Живеем в три кризи: българска, европейска и световна. Българската е между управлявани и управляващи; европейската е между страните основателки на ЕС и нас европейците второ качество; световната е за Украйна между Русия и САЩ.
САЩ – условно казано, защото не са САЩ, а са транснационални корпорации, базирани в САЩ; САЩ отдавна са на биг бизнеса и ще продължат да са негови.
Русия – условно казано, защото не е Русия, а Путин и неговите хора, които не се знае доколко ще бъдат негови, ако столът му се заклати, но повечето рускини и руснаци засега са възторжено негови. Аз не знам да има еднополюсен магнит. Съмнявам се да има еднополюсен свят.
Който иска да е политолог, първо да прочете Тукидид. Аз не можах да го прочета в оригинал. Тукидид живял в 5 век преди Христа и писал на старогръцки. Баща му бил заможен, имал златни мини в Тракия. Тукидид бил военачалник, написал 8-томна „История на Пелопонеската война“. Тя е ключ към разбиране на политиката във всички времена, понеже Тукидид открил формулата, наричана „баланс на силите“. Поради това „Пелопонеската война“ е тълкувана от Хобс, Хамилтън, Фон Клаузевиц, а в по-ново време от Ханс Моргентау, Джордж Кенън и Хенри Кисинджър.
8-томната история на „Пелопонеската война“ е преведена на английски от Инок Пауъл (Enoch Powell). На 25 години той бил най-младият хабилитиран професор по антични езици в Кеймбридж. През Втората световна война постъпил във военното разузнаване. На 30 години се сражавал като действащ бригаден генерал. След войната влезе в политиката, обвини желязната лейди Маргарет Тачър, че гледа света през американски очила (реки от кръв ще донесе напливът на мюсюлмани и черни на острова, напливът на сексуално различни в армията, политиката и дипломацията).
Тъй наречените политолози и военни експерти не са такива, ако не са прочели превода на „Пелопонеската война“ на Инок Пауъл; не искам от тях да са го анализирали като Кисинсжър.
САЩ стоят по-стабилно от Русия. По-лесно е да разглобиш, отколкото да сглобяваш. Зная го от малък, когато разглобявах играчки и часовници и после не можех да ги сглобя. Всеки помисъл, че СССР може да бъде сглобен, след като бе разглобен, е илюзия. Но и еднополюсният свят е илюзия, опакована в друга илюзия – че САЩ са победили и могат да хазяйничат на територията на „победения“, без действията им да предизвикат противодействие.
Крим се присъедини към Русия. Да, присъедини се, не бе завладян. Защо казват анексиран? Защото журналистите не знаят български и казват на кмета градоначалник, не знаейки, че градоначалникът не е кмет, а командващ градски гарнизон? Или защото повтарят като папагали политици, които са си плюли в устата да казват, че Крим бил анексиран? Или защото това е „Нато спийк“. Българските пишман анализатори говорят „Нато спийк“, както персонажите на Оруел говорят „Ню спийк“. Присъединяването на Крим към Украйна предизвика:
1) Закани към Путин, как той ще пострада, ако не слушка САЩ и НАТО. Заканите бяха на всякакво равнище – от президента на САЩ до най-дребния политически пигмей в България.
2) По-трезва оценка на присъединяването дадоха реалисти като Кисинджър, който за разлика от българските професоря има несравним международен опит и е изучавал Тукидид. „Вашингтон пост“ и „Ню Йорк Таймс“ казаха (прибързано), че Путин е победил.
Горните „1“ и „2“ са като плюс и минус. Summa Summarum минус. Плюс и минус правят минус, както ни учеха, когато разкриваме скоби в час по алгебра.
Дори да приемем, че присъединяването на Крим е червена точка за Русия, то е черна точка за нас. Защото присъединяването отложи естествената и заслужена смърт на анахронизма НАТО. Казано на френския дипломатически език, НАТО отдавна нямаше „raison d’etre“. Казано на английския дипломатически език, присъединяването на Крим към Русия даде на НАТО „a new lease of life /on life“.
Украинската криза – уви! – ревитализира НАТО. Швеция, която никога не е била в НАТО, сега, покрай Украинската криза флиртува с идеята да влезе в НАТО. Швеция отдавна има самолетостроене. И да влезе в НАТО, Швеция не рискува като България да се превърне в Dumping ground за US изтребители трета ръка, чието място е във военните музеи. А България ще ги купи за един милиард, както навремето министър Савов и принц Кирил, съблазнени от комисионната, купили от Круп пребоядисани полски оръдия. Западноевропейските държави, основоположнички на НАТО, също няма да станат Dumping ground, защото те отдавна са в EADS, European Aeronautic Defense and Space Company. А България, най-бедната европейска страна, е беззащитна от свои и чужди. САЩ атакуват веригата европейски страни в най-слабото й звено. България. Като с шистовия газ. Ако България не се съгласи Добруджа да бъде отровена чрез добив на шистов газ, „Шеврон“ може да осъди България за пропуснати ползи.
