„Оставихме свободно поле на Русия. Ако се бяхме опитали да я включим в една истинска военна коалиция, нямаше да се стигне дотук. С Русия ние си създаваме враг, тласкайки го към грешка, вместо да му помогнем да върви към нашите цели и ценности. Предпочитаме противоборството вместо партньорството, повече се занимаваме с морал, отколкото с геополитика”.
“Нека имаме смелостта да назовем злото, което ни атакува. Врагът е ислямският тоталитаризъм”, заявява Франсоа Фийон в интервю за “Фигаро”. Бившият френски премиер, кандидат на първичните избори на десницата за излъчване на обща президентска кандидатура, издаде книгата “Да победим ислямския тоталитаризъм” (Vaincre le totalitarisme islamique).
– Защо написахте книга за ислямския тоталитаризъм?
– Започнах да пиша тази книга след атентата в Ница. Защото ми дойде до гуша след всеки дебат да започват отново безкрайни дебати, които не водят до никъде, защото разглеждат последствията, а не причините за злото. Има подем на мюсюлманския интегризъм във френското общество. Но трябва да обърнем внимание на спонсора, онзи, който води, който определя целите, който разпространява своята смъртоносна идеология.
– Посочването на врага невинаги е просто…
– Нека да имаме смелостта да назовем злото, което ни атакува. В продължение на години аз казвам: врагът е ислямският тоталитаризъм. Думата “тоталитарен” нито е лишена от смисъл, нито е прекалена. Това е точната дума. “Ислямска държава” иска да наложи модел на общество, да унищожи личността и мъченичеството на християните на Изток показва волята й за геноцид.
– Има ли според вас проблем с религиите?
– Няма религиозен проблем във Франция. Има проблем с исляма. За да се разреши днес един проблем, който засяга само възхода на мюсюлманския интегризъм, сме изкушени да атакуваме религиозната свобода. След атентата в Ница някои поискаха забрана на всички религиозни знаци в публичното пространство. Тук казвам: Стоп! Отказвам една Франция, в която не можеш да носиш кръст на улицата, тениска с образа на папата, кипа, чалма или фередже!
– Неотдавна ви видяхме с чалма на сикх на главата. Съжалявате ли за тази снимка?
– Никак. Зачитането на религиите трябва да ни накара да се съобразяваме с правилата, когато отиваме на място за поклонение.
– Как държавата трябва да води диалог с исляма?
– Тя трябва да оказва натиск правилата на социален живот, които вече са приети от другите религии, да се спазват от всички. Нужен е орган за сътрудничество между държавата и исляма във Франция. Никола Саркози основателно имаше такава интуиция, създавайки през 2003 г. Френския съвет на мюсюлманската вяра (CFCM). Трябва да имаме смелостта да признаем, че той не изпълнява мисията, която му е възложена.
– Смятате ли, че водим тази война само наполовина?
– Не се прави достатъчно във военната борба. Преди всичко се прави зле и неефикасно, защото отказваме необходимите съюзи. Строихме се изцяло в лагера на сунитите, отказвайки съюз с Русия и Иран срещу джихадистите. Това са страни, с които трябва да си сътрудничим срещу враг №1, ислямския тероризъм.
– Но в Алепо, в Сирия, виждаме, че Русия води тотална война, която далеч не е насочена срещу джихадистите…
– Оставихме свободно поле на Русия. Ако се бяхме опитали да я включим в една истинска военна коалиция, нямаше да се стигне дотук. С Русия ние си създаваме враг, тласкайки го към грешка, вместо да му помогнем да върви към нашите цели и ценности. Предпочитаме противоборството вместо партньорството, повече се занимаваме с морал, отколкото с геополитика.
– Какво трябва да бъде отношението ни към Башар ал Асад?
– Жестокостите, извършени от сирийския режим, са непоносими, но като се ограничаваме само с тяхното изобличаване, се лишаваме от решение. Трябва да бъдем реалисти: единствената сухопътна сила, налична там в момента, е сирийската армия. От четири години насам Западът си мисли, че Башар ще падне, а той се държи. Беше грешка да превръщаме в предварително условие за всяко решение оттеглянето му от властта. Ако не се бяхме уплели в този постулат, можехме да действаме по-рано. Първият, спешен и жизненоважен приоритет е разрушаването на “Ислямска държава”.
– Външната политика трябва да се основава на ефективно средство за отбрана. Смятате ли, че усилията в тази област са достатъчни?
– Ясно е, че не. Имахме закон за военно програмиране, гласуван при моето правителство, който Франсоа Оланд ограничи с идването си на власт. Трябва да постигнем около 2 процента от брутния вътрешен продукт до 2025 г. И аз предложих да се отпуснат допълнително 12 млрд. евро за пет години за отбраната, вътрешните работи и правосъдието. Освен това не можем да продължаваме да полагаме сами или почти сами военно усилия, което е от полза за сигурността на целия европейски континент, особено в Сахел. Трябва да ударим по масата и да го обсъдим сериозно с германците. Отбраната може да бъде една от трите оси на европейския подем, заедно с контрола на границите и укрепването на еврозоната.
