На 26 април 1986 г. при изпълняването на „Работна програма по изпитания на турбогенератор № 8 на Чернобилската АЕЦ в режим на съвместна инерция с натоварване за собствени нужди“ възникна Чернобилската авария – най-тежката катастрофа в историята на атомната енергетика.
Съгласно действащите в Русия днес нормативни документи, такава програма за изпитания трябва да бъде съгласувана с Главния Проектант, Главния конструктор, Научния ръководител и държавния орган за надзор.
Действащите преди аварията правила обаче, не са изисквали от ръководството на атомните централи да съгласуват по този начин действията си с указаните по-горе органи.
В СССР жестоките уроци от Чернобилската АЕЦ бяха взети под внимание
Правилата за ядрена безопасност на реакторните установки на атомните централи (ПБЯ РУ АС 89), утвърдени от Държавния атомен надзор на СССР, са изисквали съгласуване на всички изпитания на реакторната установка (РУ), които не са предвидени от нейния технологичен регламент за експлоатация, с Научния ръководител, Генералния конструктор на РУ, Генералния проектант на АЦ и Държавния атомен надзор.
След разпада на СССР в Руските нормативни документи опитът от Чернобил също не е забравен
Нормативните документи, утвърдени от Ростехнадзор – Общи положения да осигуряването на безопасност на обектите от ядрено горивния цикъл и Общи положения за осигуряването на безопасност на атомните централи включват съгласуване на програмите за изпитания на Атомните централи, непредвидени от техническия регламент, с разработчика на проекта на реакторната установка и потвърждение от експлоатиращата организация.
Действащият стандарт на корпорацията АД „ТВЕЛ“ – единствената организация на производителя и доставчика на гориво за руските реактори, СТК-5-2005 „Ядрени реактори. Организационно-технически ред за разработка и пускане в производство на ядра и техните съставни части“ регламентира изискванията към програмата за реакторни изпитания, в това число съгласуване с: Поръчителя, Главния разработчик на РУ, Научния ръководител на РУ, разработчика и изпълнителя на изпитанията, производителя, производителя на съставните части, Експлоатиращата организация, Потребителя.
Съблюдаването в Русия на създадената след Чернобилската катастрофа система за сигурност в атомната енергетика позволява да се осигури приемливо ниво на безопасност на действащите АЕЦ при преминаването на нови видове гориво.
Опитът от Чернобил в Украйна е забравен
В действащите в самостоятелна Украйна и утвърдени от Държавния комитет за ядрено регулиране нормативни документи, в това число и „Общите положения да безопасност на атомните централи“, липсват изисквания за съгласуване.
В Украйна всички реактори от Чернобилски тип са спрени, но опитът от Фукушима показа, че авариите с водо-водни реактори могат да доведат до огромни радиационни последствия.
Използването на американското гориво „Westinghouse“ в реактора в Южно-Украинската АЕЦ съветско строителство без съответното съгласуване с Главния конструктор и Научния ръководител на тези реакторни установки може да доведе до не по-малко страшни последствия от Чернобилската катастрофа.
Имайки предвид разположението на Южно-Украинската АЕЦ и това, че през зимата в тези места преобладават южните ветрове, в случай на авария, подобна на тази в Чернобил, в зоната на отчуждение ще попадне и столицата на Украйна – Киев с 2,8 млн. население.
Както знаем, в зоната на отчуждение не се допуска да се живее.
Голяма част от територията на Европа също ще бъде замърсена с радиоактивни материали, най-вече с радионуклидите йод и цезий.
Изводът
Не икономиката и политиката, а безопасността трябва да стои на първо място сред приоритетите в поведението не само на работещите в атомния отрасъл, но и на тези, които определят условията на неговото функциониране.
Именно от изпълняването на това изискване зависи безопасността на ядрените обекти и гражданското население.