„Никъде не се лъже толкова много, както на лов и война” – казвал железният канцлер Ото фон Бисмарк.
Само дето не е предвидил, че един ден като „война” ще се представят и действия без участието на армиите на поне две враждуващи страни. Не му е минало и през ум също, че един въоръжен метеж срещу законно избрано правителство ще бъде наричан „революция”. И че т. нар. международна общност (САЩ, ООН, НАТО и ЕС) ще прилага без срам двойни стандарти, позволявайки на едни народи самоопределение и държавно обособяване, каквото на други отказва под благовидни предлози като „суверенитет”, „териториална цялост”, „национално единство” и др.
Защо разпокъсването на Югославия и отцепването на Косово от Сърбия е добро, а отделянето от Украйна на населения предимно с руснаци Кримски полуостров е „заплаха” за световния мир? Особено възможното му присъединяване към Руската федерация! Нали той е завзет не от Украйна, а от Османската империя, завзет е от Русия на Екатерина Втора и нейния фаворит Григорий Потемкин! Именно заради завземането на Крим Потeмкин е получил и титлата „Княз Таврически”.
По каква логика днешните власти в Киев смятат за върховно зло СССР и Русия, а приемат за нормален акта на Никита Хрушчов, който през 1954 г. щедро подарил Крим на т. нар Украинска съветска социалистическа република?Цял свят знае, че до 1954 г. Крим е част от Русия; и че днес мнозинството от неговите обитатели не са украинци или татари, а руснаци. Знаят това и западноевропейците, но за много от техните ръководители мнението на Вашингтон е като пътеводна светлина. Янукович и Путин ли поливаха украинските полицаи с коктейли „Молотов”? Те ли пращаха снайперисти на покривите, за да убиват мирни граждани? Не! Обаче „революционерите” на Майдан, сред които имаше и чеченски терористи, не се интересуваха от истината. Един изтекъл в интернет аудиозапис на разговор от 26 февруари 2014 г. между еврокомисаря по външните работи Катрин Аштън и естонския министър на външните работи Урмас Пает показва, че баронеса Аштън е знаела за вероятността снайперистите по покривите край киевския Майдан да са наети от лидерите на протестите. Впрочем, на своя сайт естонското МВнР призна, че записът е автентичен, макар да предупреди, че огласяването му няма да допринесе за разрешаването на украинската криза. А стоварването върху Путин на чужди престъпления допринася ли? „Истината ще ви направи свободни” – гласи един текст от Светото писание. Но учителите по демокрация от САЩ и Стара Европа не обичат истината, когато тя не им е изгодна. Затова русофобията, лъжите и дезинформациите, които заляха Украйна след „революцията”, надминаха всички граници на човешката търпимост. И, о, небеса! Авторите на терористичната окупация на правителствените сгради в Киев се оплакаха от „незаконната” окупация на местния парламент в столицата на Крим, град Симферопол, извършена от неидентифицирани въоръжени групи! После се оказа, че сред тях имало и хора от разформированата служба БЕРКУТ, протестиращи по този начин срещу собственото си уволнение. Не друг, а новоназначеният за председател на парламента в Киев и изпълняващ длъжността президент до изборите на 25 май Олександър Турчинов, обяви окупацията в Симферопол за „незаконна”, забравяйки за своето съучастие в също тъй незаконната узурпация на властта в Киев. Руският вицепремиер с право отговори на нахалника: „Тогава арестувай себе си!”. Впоследствие Турчинов отмени планирания за 16 март референдум за статута на Крим…
Що се отнася до „военните действия” в Крим, снимка, публикувана в турския „Миллиет” (05.03.2014), твърди, че„За първи път в Кримската криза беше открит огън”. В 9 ч местно време, на 4 март, проруски военни завзели военновъздушната база „Балбек”, в околностите на Симферопол, открили огън във въздуха срещу приближаващите ги 300 невъоръжени украински военни. За да предотвратят сблъсъка, украинските военни не отговорили. (И с какво да отговорят, след като са били невъоръжени?..) Според видеозаписа на инцидента се чула заканата на един украински военен: „Ще си платите за това!”. Впрочем, една от българските „национални” телевизии излъчи кадри от Киев, на които украински милиционер се заканваше: „Ако искаме мир, трябва да се готвим за война”. На снимката от инцидента пред входа на симферополската военновъздушна база “Балбек” се забелязва, че единият руски военен е с ръце в джобовете; вторият е насочил автомата си незнайно къде, а третият стреля във въздуха. Приличат ли тези тримата на хора, които са застрашени от 300, макар и невъоръжени украински военни?! В същия репортаж се цитират проруски информационни сайтове, според които над 700 военнослужещи от трите украински формирования (в Ялта, Феодосия и Фиоленте) са „сменили страната”.
