Автор: Дея Йорданова, Руски Дневник.
Интервю с Александър Коц, военен кореспондент на „Комсомолская правда“, който е отразявал събитията в Афганистан, Косово, Либия, Северен Кавказ, Сирия, Украйна. Срещата се проведе в редакцията на „Комсомолская правда“ в Москва преди поредното пътуване на Коц към Донбас. Или може би към Сирия?
Свидетел сте на минимум десет военни конфликта по целия свят. Не е ли много за човек на 37 години. Как носите този товар в душата си?
Това е наистина тежко, докато не се научиш да гледаш на събитията през обектива. Най-страшното беше в началото на моята кариера, когато видях трагедията в Беслан. Превземането на Училище №1, стотиците заложници; с очите си видяхме момента на началото на щурма, пълния хаос; нямаше отцепване на района, бягахме до спортния салон на училището, децата бяха голи – абсолютно нищо не носеха, бърза помощ дойде по-късно. На следващия ден отидохме да снимаме в двора на моргата, където лежаха малки детски тела.
Тогава дъщеря ми беше на 3 години – изключително интересна възраст, когато е много занимателно да общуваш с детето и да си играете заедно. Неволно екстраполирах трагедията върху детето си, което не бива да се прави. Преживях го много тежко. И започнах да се уча емоциите от командировките да не ме догонват и да не нося войната вкъщи. Жена ми знае, че аз не говоря за работа у дома. Как го носиш в себе си ли – някои го заливат с алкохол, аз самият не пия от няколко години…
В България през последните седмици всички се вълнуваха от снимката на удавеното сирийско дете Айлян. Други казват разгорещено – а защо не говорим за загиналите деца в Донбас, те също страдат. Разкажете как живеят децата в Донбас – ходят ли на детска градина и на училище, има ли достатъчно храна?
Първото загинало дете снимах в Славянск миналата година. Имаше обстрел на украинската артилерия в село Андреевка, а детето си играело на двора. Майката на детето загинала по време на този обстрел, а детето беше тежко ранено и откарано в болницата в Славянск. Операцията продължи 8 часа, защото имаше много осколки в главата му – това е първата операция на дете, която снимах в живота си и детето почина пред очите ми. Децата и войната са нещо съвършено несъвместимо. Когато на война загиват деца, това най-трудно се възприема. Тогава разбрах, че започва сериозна война и няма спирачки… така и стана.
В Донецк работят детските градини и училищата, но не навсякъде – има сложни райони като Киевски и Петровски, които са близо до линията на фронта под постоянен обстрел и там няма възможност децата да ходят на училище, а и много от училищата са разрушени.
Имате ли информация колко деца са загинали от началото на войната в Украйна до сега?
За съжаление, не разполагам с такава статистика, защото има различни източници на информация, които дават различни цифри. Някои казват, че има загинали 6000 мирни граждани, но Министерството на здравеопазването на ДНР съобщава, че има десетки, ако не и стотици загинали деца.
Украинското правителство Ви забрани да влизате в страна до 2019 година. Как работите в тази ситуация?
Не само ми забраниха да влизам в Украйна до 2019, но в края на май миналата година ме обявиха за углавен престъпник, който се занимава с тероризъм. Сега ходя на територията на Украйна, но в непризнатите републики. Те граничат с Русия – пресичаме границата и не препятстват влизането ми, но ако вляза по-навътре, ще бъда арестуван.
Какво е Вашето обяснение за събитията в Украйна. В началото Майданът беше спонтанен, но после се появиха мнения, че е приватизиран от заинтересовани лица. Има твърдения, че е режисиран от самото начало. Вие какво видяхте като военен кореспондент, който е бил на много горещи точки по света?
Навсякъде става по един и същи начин. Така тръгна Арабската пролет. Спомням си как започнаха нещата в Либия, където също работих по едно време. Всичко започна с нормални човешки лозунги за справедливост и демокрация. Постепенно протестът беше превзет от ислямистите. Същото стана в Сирия, където искаха забрана да се арестуват децата, които бяха рисували по оградите антиправителствено съдържание, а какво стана – появиха се ислямистите. Но в Украйна нещата имат по-дълбоки корени. Не съм привърженик на теориите на конспирацията и световния заговор, но ми се струва, че тук е видно участието на САЩ в събитията на Майдана.