Ще купувате стари самолети, ще купувате ГМО домати, въпреки че през 60-те години България стана първа в света по износ на домати и доматено пюре, задминавайки Италия.
С престъпленията, които извърши по света, налагайки „демокрация“ с бомбардировки, със своите наемници от компании субконтрактори (Halliburton, чрез Дик Чейни, военен министър и вицепрезидент на САЩ при Джордж Буш-син, Greystone в днешна Украйна) НАТО се покри с позор.
НАТО е от 1949 г. за да противостои на съветската заплаха. Варшавският договор е от 1955 г. като противотежест на НАТО и бе разтурен през 1991 г. През 1968 г. СССР със символично участие на съюзниците си, за да е операцията привидно международна, извърши нашествие в Чехословакия, за да стъпче Пражката пролет за социализъм с човешко лице. Беше блестяща, безкръвна военна операция и политическо фиаско. НАТО гледаше със скръстени ръце. Както през 1956 г., когато съветските танкове стъпкаха въстаналите унгарци. Утвърди се съветски модел на военна интервенция от името на „социалистическата общност“. САЩ копират, интервенирайки от името на „международната общност“.
Лошо е, че украинската криза ревитализира НАТО.
Аз вярвам на САЩ и НАТО, когато те казват, че не искат война. САЩ – разбирай транснационалите – искат севън. Хем душата в рая, хем кракът им в Русия. Севън е Seven, седем:
1) Безредици в Украйна чрез подстрекаване и финансиране на фашизоиди в Полша и Украйна 2) Дрънкане на оръжие, „Lip service“ – pro forma заплахи, но без военна намеса, за да не затънат САЩ, както в 20-годишната Виетнамска война, която завърши с фиаско за САЩ през 1975 г. З) Запориране на задграничните авоари на руските и украинските олигарси без тези, които финансират антируското брожение, с което привличат и други олигарси да го финансират. Когато и ако САЩ постигнат война между Украйна и Русия 4) Войната да се проточи с пари от ЕС и оръжие от САЩ до взаимно изтощаване на Русия и Украйна 5) Путин да бъде елиминиран поради вътрешно недоволство или „другояче“ 5) Изоставяне на употребените вече кафяви фашизоиди, подпомагане на Украйна да се справи с тях; US (транснационалите) слагат ръка върху природните богатства на Русия 5) Украйна повече не е нужна, тя има само жито, въглища, метал, самолетостроене, ракетостроене, които само се пречкат на световния пазар 6) Западна или цяла Украйна е оставена да увисне на шията на ЕС и да й тежи като воденичен камък 7) Summa Summarum тройна победа над Украйна, Русия и ЕС.
„Планът Севън“ е хубав.
„Seven …That’s the time we leave at seven …I’ll be waitin’ up for heaven …“
Зная ли я аз тази песен? – Да. Пее я Дорис Дей. – Нали е приятна музиката. Music for ambiance. – Да. Музика за атмосфера. – Нали е по-приятно да закусваме заедно, отколкото всеки сам на масата си. Макар че не е закуска, а брънч. – Да – съгласих се отново. – Щом сливаме breakfast с lunch, значи е brunch. – Сега чуваме Росини. Аз обичам ли Росини … Какво най-много от Росини? – Турнедо Росини. – Ха-ха. Турнедото е вкусно. Но е за вечеря, не за брънч. – Да.
Защо все казвам „да“. Йесман такъв! Вече ще казвам „не“.
Искам ли той да ме заведе в Монс? Не, не искам. Ще плувам ли? Не, няма да плувам в това сиво белгийско море. Но той ме принуди пак да казвам „да“.
Вярно ли е, че съм тук с официална покана от най-високо място, защото съм превел автобиографична книга на Джорж Буш-баща? – Да, вярно е … Да, зная, че той е бригаден генерал, понеже едно рохко яйце… Ако беше генерал с четири звезди на пагона, щеше четири яйца… Да, на френски е Oeuf a la coque. Не, не така, а рохкото яйце, както е на столчето – черупката с отсечено движение на ножа …не към мен, ще ме опръскате …не към вас, ще си опръскате хубавата униформа. …Да, ям. Но много е дълго да ви обяснявам как се правят яйца по панагюрски …Да знам как е яйца по каубойски. Каубоят плюе в тигана и ако тиганът го наплюе обратно, if the pan spits back, каубоят счупва яйцата. Вие много яйца по света счупихте … Напротив, ям. Мога да изям сто яйца. Двеста яйца. Триста яйца. Руският хайвер, и червеният, и черният е рибешки яйца, помислете.
Еднозвездният стана, после се върна и отново седна срещу мен. Усмихваше се. След малко поставиха на масата червен и черен хайвер. Това ли е? – Йес, принуден бях да съглася. Нямаше блини, но аз в свободен превод на ум си преведох брънч като руска закуска и си казах, че България трябва да излезе от НАТО.
Димитри Иванов за в.Сега