Чиста измислица се оказаха информациите за „ултиматума”, който Путин бил дал на украинските войски в Крим да се предадат, както и тези за руския военен десант на полуострова. Никакъв десант не беше нужен на Русия, тъй като и без това тя, съгласно Будапещенския договор от 1994 г., може да има до 25 000 военни там срещу 3900 украински. Но дори и те преминават под кримско командване, защото са съставени от руснаци.
Алармата за придвижването на руски бойни кораби към Крим, както и на американски към Черно море също се оказа чиста дезинформация. През Проливите минаха два руски и един украински военни кораби, но те се прибираха от Аденския залив, където екипажът на украинската фрегата „Хетман Сахайдачний” издигна руския флаг. Що се отнася до американските ВМС, още преди Олимпиадата в Сочи в Черно море влязоха американските щурмови разрушители „Маунт Уитни” (18, 4 тона) и „Тейлър” (4, 2 тона), като вторият претърпя повреда на греблото в открито море пред Самсун. Твърденията, че към Черно море са се отправили кораби на 6-и Американски флот и дори на Атлантическия флот на САЩ бяха опровергани от Пентагона. Авторите на тези лъжи явно са разчитали на това, че хората не познават Споразумението от Монтрьо, подписано през 1936 г., което регламентира, че преминаващите през Проливите военни кораби на нечерноморски страни не могат да имат водоизместимост по-голяма от 15 000 тона. А само двата кораба, за които вече споменахме по-горе, изчерпват тази квота. Следователно, навлизането в Черно море на какъвто и да е чужд военен кораб на страна, която не граничи с Черно море, ще бъде нарушение на Споразумението от Монтрьо. Така че руско-украинският спор за Крим не може да прерасне в глобален военноморски конфликт.
Руският президент Владимир Путин пък е достатъчно благоразумен, за да не позволи на украинските авантюристи да го обявят за агресор. Украйна просто ще бъде оставена да сърба попарата, надробена от превратаджиите. С обещаната от САЩ финансова помощ от 1 млрд. долара и заема от 11 млрд. евро, обещан на Киев от Барозу (за шест години), кои въпроси по-напред ще решава Киев? Дали ще му стигнат за изплащане на газовия дълг към Русия, за съживяване на икономиката и вдигане на жизненото равнище?
И във Вашингтон, и в Брюксел знаят, че днешните управляващи в Киев са по-грабежоспособни и от предишните, поради което ще обвържат отпускането на заемите с провеждането на съответните реформи в Украйна. А тъй като тези реформи ще увеличат безработицата и ще понижат рязко жизнения стандарт на мнозинството жители на Украйна, следващата „революция” ще помете и днешните властници. Да не говорим за 15-те ядрени реактори в Украйна, всеки от които е потенциален Чернобил. Те хем пазят Украйна от военен удар от Москва, хем я обвързват с Русия, хем са като магнит за платените терористи от Кавказ, Турция или арабския свят. Няма съмнение, че Киев ще припише на Путин всеки терористичен акт в района на тези реактори.
При сегашната ситуация на континента, европейското бъдеще на Украйна е последна грижа на Брюксел. ЕС няма нито интерес, нито особено желание да асоциира или приема за член страна като Украйна с нейното 45-милионно население. Защото, освен дълговете на Киев, ще трябва да поеме и негативите от обтягането на руско-украинските отношения. Украйна ще внесе в ЕС своята нестабилност и несигурност. Ето защо, въпреки заплахите на Вашингтон с икономически и дипломатически санкции и международна изолация на Русия, не всички страни от ЕС ще пожертват своите икономически връзки с Кремъл, за да угодят на Обама. Ако трябва да посочим имена – това са Германия и Унгария. Ангела Меркел беше една от първите, които се обадиха на Путин в разгара на кризата. Не Барак Обама, а германският канцлер, е в състояние да постигне някакви отстъпки от страна на Путин, в това число и съгласието му за многостранни преговори, както и разполагането в Украйна и Крим на международни наблюдатели.В крайна сметка не КГБ, а американската НСА е подслушвала телефоните на Меркел. И не дипломат от руското МВнР, а американският помощник държавен секретар Виктория Нюланд каза: „Майната му на ЕС!”.