Под каква форма е това участие? Как помагаха според Вас на Майдана?
Всички лидери на Майдана към този момент ежедневно бяха в Американското посолство. Какво са правели там, аз не знам. Това са достъпни данни, които правителството на Янукович оповести. Никой не криеше поддръжката на САЩ за неправителствените организации… Корените на Сирийския конфликт са същите, дано не ви звучи странно. Помним събитията в края на август и септември 2013 година…
Колко време бяхте в Сирия?
Бях там през 2012 и 2013 г., когато Сирия и САЩ бяха на границата на войната. Тогава се засили руската дипломация и удържаха положението, така че да не се стигне до бомбардиране на военни обекти в Сирия. Взе се решение за унищожаване на химическото оръжие на режима на Асад, взе се решение за всички комплектовъчни заводи… Това беше удар по репутацията на Барак Обама, който затаи злоба от този провал и според мен събитията в Украйна са опит за реванш от страна на САЩ за позицията на Русия към Сирия. Тъй или иначе до изборите в Украйна оставаше година и режимът щеше да бъде сменен. Но това форсиране на събитията, според мен, е инспирирано от обидата на САЩ от събитията в Сирия.
В България наскоро произлезе обществен скандал от отказа за прелитане на руски самолети с хуманитарна помощ над територията на страната към Сирия. Имате ли информация, дали действително са били предназначени за хуманитарна помощ или не е така; или не е известно?
Уверен съм, че носят хуманитарна помощ… Аз съм свидетел как болезнено реагираха руснаците на този отказ, защото българите ни наричат „братушки“, а накрая отказаха. Сложно е да се обясни, че не народът взема тези решения, а властите…Бях свидетел на много самолети, които пристигат с хуманитарна помощ на летището в Латакия. Обикновено на връщане са пълни с бежанци, в това число и граждани на Украйна, приоритетно руски граждани, които се връщат в родината. Сега Украйна също е затворила небето си за хуманитарни полети от Русия.
Много е рисковано да пренасяш оръжие със самолети за хуманитарна помощ, защото дискредитираш цялата си структура в това направление и това е напълно излишно при условие, че напълно официално, по съществуващи договорености, пренасяме по море това оръжие напълно легално. Не са ми известни компрометиращи факти. Точно затова съм сигурен, че това е хуманитарна помощ.
Какъв ще бъде изходът за Украйна? Ще се раздели ли с Донбас? Изходът от конфликта близо ли е?
Сложно е да се прогнозира. Уверен съм, че конфликтът е за години напред. Ще се затегне задълго…, ако изходим от опита на Югославия и събитията в Хърватия с Република Сръбска Крайна, която по това време обяви независимост заради преимуществено сръбското си население. Това стана през 1992 г., когато започна конфликтът, и завърши през 1995 г. – много плачевно за сърбите, разбира се. Изходът беше такъв, защото през това време Хърватия се учеше да воюва, обучаваше и превъоръжаваше армията си по съвременен образец, а Сръбска Крайна не се развиваше и се забута във вътрешни междуособици.
Така след операция „Буря“ Сръбска Крайна прекрати съществуването си. Много сърби трябваше да напуснат Сръбска Крайна и се превърнаха в бежанци (Операция „Буря“ продължава 84 часа. За тези три дни и половина хърватската армия успява да поеме контрола върху сепаратистката област – бел. ред.)… В Украйна операция „Буря“ не може да се случи. Въпросът е кога ще му писне на украинското общество.
Кога ще им се отворят очите за това, което се случва. Казват, че в Русия има пропаганда, но такава има и в Украйна. За украинците Донбас е един зоопарк, в който всички ходят под строй като в Северна Корея, под дулата на автоматите. Тези, които не харесват ДНР и ЛНР вече напуснаха и са или в Русия, или в Украйна. В Донбас останаха хора-идеи или такива, които няма къде да се дянат. Затова мисля, че когато украинското общество се събуди и започне да задава въпроси, нещата ще се променят.
Един философски въпрос накрая – защо в 21 век все още има професия „военен кореспондент“?
От хилядолетия хората решават проблемите си по един и същ начин – с войни…