Вардан Багдасарян, vbagdasaryan.ru.
Франция заплати с човешки животи за това, че е зависима държава. Списъците с джихадисти бяха предадени на френските спецслужби от Сирийската арабска република още преди терористичните актове. В тях фигурираха и бъдещите изпълнители на терористичната атака в Париж.
Нивото на работа на спецслужбите на Асад винаги се е смятало за високо. Франция отхвърли предложената ѝ помощ. Както днес е очевидно, по списъците не е работено. Терористичният акт, който можеше да бъде своевременно осуетен, се състоя. Франция не можеше да приеме помощ от Асад, защото Асад е номиниран за враг. Сътрудничеството с режима на Асад можеше да не се хареса на Вашингтон.
Целият европейски политически елит в голямата си част, в това число и френският, е зависим. Лобизмът в политиката, както е известно, не е от вчера. В Съединените американски щати той е легитимна институция.
В началото на ХХ век политическият истаблишмънт вече се е установил в западните демокрации. Зад гърба на всеки повече или по-малко изявен политик стои някакъв фактор от финансовия свят. В марксизма това се описваше като „процес на превземане на властта от буржоазията“. Източните автокрации, които се противопоставят на Запада, в действителност не са демокрации, а корпоратократически олигархии.
В тази връзка основният въпрос е кой дърпа конците.
Подчиняването на европейските политици от американския капитал е факт твърде отдавна. И тази констатация не е нещо ново. Сравнително нова е появата на втори паричен поток наред с американския – този от арабските шейхове.
Финансовите ресурси на шейховете не са ресурси на държавата, при което съществуват определени процесуални ограничения за харченето им. Частният собственик може да изразходва собствените си пари както сметне за добре. Може да ги харчи за развитието на държавата си, може да си купи известен футболен отбор, а може също така чрез персонално финансиране да си купи и политическа партия.
Тепърва предстои оценката на това доколко парите на шейховете натежават в световните политически процеси.
Във Франция представителите на политическата класа се оказаха разпределени според източниците си на финансиране – де факто между САЩ, Саудитска Арабия и Катар.
Разбираемо е, че при такъв сценарий националните интереси на Франция нямат никакво значение. Външното лоби, по всичко личи, е изиграло немаловажна роля в свръхактивната ѝ политика при свалянето на Муамар Кадафи в Либия.
Относно ситуацията тогава на пръв поглед учудване може да предизвика разминаването в оценките на действащите европейски политици и останалите политици.
Барак Обама, Франсоа Оланд, Ангела Меркел
Действащите политици маршируват като един под знамената на Вашингтон. „Запасняците“ критикуват проамериканския вектор на Европа.
Създава се впечатлението, че при промяна на политическия пъзел европейските политици се нагаждат спрямо съответната промяна. Налага се само да почакаме… Нищо няма да се промени!
Европейските политици са в позицията на говорители на поръчителя. На тези от „запаса“ никой не им държи сметка и са свободни във волеизлиянията си. Ако отново ги върнат в играта обаче, без никакво съмнение отново ще развеят американското знаме.
С усилията на редица европейски политологически школи, каквато в частност е австрийската, навремето е създадена теорията за тоталитаризма. Тя е насочена срещу СССР, така и определя сама себе си.
Днес обаче истинското тоталитарно общество е западното. Свободата на европейските медии отдавна е химера. Изключено е да се отклонят от линията, посочена им от американските посолства в техните страни. Подобна „опозиция“ за всяко едно издание би довела до фактическо самоубийство. Такава тоталитарност съществува и в областта на науката, и в средите на образованието.
Озовавайки се зад пределите на Европа, много европейски учени използват, сякаш са се наговорили, един и същи образ – „глътка свобода“. Нека напомним. Преди, за да получат „глътка въздух, свобода“, обратно, налагаше им се да гледат към Европа.
Франция, точно като Германия, ще плати за своето НЕСУВЕРЕННО положение и ще приеме все по-нарастващите емигрантски потоци.
Това, че мигрантските потоци целево се отправят към определени европейски държави и че зад формирането на тези направления стоят САЩ, не подлежи на съмнение.
Не на последно, а може би дори на първо място, хаотизацията на Арабския изток порази Европа. Би било наивно да се смята, че при нивото на социално планиране, каквото съществува в САЩ, американците не са прогнозирали такъв изход.
САЩ настояват Европа да приема бежанци. Както става ясно, масовото разселване с поканата бежанците да се насочат към континентална Европа идва не от приемащите мигранти страни, а на първо място от Великобритания и САЩ. Англосаксонците канят бежанци не при себе си, а в Германия или Франция. Абсурд… Ако не допуснем, че зад нанасянето на удар по Европа се крие някаква глобална трансформация.
Западното общество не представлява съюз от равни. По-скоро то изобщо не е съюз. Сега посочват мястото на французите и германците. Дава им се да разберат, че реално начело на Запада стоят англосаксонците, всички останали могат да имат някакви права само при условие че признаят тяхното превъзходство.
И това съотношение не е от вчера. След Втората световна война Германия реално бе спасена, а Франция – включена в кръга на великите сили само благодарение на СССР.
Според плана, предложен от Ханс Моргентау („планът Моргентау“), Германия трябваше да бъде напълно лишена от промишленост, а населението ѝ подложено на деквалификация. Чърчил и Рузвелт одобриха този план, против него бе Сталин.
Сталин, Рузвелт и Чърчил
Лидерите на двете англосаксонски държави бяха против включването на Франция в Съвета за сигурност на ООН. Тяхната позиция бе от кръга на победителите да се изключат всички освен англосаксонците и СССР. В съотношение 2:1 на преговорите те биха получили предимство. И отново именно Сталин настоя Франция да бъде включена, както и Китай, в общността на великите държави победители.
Фултънската реч на Чърчил… Прието е да се смята, че тя поставя началото на Студената война. Прави впечатление, че във Фултънската си реч Чърчил се обръща не към Запада, а към англоезичните страни. Впоследствие в името на борбата срещу СССР англосаксонците са принудени да привлекат на своя страна европейските страни, изграждайки представата за благоденствието под чадъра на американската защита. Днес очевидно САЩ не смятат за рационално да държат Европа на предишното привилегировано ниво.
И така, Франция е зависима. Европа е зависима. Е, и какво? От всичко това какво следва за Русия? Няма никакви основания да се смята, че утре Европа ще стане суверенна. Всички надежди, че тя ще скъса с Вашингтон и ще се обърне към Русия, са безпочвени. Европейският елитогенезис е под контрола на американците.
За да може Русия да защитава своите геополитически интереси, като начало са ѝ нужни институции. Те могат да бъдат или финансови, или идеологически. Външните елити или се купуват, или се формират от привърженици на някаква идентична идеология.
В Русия днес такива институции няма. Финансова институция липсва предвид факта, че самата РФ е включена в световната доларова финансова система. Идеологическа институция също отсъства – в Русия е запазена забраната върху идеологията. И без първото, и без второто тя няма шансове за победа в глобалната борба.
Превод от руски: Елена Дюлгерова, „Гласове“.