Стивън Коен е известен американски историк, специалист по СССР и Русия. Роден е през 1938 г. в щата Кентъки. Известен е както в руските, така и в американските кръгове. Преди началото на перестройката в СССР го наричат „антикомунист“. Основна тема на неговите трудове е развитието на Съветска Русия след Октомврийската революция от 1917 г., а също така отношенията със Съединените Щати. В своите изследвания Коен предрича перестройката. Бил е съветник на президента Дж. Буш – старши. Смята се за приятел на Михаил Горбачов. От 1998 г. преподава в университета в Ню Йорк. Член е на американския Съвет по външна политика.
-Какво мислите за тези, които ви считат за апологет на Путин?
За тези, които ме охулват, отговорът ми е двузначен. Реалността е такава, че аз съм единственият американски патриот измежду хората, които ме нападат. Аз съм патриот на американската национална сигурност. Докато не започна всичко това, Путин беше нашият най-добър потенциален партньор в света по отношение на националната сигурност на САЩ. Ще цитирам изречение от една статия, която аз написах преди много години: „Американската национална сигурност, както и преди, преминава през Москва“.
Но проблемът е в това, че ако някой каже за Русия това, което мисли, трябва да е готов за обиди от страна на други хора. Обикновено в пощата си получавам писма от рода на „Колко ви плаща Кремъл?“. Повярвайте ми, недостатъчно.
-А преди наричали ли са ви апологет на Путин?
Аз вече съм преминавал през това, защото съм стар, а това се е случвало по време на „студената война“. Тогава се водеше спор, какви са оптималните подходи към СССР. Трябва ли да работим над „разведряването“, както тогава това се наричаше, тоест, да се създават области на сътрудничество, които ще смекчат конфликтите, за да не употребява никой ядрено оръжие.
Ние стигнахме до руската граница при Буш, защото прибалтийските републики станаха членки на НАТО. След това през 2008 г. имахме епизода с Грузия, защото ние там преминахме зад червената черта. Преминахме я и в Украйна. Не разбирам защо хората не виждат това. Ако в продължение на 20 години развиваш военен съюз, който има политически компоненти, включващ система за ПРО, неправителствени организации, получаващи държавни пари и дълбоко проникнали в руската политика, а също така развиващ идеята за революции по границите с Русия, то с времето ти задължително ще стигнеш до червената линия. И тя, за разлика от Обама, ще започне да противодейства на това.
За тези хора Украйна винаги е била бленувана награда. Те искаха да я получат и стигнаха твърде далеч. Всеки легитимен в страната си руски лидер би бил принуден да стори същото, което сега прави Путин. Той би започнал да противодейства.
-Вие казахте, че Обама трябваше да демонстрира своята „благоарност към Путин“, като посети Олимпиадата. Защо?
Това не е основната идея, но е нещо, на което ме е учила майка ми: когато някой прави добро за теб, то недей да плюваш в лицето му. Нима всички забравиха 11 септември и Бостън? Аз писах, че Обама би трябвало да отиде за един ден в Сочи, да застане редом с Путин в момент, когато терористите заплашваха да взривят Олимпиадата, да покаже, че са рамо до рамо в борбата с международния тероризъм. Това би бил фантастичен пример за лидерство, но Обама просто се гърчеше като змия по въпроса с гейовете и не можа да постъпи по този начин.
А сега ме обвиняват в това, че съм против гейовете. Аз казвам, че ни е нужен единен фронт за борба с международния тероризъм, който яростно напада Русия и два пъти удари по нас, последния път в Бостън, а те си знаят само едно: „Той е против гейовете“. Що за разговор е това? Това са безотговорни хора. Тяхното поведение не е патриотично, защото не е по американски на хората да се лепят такива етикети.
Ако те смятат за мъдра политиката действията по разширяването на НАТО на Изток от Берлин, ако те нарушават даденото на Горбачов обещание, че НАТО няма да мръдне нито на сантиметър на Изток, а още повече – плътно до руската граница, то нека обяснят защо това е толкова мъдра политика. Но те никога няма да ви кажат истината, защото истината е в това, че те искат да лишат Русия от всичките ? сили и средства за гарантиране на нейната национална сигурност.
Украйна – това е трофей, но те отидоха прекалено далеч, и сега ние се озовахме в изключително опасна ситуация -най-лошата за целия ви живот. А ако вие имате деца и внуци, то на тях ще им се наложи да изживеят последствията от случващото се днес. И вината за това е на Белия дом, конгреса и Европейския съюз.
Путин не започна пръв. Той не е искал така да се случи. Никак не го е искал. И сега той действа в отговор. Аз не съм единствения, който е убеден в това, но сега просто говоря от свое име.
