Проф. Елена Пономарьова, m.fondsk.ru.
Бурите в световната политика, прониквайки в най-малките кътчета на планетата, не пощадиха и Черна гора. Необикновено красивата и миролюбива страна е на ръба на изключително тежка криза, от чийто изход зависи разпределението на силите в един от най-чувствителните региони в света – Балканите.
Кризисните явления, скрити от погледите на повечето наблюдатели, се трупаха отдавна в страната. Обществото на Черна гора е раздробено. Причините за това, от една страна, могат да се открият далеч в историята, те са свързани с появата на няколко сръбски княжества, които впоследствие се обединяват в две кралства – Сърбия и Черна гора. От друга страна, те са обусловени от прилагането на съвременните технологии в създаването на новите политически нации.
В дадения случай става дума за изкуственото противопоставяне на черногорската нация на общосръбската история, като по този начин тя се обрича на предателство към своето минало, настояще и бъдеще, а новият политически „елит“ вижда себе си като еничар на Запада (по аналогичен начин тези технологии се прилагат в Украйна).
Процесът на откъсване на Черна гора от Сърбия и като следствие от Русия, премина в активната си фаза след военния конфликт в сръбската автономна провинция Косово и Метохия и агресията на НАТО срещу Съюзна република Югославия (СРЮ).
На 5 август 1999 г. правителството на Черна гора публикува Платформа за новите си отношения със Сърбия. Призивът в нея е да ее преразгледат статутът на Черна гора и избирателното законодателство. Конституционният съд на СРЮ обявява такова преразглеждане за неправомерно.
Малко по-късно въпросът за предоставянето на самостоятелност на Черна гора е повдигнат отново, но този път вече с активната намеса на ЕС и при посредничеството на Ричард Холбрук – известния борец срещу „балканските руснаци“, както сами се наричат сърбите. Финалът е подписването на основополагащи документи за окончателното „разединение“. Пълна „самостоятелност“ Черна гора получава след проведения на 21 май 2006 г. референдум за отделяне от Сърбия.
Независимо от изключително грубите нарушения в хода на гласуването ЕС и САЩ признаха резултатите от него. Но дори този формален финал демонстрира разнобоя в черногорското общество: 55,4% от избирателите дадоха вота си „за“ откъсването на Черна гора от Югославия, 44,6% бяха „против“. В действителност противниците на отделянето ѝ бяха значително повече.
„Независимостта“ на Черна гора налива вода в мелницата на клана на Мило Джуканович, който неизменно управлява страната от февруари 1991 година, сменяйки само креслата – ту е министър-председател, ту президент, ту военен министър. Интересите на народа си Мило Джуканович отдавна е заложил за гарантиране на собствената си сигурност – те са му крайно необходими, защото е истински криминален гений.
По данни на един от известните експерти в областта на международната престъпност, Миша Глени, през 90-те години Черна гора „се превърна в център на многомилиарден престъпен бизнес, който носеше доходи на всички – на Америка, на Близкия изток, на Средна Азия, на Магреб и Западна Европа. От двете основни пристанища на страната всяка седмица се транспортираха по няколко тона нелегални цигари до италианския порт Бари и италианската мафия. Всеки мастърбокс цигари се облага с т.нар. „транзитен данък“…
През октомври 2002 г., след осемгодишно разследване, бяха повдигнати съдебни искове срещу компаниите „Р. Дж. Рейнолдс“ и „Филип Морис“, обвинени за съучастие в контрабанда с цигари. Юристи представиха подробен отчет за това как Джуканович и неговите съучастници са натрупали от контрабанда на цигари стотици милиони долари.
Две черногорски компании (и двете под контрола на Джуканович) и черногорските спецслужби са прибирали по 30 долара от всеки преминаващ транзит мастърбокс цигари.
„Разделяли са си парите с черногорски чиновници, въвлечени в бизнеса, които са давали лицензи за транзитно преминаване на цигарите“, се казва в съдебните документи на ЕС по случая.
Една от тези компании – „Черногорски тютюнев транзит“ (Montenegrin Tabak Transit, МТТ) – е била собственост на италианец, подозиран за вразки с мафията.
„МТТ е била основана от членове на организирана престъпна групировка с участието на черногорски държавни чиновници. Компанията е получила официално разрешение от черногорското управление за чуждестранни инвестиции и е действала със специалната защита на Мило Джуканович“, се посочва в документите на ЕС.
През 1944 г. Евросъюзът вече знае, че цигарената мафия, с която работи Джуканович, струва на Европа между 6 и 8 млрд долара годишно (това са само неполучените акцизи – главно в Италия и Великобритания).
Италианските прокурори по никакъв начин не успяват да подведат Джуканович под отговорност за контрабанда и връзки с мафията.
В Рим се получават секретни депеши от Вашингтон с настояването италианците да оставят на мира Джуканович: черногорският президент е нужен на Вашингтон във войната му с Милошевич.
По оперативни данни около 2004–2006 г. ежегодната печалба от търговията с цигари възлиза на 30 млн. долара. По думите на сръбски анализатори Черна гора е управлявана от картел, създаден от бивши комунисти, полицаи, военни и мафията, като в центъра на цялата тази мрежа е президентът на републиката.
За Джуканович и неговите съучастници в ЦРУ и МИ-6 има не просто папки, а цели куфари с компромати, позволяващи на Вашингтон лесно и безпроблемно да управлява тази престъпна паплач. Джуканович е поставен пред избор: или тиха старост в красив дом на брега на Адриатика, или затворническа килия. И той прави своя избор.
В името на справедливостта трябва да отбележим, че за разлика от Косово, Черна гора не съществува единствено благодарение на престъпниците си. Държавата е обезпечена в голяма степен от туризма и подкрепата на руския бизнес. В малка Черна гора се намират до 12% от всички задгранични активи на руските банки. Западни компании също проявяват интерес към придобиване на собственост на нейна територия.
