Анкара постави нови условия на ЕС и е поискала 20 млрд. евро на среща в Брюксел за решаването на бежанската криза, предаде Reuters.
Лидерите на ЕС и Турция се събраха на среща в понеделник, на която трябваше да уточнят окончателно ангажиментите на Анкара да спира и прибира обратно нелегални бежанци, както и съживяване на т. нар. квотна система за разпределяне на бежанците във всички страни от ЕС.
Малко след започването на официалния обяд между евролидерите и премиера на Турция Ахмет Давутоглу стана ясно, че той е предложил „нови идеи“ отвъд досегашните ангажименти на Анкара за справяне с мигрантите. Източник в Брюксел обяви, че турската страна „предлага повече и иска повече“, предаде БНР. Очакваше се срещата да бъде удължена до късно вечерта.
Турция иска повече от трите милиарда евро, обещани ѝ през есента от ЕС като помощ за мигрантите, съобщи европейски дипломат. Давутоглу вдигнал летвата с исканията на предварителна среща, която проведе в Брюксел с германския канцлер Ангела Меркел и холандския премиер Марк Рюте предната вечер, предаде Reuters.
Преговорите продължили 5 часа, до 2.45 ч. сутринта. Давутоглу поставил нови искания – по-голяма сума пари от обещаните 3 млрд. евро. Според източник на Reuters Анкара е поискала 20 млрд. евро. Турция иска също незабавно ускоряване на преговорите за членството на страната в ЕС и гарантиране на безвизови пътувания за турските граждани в Европа още от тази пролет – нещо, което бе предвидено за октомври. Турция иска също организиране на трансфер и разпределяне на сирийските бежанци в Европа. В замяна е готова да приеме обратно на своя територия мигрантите, които не са сирийци, в допълнение на тези, спирани в турски териториални води.
„Ние вече похарчихме 10 млрд. долара за 3 милиона бежанци. Те обещаха да ни дадат 3 млрд. евро, оттогава минаха четири месеца“, оплака се в същото време турският президент Реджеп Ердоган в Анкара.
„Турците преговарят много твърдо“, заяви европейски дипломат пред Reuters. Друг изрази опасения, че трудностите могат да попречат на преговорите за повторно обединение на разделения Кипър.
В началото на срещата се оказа, че има разрив в ЕС по отношение на затварянето на т. нар. Балкански път на бежанците, който минава през Гърция и Македония. В изготвения проект на заключенията от срещата, който бил одобрен от посланиците на ЕС в неделя и който е видян от AFP, се посочва: „Незаконните миграционни потоци по маршрута през Западните Балкани са към своя край. Този маршрут вече е закрит“. Преди началото на срещата обаче говорителката на канцлера Ангела Меркел обяви, че представата, че на срещата на върха ще бъде обявено затварянето на балканския маршрут на бежанците, е спекулация, съобщи AFP.
Позицията на Меркел е подкрепена и от шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, съобщиха немски медии. При пристигането си на срещата Меркел обяви, че очаква „трудни преговори“ с Турция за мигрантската криза.
На влизане премиерът на Гърция Алексис Ципрас заяви, че очаква от срещата ЕС-Турция „фактически резултати“ за намаляване на бежанските потоци, за разбиване на организираните мрежи от каналджии и за приемане на скоростни и надеждни процедури за преселване на бежанците. Сделката не е никаква сделка, ако не се изпълнява, предупреди Ципрас, имайки предвид европейското споразумение за преразпределение на 160 хиляди мигранти, пристигнали в Гърция и Италия.
НАТО съобщи, че засилва операцията си срещу трафика на мигранти в Егейско море. Корабите на пакта трябва да възпрепятстват дейността на трафикантите между Турция и Гърция и да спасяват мигрантите. Всеки спасен от НАТО мигрант ще бъде връщан в Турция.
В събота Франция обяви, че изпраща свой военен кораб към трите кораба на алианса, които вече са в зоната. Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че страната му изпраща три военни кораба за операциите на НАТО в Егейско море. Лондон обаче няма да се присъедини към предлаганата обща система на ЕС за предоставяне на убежище, заяви Камерън. Така той коментира идеята за централизиране на разглеждането на исканията за получаване на убежище в страните от ЕС.
Бежанският лагер в гръцкото село Идомени на границата с Македония вече нарасна до 14 хиляди души. Скопие отказва да пропусне всички икономически имигранти. По границата се стигна до бой за продукти и дърва за огрев.