатели като парламентa на ООН; то избира непостоянните членове на Съвета за сигурност. Настоящият председател на ОС на ООН е бивш председател на датския парламент. Той, заедно с правителствата, които настояват за повече прозрачност, успя да убеди Съвета за сигурност да разпросстрани съвместно писмо, с което даде на ОС на ООН роля да настоява/разпространява номинации и да се среща с кандидатите.
Весна Красно, председателка на Кампанията Жена за генерален секретар (WomanSG), казва: „Това съвместното писмо поддкрепя призива за открити интервюта с кандидатите, така че цялото ОС и дори гражданското общество да имат възможността да видят и оценят кандидатите. Също така то привлича вниманието върху номинирането на жени, нещо, което досега никога не е било обсъждано открито.“
Решението за това как всяка страна ще гласува, ще бъде взето предимно от мъже. В Съвета за сигурност посланик Саманта Пауър, постоянен представител на САЩ, е единствената жена сред постоянните представители на 15-те членове на Съвета за сигурност . Въпреки това Иън Мартин, ръководител на Доклада на Съвета за сигурност (SCR – Security Council Report), който следи отблизо работата на Съвета, смята че „въпросът ще бъде разгледан по-скоро на държавно равнище. Някои страни имат жени кандидати и реално решението ще бъде взето в столиците от ръководителите на правителствата.“
Вече има половин дузина жени, които активно се борят за поста. От официално започналите кампании четири правителства от Източна Европа са обявили имената на своите кандидати, като две от тях са на жени. Ирина Бокова от България, генерален директор на ЮНЕСКО, пое от рано лидерството. Тя е близка с френското правителство (ЮНЕСКО е със седалище в Париж) и с Русия, с чийто външен министър е била състудентка. В предишно интервю за Women’s Media Center, тя акцентира върху такива въпроси,като „граждански и политически права, взаимно уважение, познание за другите, насърчаване на свободата на словото, като част от усилията за мир, доброто управление и човешките права.“
Ключов претендент е Весна Пусич, министър на външните работи на Хърватия, която каза, че цели да получи работата, защото вярва, че ООН е „единственото място на планетата, където всички нации могат да седнат заедно и да разговарят.“
„Минахме през ужасни войни на Балканите. Ако не сте много внимателни, това [въвличане във война] се случва много лесно „, каза Пушич. „Миротворците на ООН са от решаващо значение … за да се държат страните раздалечени. ООН трябва да има повече способности и влияние … в опазването и изграждането на мира.“
Западна Европа има много кандидати жени от високо ниво – президенти, премиери и външни министри, вкл. Федерика Могерини от Италия, която привлича все повече вниманието, като единствената жена редом с министрите от P5 в мирните преговори по иранската ядрена програма и за резолюцията за Сирия на Съвета.
Друга силна необявена кандидатура е на Хелън Кларк, бивш министър-председател на Нова Зеландия и ръководител на Програмата за развитие на ООН, най-голямата програма на ООН за сигурността на хората и развитието. „Аз не виждам особени препятствия за жени“, казва Кларк. „Въпросът е в това на кое умение страните членки на ООН ще дадат приоритет.“ Нова Зеландия е и член на Съвета за сигурност.
Въпреки че често се споменава като „кандидат мечта“, политически наблюдатели, интервюирани в Германия, не смятат, че канцлерът Ангела Меркел ще напусне националната политика на този етап. Ако нейните планове се променят, Меркел, от бившата Източна Германия, би била будещ страхопочитание кандидат.
Според Мартин, представители на страните от Латинска Америка също обсъждат и поясняват, че няма да приеме четвърти генерален секретар от Западна Европа.Сусана Малкора, новоназначеният министър на външните работи на Аржентина има дълга забележителна кариера в ООН, както помощник-генерален секретар, главен оперативен директор на Световната продоволствена програма, и началник на кабинета на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун. Карен Кристина Фигерас Олсенот Коста Рика неотдавна доведе до успешен край трудните преговорите по климатичните промени. Министърът на външните работи на Колумбия, Мария Анхела Олгин, доведе до финалния кръг мирните преговори с партизаните от ФАРК (Революционните въоръжени сили на Колумбия), с което приключи най-дългата война на континента.Мишел Бачелет, настоящ президент на Чили, бивш шеф на ООН Жени, също присъства в различни списъци.
Жените отдавна са поели ръководни постове в международните организации. Вземайки предвид това, че по-голямата част от декларираните и недекларираните кандидати за генерален секретар са жени, системата на ООН изглежда се подготвя; повече от 70 на сто от високите постове в последните назначения са били давани на мъже преди г-жа Генерален секретар да встъпки в длъжност.
Мнението, изразено в този статия е лично на автора и не представлява мнение на Women’s Media Center. WMC (501 (в) (3) организация) и не подкрепя кандидати.Women’s Media Center e организация, създадена от Джейн Фонда, Робин Морган и Глория Щайнем с цел да прави жените по-видими по медиите, които са изключителна икономическа и културна сила днес.
Автор: Шазия З. Рафи