С младата студентка Аполинария Суслова Достоевски се запознава на една от вечерите за публично четене на неговите творби. Той е на 42, а тя – на 22 години. Аполинария дава на Достоевски това, което не му достига при Мария: споделя неговите литературни вкусове, телесната страст, тя не е кротка и нежна, а амазонка – едновременно плашеща и магнетична. Обаче Достоевски не може да даде на Аполинария това, което тя желае: той все още е женен за Мария, връзката му с младата Аполинария е скрита.
Затова скоро техните отношения започват да се прекъсват от поредица от нейни изневери, най-дългата им раздяла продължава две години, след което Аполинария вече не е тази млада и неопитна девойка, готова да се завръща при писателя непрекъснато. Аполинария хладно заявява на Достоевски, че няма да се омъжи за него. Възможно е именно Аполинария Суслова да е причинила на Достоевски най-силната душевна болка в живота му, но е трудно да се отрече, че именно тази жена е оставила вечен отпечатък в душата му.
„Той се сепваше, когато произнасяха нейното име пред него, той си пишеше с нея скришом от младата си жена, той неизменно се възвръщаше към нейното описание в произведенията си, той пренесе през целия си живот, чак до смъртта си, спомена за нейните ласки и нейните удари, той завинаги – в съкровената глъбина на сърцето и плътта си – остана верен на своята неотразимо изкусителна, жестока, невярна и трагична приятелка“, пише Марк Слоним.
Както Аполинария оставя следа в целия живот на Достоевски, така и практически във всяко негово произведение могат да се срещнат чертите на вечната му любов. Нещо от Суслова има в жертвената Дуня („Престъпление и наказание“), нещо в страстната и причудливо неуравновесената Настася Филиповна („Идиот“), нещо в гордата и невротична Лиза („Бесове“). Аполинария е пълен прототип на главната героиня на „Играчът на рулетка“ – Полина.
Щастливата любов
Анна Григориевна Сниткина е стенографистка на Достоевски, тя помага на писателя в периода на работата му над романа „Играчът на рулетка“. Писателят е по-възрастен от своята бъдеща съпруга с 25 години. Работата над романа до такава степен ги поглъща, че след изтичането на броени дни те вече не могат да си представят живота един без друг и през 1867 година Анна става съпруга на Достоевски. Интересно е какво значение има романът „Играчът на рулетка“ за писателя: Достоевски избира за главна героиня познатия образ на възлюбената Аполинария, а го стенографира с помощта на бъдещата си съпруга – Анна.
В началото на брака си с Анна, Достоевски чувства най-вече практическа необходимост: нужно му е било постоянство, твърда почва под краката. И отначало техният брак напомня на това, което става в отношенията на Достоевски с неговите бивши възлюбени, но Анна прави крачка, на която преди нея не се решава нито една жена на твореца: тя се заема да съхрани семейството, да смени атмосферата и да замине в чужбина. Година след женитбата на Достоевски му се ражда дъщеря, която писателят искрено обича. Обаче скоро в щастливия дом идва голяма мъка: малката Соня умира. Впоследствие съпрузите имат още три деца. За 14 години брак с Достоевски Анна преминава през много страдания и мъчения – смъртта на две деца, ревността на мъжа ѝ, неговата пристрастеност към картите – но никога не се оплаква от съдбата си и остава негова вярна приятелка до последния му ден.
Може би именно поради това, че Анна е единствената жена, приела Достоевски такъв, какъвто е, без да се опитва да го промени, любовта му към нея става най-щастливата и хармонична в неговия живот.
Източник: Руски дневник