Велика Събота е последният ден пред Великден. Той съединява Страстния петък – страданията на кръста и смъртта на Спасителя със светлото Христово Възкресение.
На Велика събота Църквата си спомня Погребението на Исус Христос и Неговото слизане в ада. Християните вярват, че със Своята смърт Исус Христос е победил смъртта и е спасил от адската бездна старозаветните праведници.
Василий Перов „Свяляне от Кръста“
В същата събота, която съвпада със старозаветния Великден, първосвещениците и фарисеите се обърнали към Пилат с молба да постави стража на Божи гроб: „Спомнихме си, че онзи измамник, докато беше жив, каза: след три дни ще възкръсна; Затова заповядайте да се пази гробът до третия ден, за да не би учениците Му, като дойдат през нощта, да не Го откраднат и да кажат на хората: Той възкръсна от мъртвите; и последната измама ще бъде по-лоша от първата (Матей 27:63-64). Пилат им казал: Вие имате стража; отидете и го защитете възможно най-добре. Те поставили стража на гроба и запечатали камъка“ (Матей 27:62-66).
И човешката душа на Исус Христос слезе в ада – „тъмницата“, чиито затворници бяха отделени от Бога векове и хилядолетия – и, както казва апостол Петър, проповядваше на духовете в тази тъмница (вж. 1 Петрово 3:18, 19).
Гюстав Доре „Слизане в ада“
Андрей Рубльов „Слизане в ада“. 1408-1410. Третяковската галерия
Андреа Мантения: „Слизане в ада“ (1492)
PACHER Friedrich. „Христос в ада“. 1460. Музей за изящни изкуства , Будапеща
Всъщност, страстите Христови трябва да завършат със смъртта Му и последвалото оплакване и погребение на тялото на Исус. Но религиозното изкуство, основано на църковни канони и интерпретации на богослови, както в Западна Европа, така и в Православието, традиционно включва в Страстния цикъл две сцени от задгробния Му живот: Възкресението от мъртвите и пътуването към отвъдното и обратно (сюжетът на Спускането в Ада, който едновременно е икона на Възкресението сред Православните, е бил много по-малко популярен сред католиците).
За това съобщава в Новия завет само апостол Петър (1 Петър 3: 18-19).
18. понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух,
19. с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница,
Караваджо „Вечеря в Емаус“
Картината „Вечеря в Емаус“ е създадена от Караваджо през 1601 – нестандартна интерпретация на сюжета с вечерята на Христос с двама от учениците Му на третия ден от Разпятието.
Епизодът от страданията на Христос представлява пределът на унижаването на Исус и в същото време начало на Неговата слава.
http://www.aif.ru/lent_easter/aboutlent-easter/1148270#%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B8%D0%BA
https://www.liveinternet.ru/users/5499371/post312001468/