Политическите прогнози са интересни, но неблагодарни. Имат коварната способност да не се случват. Историята подхвърля изненади, които не може да предрече никой ясновидец, а да не говорим за професионалните аналитици.
Кой, освен Ванга и Кейси, е можел да предрече края на Съветския Съюз за една нощ? Кой е предсказал, че след Елцин, който окончателно унищожи Русия, ще дойде човек, който ще възвърне на страната нейното величие? Никой дори не е сънувал, че латиноамериканският воаяж на Путин ще докара САЩ до нервна криза, и че те ще разстрелят бедния «Боинг» над главите на защитниците на Донбас. Ако европейските политолози можеха да предвидят очакващите ги планини от изгнили продукти и тъжните студени зими без топлия «Южен поток», сигурно биха помислили, дали си заслужава да налагат на Русия глупави санкции. А минското примирие и неговите последствия си остават и до ден днешен загадка.
Изхождайки от неочакваното, присъстващо в горните събития и в други подобни, Насим Талеб създал своя черен лебед – нещо непредсказуемо, кардинално променящо хода на историята. За съжаление, не е определил достатъчно ясно, откъде изплува лебедът и може ли да се предскаже неговата поява. Подобна изненада се обяснява доста просто. Той се появява от намерението, към което се движат всички задействани сили. Може да бъде предсказан, само ако се върви назад във времето до крайната цел. Черният лебед пести енергия и затова е високоефективен. Той е минималното въздействие, нужно за постигане на резултата.
Като правило, самата ситуация създава черния лебед, когато скритите процеси са по-силни от видимите. Да се създаде по собствено желание е задача за гений. Но такава «лебедова» стратегия винаги ще е безупречна, тъй като е основана на два безпогрешни фактора – непредсказуемост и идеално съответствие на търсения краен резултат.
Съвременните политици, с редки изключения, не са гении, затова плановете им се провалят по най-глупав начин. Фаталното неразбиране на Русия и на Президента й, което съществува на Запад, е заради неправилната представа за държавните сили и тяхното развитие на територията на бившия СССР. Руските партньори се ръководят от няколко изначално грешни предположения: Съветският Съюз изчезна завинаги, вместо него има петнадесет различни държави, върху които могат безгранично да влияят САЩ и съюзниците им.
Ще се наложи да бъдат разочаровани «приятелите». Първо, СССР не е изчезнал. Политическите процеси се определят от по-активни енергии от волята за власт (според Юнг) на отделни представители на елита. изкуствените бариери, издигнати по тяхно нареждане, могат да бъдат свалени за секунди. Многовековните връзки няма да се разкъсат за две десетилетия, както и руският език в постсъветското пространство, при цялото старание на презокеанските инструктори, не се измества от английския. Колективното, несъзнателното ще се съпротивлява срещу тези насилствени разделения и чужди въведения, и никой не може да го пречупи.
Второ, съветските републики, освен Русия, не успяха и никога няма да станат истински държави. Не, защото не им е провървяло с президентите, и защото народите им, които сега се наричат коренни, заради своите социални, ментални и други особености не могат да създадат пълноценен управленски апарат. В страните липсват креативни сили, способни да създадат във всички области жизнеспособни структури – в икономическата, обществената, културната. Нямат достатъчно защита за запазване на териториалната цялост и за предотвратяване на външна намеса. В такъв случай страната веднага става обект на интервенция, което се случи с четиринадесетте руски «сестри».
Трето, една от основните грешки при всяко противопоставяне е недооценяването на противника. В сценария за бъдещото устройство на света някак си забравиха да впишат Русия, която има повече начини за въздействие върху съседите си, отколкото се вижда с невъоръжено око.
В историята всичко изкуствено е кратко. Центробежният процес достигна крайната си «точка на отдалечаване» в кървавата украинска драма и отиде в своята противоположност. Центростремителните сили водят народите към обединяване. Имперските замисли и носталгията, които се приписват на Путин, нямат нищо общо. Подобни измислици може да се оставят за интелектуални упражнения на западните аналитици. Те не могат да разберат, че обединението не е нечие лично желание, а историческа необходимост.
Една от причините за това е откровено враждебната природа на западната интервенция, опасността ИГИЛ в Узбекистан, икономическото завладяване в Казахстан, цветните революции в Грузия и Киргизия или НАТО в Прибалтика. Тя е недружелюбна и към поробените територии, и към Русия. От което следва тъжният извод, че цялото население – и руското, и неруското – е заложник на презокеанския агресор. Народът го манипулират нагло и цинично. Ако някой от управляващите в постсъветското пространство още не го е забелязал, трябва да си отвори очите за очевидния факт: бомбите и снарядите в Украйна падат еднакво върху главите и на украинците, и на руснаците. Робовладелецът, преследвайки собствения си интерес, не щади нито робите, нито надзирателите.
Другата, по-сериозната, причина е свързана с обединението на руския свят. Разединението за него е смъртно опасно, защото отвътре унищожава дълбоката му духовна основа – съборността. Една част от него не можа да остане встрани, когато унижаваха и убиваха другата в Донбас. Това би било противоестествено. Също така е противоестествена ситуацията, когато милиони руснаци не по своя воля се оказаха зад граница. Новоруската война твърдо и безкомпромисно показа всички заплахи, провокирани от такова разделно съществуване.