– А мисиите?
– Трябва да сложим край на операция “Сентинел”, която отклонява значителни средства за почти несъществуващи резултати и нарастващи трудности. Използването на бойците за такава мисия с течение на времето ги изхабява и демобилизира.
– Организацията на разузнавателните служби на нивото на предизвикателствата ли е във Франция?
– Имаме шест различни агенции. Това е бъркотия!
– А какво предлагате вие?
– Няма нужда да се променя всичко. Ако днес имаме една агенция за вътрешно разузнаване, на подчинение на министъра на вътрешните работи, и една агенция за външно разузнаване, под ръководството на министъра на отбраната, системата би била по-ясна.
– Достатъчно добро ли е антитерористичното правосъдие?
– Разполагаме с юридически арсенал, който не използваме. Днес може с указ на Държавния съвет да се отнема националността на всеки французин, който вдигне оръжие срещу родината си. Което очевидно важи за онези, които отиват да се бият в редиците на “Ислямска държава”. Няма никаква нужда да се променя Конституцията за това.
– А другите ви предложения?
– Да се приложи том IV от Наказателния кодекс, който позволява осъждането до 30 г. затвор на всяко лице, осъдено за оказване на помощ на врага. Нищо не оправдава да се отказваме от него, както направи г-жа Тобира (министър на правосъдието – бел. пр.). Третото ми предложение: незабавно експулсиране и без възможност за връщане на чужденците, които представляват заплаха за националната сигурност. Четвърто предложение: тъй като интернет се превърна в основния вектор за вербуване на “Ислямска държава”, трябва да се наложи на големите оператори в мрежата (Google, Apple, Facebook, Amazon в частност), задължение да съобщават за подозрения. Както правят банките, за да се борят с прането на пари.
– Кой ще разглежда всички тези сигнали?
– За най-сериозните случаи ще трябва не един специален наказателен съд във Франция, а три. Машината е заплашена от задръстване. Днес могат да се решават по съдебен път само десетки случаи, докато трябва да могат да се разглеждат стотици.
– А превантивното задържане на лица от досиетата S?
– Никога не мога да приема това. Припомням, че генерал Дьо Гол обнародва Конституцията от 1958 г. в разгара на войната в Алжир и се погрижи да включи в нея член 66, който постановява, че “никой не може да бъде задържан произволно”. Предпочитам регистрираните в досиетата S да отидат в затвора по съдебен път. Трябва да сложим край на позите.
– В книгата си подчертавате зачитането на правовава държава, като начин да се противопоставите на Никола Саркози…
– За мен правовата държава е фундаментална. Можем да спечелим войната срещу ислямския тоталитаризъм, зачитайки правовата държава. Това е въпрос, който дори не би трябвало да се поставя. Един, два, три атентата са достатъчни, за да разклатят основите на нашата юридическа, демократична система, това е победа, която даваме на тези тоталитаристи. Към това се стремят те.
– Продължавате да изоставате в социологическите проучвания, това тревожи ли ви?
– Това с нищо не съответства на реалността, която виждам на място. В анкетите за популярност съм втори. По броя на комитети също съм втори. А като мобилизация – на моите публични срещи се стича тълпа. Накратко, аз чувствам уважението и интереса на французите. Сегашните проучвания са съмнителни и без връзка с реалността. Има едно мълчаливо мнозинство, граждани, които не са ангажирани, не са активисти, които не са включени в днешните проучвания. Тази мълчалива Франция ще отиде да гласува. И тя ще обърне с главата надолу предварително написаните сценарии.
– Използвате израза “мълчаливо мнозинство”. Никола Саркози иска да бъде негов “говорител”. Към коя Франция трябва да се обърнете за тези първични избори?
– Това е Франция, която срещам всеки ден и която ми споделя гнева си. Тя е в унисон с радикалността на моите предложения. Но засега тя се колебае между обезсърчението и ангажимента. За мен нещата ще се изяснят, когато започнат дебатите, в момента, в който французите разберат, че всички могат да гласуват и къде.
– Съжалявате ли за агресивните си думи срещу Никола Саркози в Сабле и репликата “Кой си представя Дьо Гол обвинен”?
– Няма да ме променят! Смятам, че въпросът за служенето за пример и почтеността са основополагащи за националното възстановяване. Днес имаме президент от вестникарските хроники с произшествия, който говори както дойде, който решава всичко, който упражнява властта вместо правителството, който е радост за папараците, доверието в който се срина с аферата “Каюзак”… Искам да възстановя президентската функция и да се върна към един по-голистки прочит на нашите институции.
– Бяхте замесен в аферата “Бигмалион” от Жан-Франсоа Копе. Какво ще му отговорите?
– Оставям Жан-Франсоа Копе на неговите оправдания. Не знам кой е в центъра на аферата “Бигмалион” и как няколко милиона евро са могли да изчезнат. Не обвинявам никого, но констатирам, че сме свидетели на политически скандал, чийто нишки правосъдието трябва да разплете бързо. Нашата демокрация има нужда от прозрачност и етика.
Превод от френски: Галя Дачкова, изд Гласове