Речта на г-н Плевнелиев в Народното събрание е поредният посредствен президентски буламач от политическо лицемерие, голи клишета и куха фразеология.
Да не говорим, че повечето от темите, които той изреди като в школски конспект нямат нищо общо с конституционните функции и обществено-политическата роля на държавния глава. Удар във въздуха.
Какво значи един президент да каканиже от парламентарната трибуна за санирането на панелните блокове и да не каже нито дума по ключов аспект от неговите правомощия – националната сигурност и отбраната. Оставям настрана това, че шумно обявената от правителството програма за саниране е корупционен инструмент, от който няма да има реален социален ефект, а само ще забогатеят близките до управляващите фирми, докато поредният заем от 1 милиард ще се плаща от целия народ.
Целият въпрос е, че президентът дължи редица отговори за цялостната си външнополитическа сервилност, която уврежда националните интереси. За безропотното му съучастие в отреждането на България на статута на „фронтова държава“ и системните опити да се демонстрира враждебност спрямо Русия. За това, че папагалства опорните точки на ястребите в НАТО и на „партията на войната“ вместо на „партията на мира“ в САЩ. Той дължи и членоразделен отговор за очертаващите се сериозни загуби за нашата икономика и за туристическата индустрия, причинени от санкциите срещу Русия. Трябва да обясни на обществото защо не заема съобразена с националните интереси позиция по този въпрос, както правят Испания, Италия, Гърция, Унгария, Австрия, Кипър, Словакия.
Особено кухо звучат приказките за съгласие, когато изхождат от Плевнелиев и днешните управляващи. С цялостната си досегашна политика през последните години те са отрицание на самата идея за съгласие по основните приоритети на България. Именно те наложиха арогантността и профанизацията като водещо начало в българската политическа действителност. Факт!
Върху какво да се съгласяваме – те да си крадат под звуците на „Одата на радостта“, а ние да им ръкопляскаме? Да натрапват заробващия 16-милиарден дълг, който ще плащат поколения напред – по това ли да се съгласяваме? Или по безумната политика на обзетите от бесовете на пазарния фундаментализъм – нямаш пари, няма да се лекуваш; беден си, значи детето ти ще учи в лошо училище, а с парите на данъкоплатците ще финансираме частните училища, където учат децата на богатите?
За да има какъвто и да е разговор за съгласието някакъв смисъл и конкретни резултати, предпоставката е една – оставка на безпринципната четворна коалиция. Без оставка, не може да има съгласие. Защото политиката на това правителство и на президента е пагубна за държавата, обрича огромната част от хората на устойчива бедност и гарантира охолството на олигархията и управляващата клептокрация.
Автор: Борислав Цеков
Източник: Бгнес