Третата причина е неповторимостта на феномена на руския колективизъм. Ростислав Ищенко правилно отбелязва, че човек може да не е руснак по националност, да не е православен и дори християнин, до на се чувства съпричастен към този свят. Съветският Съюз беше многонационален и единен, докато не го унищожиха отвън. Противоестествеността на американското владичество на съветска земя е ясна за всички, които поне малко разбират от психология на политиката. И съветските народи, въпреки всичките «национализации», говорещи основно на руски, не могат да не усещат многовековната връзка с Русия и един с друг, както и липсата на такава връзка с Европа и САЩ.
За разлика от трагедията от преди 23 години, възстановяването на великата държава е естествен и закономерен процес. Най-голям проблем е мирното влизане в единното държавно пространство на бившите републики. Несъществуващият «бананов» суверенитет е изгоден за управляващия елит, затова те го пазят. Тук ще се наложи да се отгледа и да се пусне в нужния момент черният лебед.
Такава свръхзадача иска гениално решение. Трябва да е безупречно и единственото вярно. При създаването на верига от събития, способни да обединят една огромна разрушена страна, трябва да се вземат предвид всички детайли от текущата конюнктура. Изхождайки от крайната цел за бъдещо мирно обединение, трябва да се обърне внимание на някои фактори:
- Съществуването под американско влияние е нестабилна структура и затова не е вечна. Нашественическите връзки са слаби, защото пренебрегват много аспекти – международни, социални – заради моментната изгода. Освен това, факторът разстояние също работи за отслабването: едно е да се управлява от съседния град, друго – иззад океана.
- Много аспекти, върху които се опират американците при икономическото убийство на поредната държава, с времето могат да се обърнат срещу тях и да бъдат от полза за Русия. Един от тях е некомпетентността на подконтролните правителства. Да не се разбере навреме, че Путин е потенциален и безпорен победител, а САЩ – позорно победени, означава да се прояви невероятен непрофесионализъм. Политик, който има наченки на интуиция, веднага би се прехвърлил на страната на силния, още повече, че руският президент не веднъж е доказвал, че не предава обърналите се за помощ, дори да са виновни. Хванали се с мъртва хватка за потъващата Америка, постсъветските лидери рискуват да потънат заедно с нея.
- Падащите цени за нефт и растящият долар са двете страни на едни медал. Не е нужно да си математик, за да разбереш, че при увеличаването на цената на долара два пъти, доходът в рубли също ще се увеличи двойно и ще компенсира падащите цени за нефт. Крайната цел на това е – неудобната цена за долар и евро ще доведе до пълния отказ от тях вътре в страната. Ако доларът струва,например, 300 рубли, кой ще го купува? Правилно, никой. Продават нефт за долари – за същите долари, без обръщането им в рубли, купуват оборудване. Всичко гениално е просто. За това е нужно държавно регулиране, от което като от огън се боят привържениците на либерализма.
Какво виждаме сега?
Руските игри с падащата рубла предизвикаха истинска паника у съседите, показвайки, че целият им «суверенитет» е просто сапунен мехур, а икономиката е крайно слаба и неуправляема. И съвсем не е свързана с Америка и ЕС, както им се иска да мислят, а с Русия. Работата не е там, дали Кремъл уважава тяхната независимост, а че те не уважават себе си.
Първият черен лебед беше грандиозният евразийски проект на Путин, излязъл извън рамките на СССР и автоматично привързал към себе си полумъртвите републики. Тъй като те се намират между силни съседи, които са се договорили помежду си, а тях ги поставили в положението «а вас никой не ви пита». Ако Русия, Турция, Китай, Индия започнат да се разплащат, да кажем, в рубли и юани, какво ще прави бедният Таджикистан, живеещ за сметка на гастарбайтерите? Или Азербайджан и Казахстан, съмнителното благосъстояние на които зависи само от поевтинялата два пъти нефт? Смяната на политическия курс навреме и сближаването с Русия за тях е не въпрос на предпочитане, а на оцеляване. Иска му се на човек да ги посъветва да забравят за призрачните изгоди от неограничената власт и да бягат колкото може по-бързо далеч от трансатлантическия робовладелец.
Вторият черен лебед е отказът от долара, което ще направи невъзможна работата на американските компании на чужди територии. Правителствата, разчитащи на еднополярната парична система, ще рухнат веднага. Тъй като никое от тях няма политическа далновидност, дори обикновена интуиция. Затова ЕАИС, ТС, ЗСТ и дори ОНД могат да станат за неуспешните суровинни и политически придатъци светлина в прозореца. Собствена икономика и собствен политически курс, бившите републики не създадоха. За поддържането на обществото в работещо състояние им останаха само евразийските връзки.
Може да не се съмняваме, че бившите пазители на националните и западните ценности веднага ще си спомнят руския език, «по-големия брат» и принципите за равенство и дружба между народите. И с благодарност ще приемат «диктата» на Москва, който ще бъде доста по-благоприятен за републиките от циничния грабеж на САЩ.
Неспиращите просташки нападки на американските политици срещу Русия и Президента й може да бъдат разбрани. Ще е странно, ако седналите в локвата САЩ се зарадват на накова положение. Да измъкне на Америка за някаква си половин година три четвърти от земното кълбо може само Путин. Той е първият и засега единствен политик, способен да раздава самостоятелно черни лебеди от такъм мащаб. Крим, контрасанкциите, отказът от «Южен поток», наред е сбогуването с долара и обединяването на СССР в ново качество, предсказано още от Ванга… Цяло «лебедово езеро».
Остана само един нерешен въпрос.
Както е известно, Америка плати пет милиарда долара за присъединяването на Крим към Русия.
Интересно е, колко ще й излезе възстановяването на Съветския Съюз?