Автор: Дмитрий БАБИЧ
Най-големият кошмар на Джордж Сорос е на път да се превърне в реалност и то в ключова за Европа държава като Франция.
В интервю за френския Le Monde вероятният победител на предстоящите президентски избори Франсоа Фийон нарече обещанието на НАТО да приеме за членки Грузия и Украйна „безотговорно”. За Сорос, който в една от последните си статии описва Европа като бойно поле на манихейски спор между „демократи” и „диктатори”, това би следвало да е сигурен знак, че тя „попада в примката на влиянието на Владимир Путин”.
В действителност, надеждите на Русия са доста по-скромни. Те са далеч от чудовищните сюжети, които витаят в съзнанието на Сорос. Противно на фалшивите генерализации, които се правят от мейнстрийм медиите, Русия търси разбирателство не толкова с т.нар. крайнодесни партии в държавите от ЕС, колкото с „центристки” ориентираните европейски политици. Франсоа Фийон и неговата голистка партия на републиканците представляват именно това – умерения „десен център” на френската политика.
В годините след преврата в Киев през 2014 г., когато отношенията със Запада се влошиха, Русия дори покани бившия президент на Франция Никола Саркози, който е главният архитект на интервенцията в Либия, на няколко форума в Москва и Санкт Петербург. Целта не бе да се установи „доминация над Европа”, а да се намери един сравнително разумен френски политик, който не смята Русия за „реална заплаха” (това е предпочитана фраза на френските русофоби). Такива политици биха дали възможност за установяване на диалог, което е тъкмо обратното на „цветните революции” на г-н Сорос, които биват шумно рекламирани от западните медии и в същото време презирани от гражданите на „революционализираните” държави – от Сирия и Сърбия до Грузия и Украйна. Подобна цел обаче не можеше да бъде постигната с жесток и двуличен политик като Саркози, който съветваше Русия „в знак на добра воля” да премахне контрасанкциите срещу наложените от Запада рестрикции. (В миналото подобни жестове от руска страна не попречиха на експанзията на НАТО на изток до границите с Русия, както и на други такива враждебни ходове на САЩ и ЕС). Изненадващо Русия спечели симпатията на не толкова елитарните френски политици, които представляват прагматичните интереси на френския бизнес, а не имперските стремежи за „разпространяване на демокрацията” по целия свят. През април 2016 г. френският парламент излезе с препоръка за премахване на санкциите срещу Русия. Днес Франсоа Фийон, неочакваният победител на първичните избори на френската десница, излиза със сходни идеи за отношенията между ЕС и Русия като цяло. За непредубедения наблюдател това са истини, с които дори и децата са наясно, но за мейнстрийм медиите това е опасна ерес.
В едно скорошно свое интервю за Le Monde Фийон задава реторичния въпрос: „Беше ли Западът надежден партньор на Русия? Не смятате ли, че постъпихме нечестно спрямо нея по отношение на операциите в Либия, Косово и икономическото партньорство с ЕС?” Въпреки предишните си квалификации спрямо Русия като „опасна” държава, Фийон очевидно наруши мейнстрийм говоренето в Европа и нарече поканата за присъединяване на Грузия и Украйна към НАТО „безотговорно” поведение. В същото интервю Фийон заявява: „Защо ни беше необходимо да разполагаме противоракетен щит до руската граница? Ние допуснахме редица грешки”.
Вместо да оборват тезите на г-н Фийон с аргументи, френските политици и мейнстрийм медии предпочетоха да го „тролят” с обвинения в „лични контакти” с Русия. Дотук единствените контакти на г-н Фийон, които станаха известни, са двете му посещения в рамките на дискусионния клуб „Валдай” (форум, на който присъстват хора с най-различни възгледи спрямо Русия, включително и много критични). Освен това, в периода 2008-2010 г., когато Фийон и Путин бяха премиери съответно на Русия и Франция, те си размениха няколко приятелски послания. С това се изчерпват „личните контакти”. Това не попречи на Ален Жупе, съперника на Франсоа Фийон на първичните избори, да предупреди своя конкурент „да не прекалява с водката по време на срещите си с Путин”. Но този евтин номер не мина пред избирателите, които предпочетоха Фийон пред Жупе. Това не проработи и при бившия министър-председател Манюел Валс, който хранеше надежди да се яви на президентските избори срещу Фийон. Валс заяви, че ако бъде избран за президент „ще защитава Франция от Америка на Тръмп и Русия на Путин”. Експертът по международни отношения от Института за изследване на САЩ и Канада в Москва Геворк Мирзаян заяви: „Хора като Валс просто не разбират, че в Европа има известна умора от настоящите политики, а русофобията е част от тях”. Да се надяваме, че ще се приключи с русофобията като обичаен начин за правене на политика. Това е единственото, което иска Русия, и то съвсем основателно.
Sputnik International, Дмитрий Бабич
Превод: Антоанета Киселинчева
Източник: pogled.info
Източник: a-specto
Източник: pogled.info