Към края на 1996 г. всички обществени предприятия преминаха под контрола на държавните фондове – Фонда за развитие, Пенсионния и Инвалидния фондове, Трудовата борса. В резултат в Черна гора не остана самоуправленска (обществена) собственост. С държавните фондове се разпореждаше кланът на Джуканович.
Основни чужди инвеститори в икономиката на републиката станаха белгийски, немски, италиански, японски и словенски фирми. Бяха приватизирани значими за страната предприятия – Trebjesa, Nikšić, Jugopetrol, dr Simo Milošević. При това приватизацията не спаси страната от безработица, чието официално ниво към 2014 г. се приближава до 20%.
Оставането на Джуканович на власт можеше да се осъществи по един-единствен начина: чрез предателство на националните интереси. И неговият клан не пожали сили, трудейки се на това поприще.
Първо. Провеждането на референдум за отделяне от СРЮ имаше за цел да лиши Косово и Метохия от статуса им на федерална единица на Югославия. Работата е там, че съгласно Резолюция на Съвета за сигурност на ООН № 1244, Косово е признато за съставна част от СРЮ, а не от Сърбия. Затова, за да се изведе косовският въпрос на друга плоскост, бе необходимо да бъде унищожена съюзната държава. И това бе извършено с ръцете на Джуканович.
Второ. Черна гора е третата от бившите югославски републики – след Словения и Хърватия – признала независимостта на Косово. Това се случи на 9 октомври 2008 година.
Трето. През 2009 г. Черна гора доброволно прие еврото, загубвайки напълно своята финансова и политическа независимост.
Четвърто. Като основен приоритет на Джуканович бе провъзгласено включването на страната в НАТО.
Пето. След присъединяването на Крим към Русия официална Подгорица, без да е член на ЕС, реши за пореден път да демонстрира лоялност към своите западни покровители и да се присъедини към санкциите срещу РФ. Този вражески акт бе допълнен с антируски изявления, буквално залели местните медии, и кампании срещу руския бизнес.
А на 17 октомври 2015 г. всички пъзели на атлантическата игра на Джуканович окончателно оформиха картината – парламентът на Черна гора прие резолюция за встъпването на страната в НАТО.
Само че един от най-корумпираните балкански политици надцени себе си в ситуацията. Резолюцията бе подкрепена от 50 депутати, 81 бяха против, трима се въздържаха. Тоест 50 човека решават 620-хилядното население на Черна гора да влезе в НАТО.
И в този момент се случи това, което отдавна зрееше – черногорското общество изрази протеста си срещу водената от властите политика. При това го направи по изключително мирен начин. А най-важното е, че мирният протест бе организиран от вътрешната опозиция.
Опозиционните на режима на Джуканович сили използваха активно технологията на ненасилствената съпротива – бе организиран палатков лагер пред сградата на Скупщината в Подгорица, провеждаха се мирни акции. В отговор правителството приложи сила срещу демонстрантите.
На 17 октомври 2015 г. в 5,45 сутринта, нарушавайки правото на мирно гражданско волеизявление, властите започнаха жесток погром над палатковия лагер на протестиращите срещу присъединяването на Черна гора към НАТО. Полицейски специални подразделения не просто блокираха улиците, водещи до лагера. Бяха избити и арестувани много демонстранти, лидери на опозицията, в това число хора с депутатски имунитет, журналисти. Полицията използва и сълзотворен газ. Въпреки всичко властите не успяха да потушат протестите в техния зародиш. На 24 октомври избухнаха нови сблъсъци между протестиращите и полицията.
Използването на сила от страна на управляващите постави Черна гора на границата на гражданска война. Случилото се в Подгорица се превърна в още едно доказателство за двойните стандарти на Запада. Ако се изграждат палаткови градчета с цел свалянето на неугоден на Запада режим – това е проява на народната воля, това е демократична процедура. Ако обаче по този начин гражданите искат да изразят несъгласието си с разширяването на агресивния военен блок, бомбардиращ страната, и с корумпирания режим в държавата – това е посегателство към сигурността на страната.
Протестите в Черна гора принципно се различават от стандартите на инициираните отвън „цветни революции“. В Черна гора се пука един вътрешен цирей, който е набъбвал с години и гнойта му трябва да изтече. На улицата излязоха не само несъгласни с влизането на страната в НАТО. Днес в Черна гора рамо до рамо до рамо застават и противниците на атлантизма, и онези, които са се уморили от бедността, властващите кланове, чиновническата корупция.
На улицата излязоха всички, които искат да видят Черна гора като страна с равни възможности, успешна и безопасна. Важна индикация: в неделя, 25 октомври, улиците на Подгорица бяха препълнени от над 20 000 протестиращи. За град с 200-хилядно население – всеки десети. Това наистина е народен протест. „Цветните революции“, измислени в американските мозъчни лаборатории, се връщат като бумеранг при своите стопани.
Грубото прилагане на сила от страна на черногорските власти трябва не само да бъде осъдено, то предизвиква презрение към този режим, чиито представители не отъждествяват себе си с Черна гора. Те са временно явление. Джуканович управлява Черна гора не по волята на нейния народ, а по волята на американските ѝ „собственици“. Въпросът е дълго ли още ще продължава това?
Народът на Черна гора вече е наясно как да отвърне на антинародния режим. И обикновените черногорци трябва да знаят, че руската общественост е на тяхна страна. Както винаги е било в историята – заедно сме!
Превод: Елена Дюлгерова, „Гласове“.
Оригинала можете да видите тук:
http://m.fondsk.ru/news/2015/10/28/chernogorskiy-naryv-36377.html