След всичко казано дотук, жалки изглеждат обвиненията към Пламен Орешарски, че не осъждал категорично „руската агресия” в Крим.
България има интерес от мирното разрешаване на кризата в Украйна, но си има предначертания, както би казал Левски. И сънародниците ни в Украйна, и газовите ни доставки са заплашени не от Путин, а от киевските последователи на хитлеристкия колаборационист Степан Бандера. Няма защо София да става говорител на САЩ или ЕС, защото когато атовете се ритат, отнасят го магаретата.
Очевидно не така възприема отговорностите все по-външният на България министър Кристиян Вигенин, който отиде чак в Киев, за да легитимира бандеровските узурпатори на властта, забравяйки, че България има традиции в отношенията си с Русия. И че дори в условията на цяла световна война успя да устои на истериите на Хитлер и не изпрати българи на Източния фронт. Дали му идва на ум, че така представя евроатлантическите си суфльори за по-страшни изчадия адови и от Фюрера?!
Вместо извод по темата „война”, предлагаме текста на Сами КОЕН„Може ли да избухне война?” („Миллиет”, 05.03.2014).
“В умовете на всички се върти един въпрос: може ли в Украйна да избухне война? Ако имаме предвид „гореща война” заради кризата в Украйна и особено в Крим, между великите сили – тоест Русия и западните страни, отговорът е „не!” Но е вярно, че в замяна на това има вероятност от навлизане в един вид период на „студена война”. При положение, че руската армия окупира Украйна, или пък за да затвърди своето господство в Крим, влезе в сблъсък с украинските части там, макар и малка, налице е вероятността от избухване на една „местна война”. Тъй като е немислимо великите сили – САЩ и НАТО, да се намесят военно, за да спрат една локална война и да защитят Украйна, не става въпрос за избухването на тотална война. И причината за това е, че нито САЩ, нито Европа, нито НАТО са предвидили открито война, за да се предотврати евентуална руска окупация на Украйна. Всички официални изявления, които са направени, разкриват ясно, че не се мисли за „военна операция”. Но всички сили – от САЩ до ЕС, кроят планове върху други опции да се каже „стой!”на Путин.
Какви са тези опции? Президентът Обама предупреди, че ако Русия не се откаже от нападение срещу Украйна, ще плати „тежка цена”. Тази тежка цена е свързана с комплект от дипломатически и икономически мерки. Например, изключването на Русия от групата Г-8, изолирането й на международната арена, орязването на инвестициите и търговията и обръщането към практики, които ще разтърсят руската икономика… За да повлияят този вид санкции, те трябва да бъдат с широко участие. Наистина ли всички ще се присъединят към това? Не трябва да се забравя, че много европейски страни, начело с Германия, са зависими от Русия в сферата на природния газ. Отделно, става въпрос и за важни търговски интереси. Ако Путин използва тази карта в ръцете си, много западни страни също ще бъдат принудени да платят цената на това. Но дори Путин да е изпълнен с решимост да задържи под абсолютния си контрол Украйна и да не позволи на Запада да я отмъкне, ще вземе предвид и неприятностите, които ще претърпи Русия заради санкциите.
Свършен факт. Както посочихме в предишни статии, Путин не може да си позволи лукса да загуби Украйна и особено Крим. И без това след студената война Русия позволи на Запада (НАТО и ЕС) да му измъкнат много страни в Балтика, Източна Европа и Балканите, които бяха под нейно влияние. Сега иска на всяка цена да държи под контрол Украйна, която се смята за „червена линия”, и особено Крим, който е в положението на стратегическа база в Черно море. Точно както преди пет години, за съхрани влиянието си в Кавказ, не се поколеба да започне война срещу Грузия, осмелила се да демонстрира симпатии към Запада… Опитът от Грузия изглежда ще да е насърчил Путин, защото сега прилага сценария на украинския фронт. И това, което увеличава тази му дързост е, че никой, нито ООН, нито САЩ, нито други са предвидили да му пресекат пътя с военна сила.
Горчива истина, но международната общност няма какво повече да направи срещу стратегията на принудата и свършените факти”.
zora-news.com