Те имат идеолози от типа на Майкъл Макфол, назначени на длъжност във външнополитическо ведомство. Той е идеолог, а не дипломат. Ако ще назначавате такива хора на основни дипломатически постове, и ако ще давате такива препоръки на президента…
Знаете ли какво каза Хилари Клинтън? Тя сравни Путин с Хитлер. И тази жена иска да е президент на САЩ. Колко приятни ще са разговорите между тях, ако я изберат.
Но как могат да се водят преговори с Хитлер? А след това тя заяви, разбира се, че трябва да се свали напрежението и да се започнат преговори. Ако е така, не го наричай Хитлер. Ако не можеш да поставиш всичките неща по местата им, не трябва да се стремиш към президентството.
Дори Обама заяви, че Путин се държи като някое лошо дете, което плюва в час. Не е достойно за президент на САЩ да приказва такива неща.
Не мога да се сетя поне за един, който да е говорил така за съветските ръководители. Ние не обичахме Брежнев, защото не ни харесваше неговата политическа система, но в това нямаше нищо лично. Никсън и Брежнев се разбираха просто чудесно. Те изпитваха симпатии един към друг.
Путин, между другото, е най-последователният ръководител през ХХІ век (последователен не означава добър или лош). Той управлява вече 14 години. Той се извисява над всички останали. Единственият, който може да му прави компания, това е Меркел.
Последните три американски президента бяха неудачници във външната политика, те подпалиха войни. Може да се каже, че тук присъства някакъв елемент на завист: Путин много успешно представлява интересите на своята страна, а нашите президенти всичко развалят. Провалените войни следват една след друга.
Именно така, между другото, мислят руснаците. Аз бях в Русия през декември, и ме попитаха: защо, защо те така се нахвърлят върху Путин? Те какво, завиждат ли му? На мен ми се наложи да направя пауза и да се замисля. Не знам. Може би е точно така.
Но тук има един важен момент. При демокрацията от кризите се излиза посредством диалог. А в нашата страна няма никакъв диалог. Има само такива хора, които твърдят, че Путин бълнува. И къде е новината тук? Той какво, наистина ли бълнува? Не. Бълнуват тези, които го наричат Хитлер. Ако той е Хитлер, то имаме Мюнхен. А ако в момента това е Мюнхен, то утре на нас ще ни се наложи да започнем война, нали така? Те мислят ли поне крачка напред? Не.
Те се озоваха в менгемето на този безумен синдром и заявяват, че ние в живота си не сме виждали по-злобен човек от Путин. Но единственото сторено от него, с което ги е обидил, е това, че изправи Русия на крака. Ние обичахме Елцин, защото той беше вечно пиян и с всичко се съгласяваше. И ето, че в Русия се появи трезвен човек, защитаващ интересите, независимо дали ги възприема правилно, или не. Именно така трябва да постъпват нашите национални лидери. А дипломатите трябва да мислят и с всичко това да се справят.
-Вие казвате, че Путин защитава националните интереси – били правилни те или не. Но изключва ли това действия от страна на САЩ, ако САЩ решат, че тези интереси са неправилни?
Може ли Русия въобще да няма някакви легитимни национални интереси на собствените си граници? Работата е там, че съществува невярното предположение, че като че ли тя няма такива интереси, дори в Крим. Но ако се тръгне от тази позиция, то принципно това няма да доведе до нищо, защото всяка държава, дори и най-малката – а особено велика държава – има такива интереси.
Затова аз използвам следната аналогия, макар че тя не е идеална. Да речем, утре Русия внезапно започне да демонстрира своята мощ – политическа и икономическа – в Канада, точно до нашата граница, както и в Мексико. Ние какво, дали в този случай просто ще кажем: „Както и да е, всеки народ има право да решава своята бъдеща съдба“?.
Но ако ние заявяваме, че Русия трябва да се махне от Крим, което само по себе си е нелепо, то какво ще кажете за Гуантанамо? Това е доведен до абсурд двоен стандарт. Аз не знам, защо те така смятат: защото са глупави, защото са лъжливи или просто защото са се объркали.
Моята основна теза се състои в това, че не Путин, а ние се изхитрихме да преместим границата на новата „студена война“ надалеч от Берлин, където не беше безопасно. Ние я преместихме точно до границите на Русия. Може това и да не е Желязната завеса, но Берлин беше разделен 45 години. А сега ние преместваме тази граница направо на територията на разцепената Украйна. А Украйна е разцепена от Бог и от историята, но не и от Путин.
Newsweek