Автор: Фиби Таплин.
Рецензия на книгите: велики руски книги, изпълнени с остроумие, хумор и драматизъм, които трябва да бъдат включени във вашия списък с коледни подаръци.
1. „Престъпление и наказание“ – Фьодор Достоевски
Героят на Достоевски – мрачният, убийствено красив и без пукната пара бивш студент Разколников на много езици се превърна в синоним на безскрупулен зъл гений, трескаво обсебен от собствените си престъпления. Този роман е един от най-интригуващите психологични изследвания, писани някога.
Има трогателна комедийност в кръчмарските речи на Мармеладов (бащата на добродушната проститутка Соня), когато последният пиянски разказва на Разколников „историята на моя живот”.
2. „Театрален роман. Записки на покойника“ – Михаил Булгаков
След като не успява да извърши самоубийство, Сергей Максудов, „плах и смирен коректор, работещ за „Транспортен Вестник”, е помолен да адаптира своята новела „Черен сняг“ за сцената. Пътуването на Максудов в стил Кафка през театралния свят е пълно със сюрреалистични детайли. В офиса на бизнес-мениджъра има „адски червена лампа, светеща изпод бюро от палисандрово дърво, върху което имаше три телефона”.
Преживяванията на разказвача се базират на собствените преживявания на Булгаков, докато преработвал своята новела „Бялата гвардия“ в пиеса. „Черен сняг“ представя „леко обезпокоителна алтернативна реалност, която се характеризира със смесване на факти и фантастика”. Основателите на Московския художествен театър, Станиславски и Немирович-Данченко, се появяват като карикатури, има и други десетки запомнящи се образи, чиито съответствия от реалния живот са изброени добросъвестно в бележките към това полезно издание.
3. „Арменски скицник“ – Василий Гросман (книгата не е издадена на български език, можете да я подарите в оригинал на руски език или да купите „Живот и съдба“ от същия автор)
Този пътепис, написан през 1962 година след двумесечно пребиваване в Армения, е в силен контраст с епичния му роман за войната и тоталитаризма.
„Арменците са една древна нация с хилядолетна култура и история”, пише Гросман, като ни дава бегъл поглед върху „лудите сърца на починали отдавна жени” или „дивите страсти на опиянени от победата войници”. От каменните полета, които авторът е зърнал през прозореца на влака, до впечатленията от селската сватба, мемоарите на Гросман са една възхвала на „добротата, чистотата, веселието и тъгата”.
Гросман пише впечатляващо за „първите минути по улиците на един непознат град”, миризмите и лицата, „цвета на небето”. В тези минути посетителят „като всемогъщ бог” мислено си създава града.
Гросман казва: „Когато човек умре, с него умира един уникален неповторим свят”. Идеята е особено уместна и затрогваща при отчитане на последвалите събития: Гросман е бил болен от рак, когато направил това пътешествие и починал две години по-късно.
Източник: Руски Дневник.