„Сигурен съм, че Господ я е прославил в царството небесно. Може би, и на земята ще бъде прославена, ако е воля Божия“. Тези кротки думи Ловчанският митрополит Гавриил посвети на героинята на новия документален филм на режисьора и оператор Марин Градинаров, чиято премиера се състоя вчера в Руския културно-информационен център в София, предаде репортер на БГНЕС.
Интересът към филма бе много силен, при препълнена зала и с присъствието на четирима български митрополити – освен Ловчанския Гавриил, там бяха и Видинският митрополит Дометиан, и Великотърновският Григорий, и Врачанският Калиник.
В словото си преди прожекцията писателят и богослов Георги Тодоров заяви,че вече неведнъж е бил повдиган въпросът за канонизацията на Архимандрит Серафим Соболев и на Схигумения Мария, независимо че техните духовни корени са в Русия, а споделеният им свят живот – в България. Той напомни, че освен наша освободителка от турското иго, Русия ни е изпратила и стотици духовници, някои от които се проявяват като истински светци с делата си.
На фона на архивни кадри с портрети и пейзажи от миналото и днес, придружени от божествена църковна музика Марин Градинаров е изваял филма си основно около спомените на дядо Гавриил. Филмовата лента е изпъстрена с по-малко сюжетност, но с много емоция и характерни картини, напомнящи за един труден, но отдаден на хората живот. С умелия си монтаж той е постигнал органична цялост на посланията, плътното докосване до една уникална за България личност.
„Схигумения Мария е една истинска подвижница на благочестието в наше време. Живяла е така, както древните велики носители на духа. Същността на нейния подвиг бе нейната огромна любов към Бога и към хората и нейната любов бе самопожертвователна. Помагаше на тези около нея да намерят правилния път, да ги укрепи. Имала е много монахини, които е възпитавала да поемат пътя на спасението, други наставлявала, съветвала. Схигумения Мария си отиде от този свят през 1978 г., но за мен тя е най-близкият и велик човек в моя живот, остави ми пример и успя да ме накара да я обикна“, сподели пред БГНЕС митрополит Гавриил.
„Схигумения означава двойно отричане от светския живот – един път монахиня, втори път – монахиня… Интересното при нея е това, че тя е известна с това, че не е известна никому. Странен парадокс“, призна пред нас и авторът на филма, нашият колега Марин Градинаров. Защото, колкото по-духовен е един човек, толкова повече се стреми да не бъде по-неизвестен, продължи той. Когато тя идва в България попада в Клисурския манастир, който се намира над Банкя. По нейно време е бил изоставен, но с нейна помощ е възстановен като духовно средище, почти до сегашния вид, в който е в момента.
Животът й е крайно любопитен – съвсем младата, красива на времето дама е била прогонена от Русия с вихъра на Октомврийската революция. Имала е знатно потекло, с богати родственици. Обиколила е цяла Западна Европа в търсене на мястото, което да й стане втора родина. Занимавала се е с изкуство, била е художничка, имала е големи колебания дали да не си остане с творческите занимания, проявявала е интерес и към точните науки. Впоследствие, някак изведнъж, се е привързала в духовното и е решила да се отдаде на Бога и на небесните блаженства, намирайки утеха в България, разказва Марин Градинаров.
Този филм го дължим и на дядо Гавриил, който е бил студент по инженерна специалност, когато се е запознал с Матушка Мария, както са я наричали тогава. Още тогава е усетил божественото в нея и видял веднъж широкия път към Бога, се замонашва след завършване на образованието си и остава в манастира.
„Най-голямото ми удовлетворение при снимането на филма бе, когато мой приятел ми каза: Господ няма нужда от твоите филми, ти имаш нужда от тях. Опитах се по време на снимките като грешен човек да правя по-малко грехове…“, бе откровен авторът.