Освен това, както писа изданието „КоммерсантЪ“, членките на БРИКС имат различни представи за мисията на клуба. Докато Москва и Пекин са заинтересовани от превръщането на БРИКС във влиятелна структура в рамките на новия многополюсен свят – алтернатива на западния център на влияние, – Делхи, тъкмо обратното, се стреми към сътрудничество със САЩ и използва организацията, за да постите по-реалистични тактически цели.
Убедеността на Путин
Неслучайно на този фон въпросът за проблемите вътре в БРИКС бе първият от зададените на руския президент Владимир Путин на пресконференцията след срещата в Гоа. Руският лидер съзря във въпроса желанието на „някои партньори“ на Русия, и очевидно той имаше предвид страни от Запада, „винаги да намират проблеми, с каквото и да се занимаваме, каквото и да правим“.
Само че по думите на Путин „проблеми винаги има“ и именно тази среща на високо равнище го е убедила, че „БРИКС има всички шансове да се развива“. „[…] Тази среща, честно казано, ме зарадва, защото за първи път видях реална заинтересованост от развитие на отношенията. И се появяват реални направления на взаимодействие“. Макар че думата „за първи път“ (все пак организацията не се роди вчера), по-скоро говори в полза на тези, които се отнасят скептично към бъдещето на това обединение. Оценката, която като цяло Путин даде на срещата на високо равнище, не оставя съмнения, че в Кремъл свързват БРИКС със сериозни очаквания.
Дълбоко икономическо обединение „няма да има“
Доколко обаче са обосновани тези очаквания? Мненията на експертите по този повод са предпазливо оптимистични. По въпросите, свързани с икономиката, по думите на Александър Кнобел, завеждащ научно-изследователската лаборатория по международна търговията на Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХиГС), „срещата на високо равнище със сигурност не е влошила перспективите пред обединението“. От самото начало беше ясно, подчертава анализаторът, че членките на БРИКС имат трудности, но „доколкото това е възможно, организацията работи“.
При все това обаче е очевидно, че въпреки старта на Банката за развитие на БРИКС, мащабните руско-индийски договорености, свързани с икономиката, от срещата на високо равнище в Гоа не може да се очакват икономически пробиви. Не може да се говори за създаване на зона за свободна търговия по примера на Транстихоокеанското партньорство, дълбоко интеграционно икономическо обединение, зад което стоят САЩ. Според мнението на Кнобел икономическото измерение на дейността на БРИКС едва ли ще придобие някакво ново качество през идните няколко години.
БРИКС е механизъм за политическо влияние
В същото време експертите отбелязват, че икономиката все пак не е главната движеща сила на този проект.
„Ако БРИКС беше само икономическа организация, противоречията, които имат помежду си нейните членки, биха могли ефективно да я провалят“, заяви пред „Руски дневник“ Виктор Хейфец, ръководител на магистърската програма за изследване на страните от БРИКС в Санктпетербургския държавен университет (СПбГУ), отбелязвайки приоритетната роля на политиката при създаването на този клуб. Според него в случая с БРИКС става дума за появата на „петорка, вероятно Голяма петорка, която ако не бъде противовес, то ще бъде допълнение на Голямата седморка“. БРИКС като алтернативен клуб от своята гледна точка, която не винаги е еднаква, но по много въпроси е сходна, „е необходим на страните-участнички, за да покажат, че играят важна роля в световната политика“, убеден е експертът.
В действителност реалното изпълване на БРИКС с икономически връзки не е толкова голямо, организацията политически подсилва страните-участнички на различни други площадки, подкрепя тази теза и деканът на факултета по световна икономика и световна политика във Висшата школа по икономика (ВШЭ) Сергей Караганов.
БРИКС и позицията на Москва
Потвърждение на важността на тази политическа подкрепа, която може да оказва БРИКС, може да бъде заключителната декларация от срещата на високо равнище. Макар що се отнася например до Сирия, документът да не отразява напълно позицията на Москва, той като цяло отговаря на политиката на Русия, посочват анализатори.
По думите на Хейфец за Русия са важни онези положения от декларацията, в които се посочва, че решенията на световната арена трябва да се приемат от Съвета за сигурност на ООН; недопустими са едностранни военни интервенции; а санкциите, които не са одобрени от ООН, заслужават порицание. Всичко това дава основание да се говори, че „БРИКС по-скоро е жив, отколкото мъртъв“. Ученият се позовава на едно неотдавнашно изследване на канадски специалисти, според което процентът на изпълнение на решенията, приети от организацията, нараства. Осъществени са над 80% от решенията на предишната среща на високо равнище в Уфа. „Страните от БРИКС не само подписват декларации и споразумения, но и започват да ги изпълняват“, резюмира експертът.
БРИКС и новата система на международните отношения
Основната роля в политическото съдържание в БРИКС има залогът на устойчивостта и развитието ѝ в бъдеще, уверени са руските анализатори. Според тяхното мнение появата на организацията е симптом за умората на световната общност от онзи модел на международните отношения, които бяха изградени през 90-те години след разпадането на СССР с доминиращо положение в него на Запада.
„БРИКС е един от елементите на промяната на тази система към по-адекватна, справедлива и вероятно устойчива“, коментира Караганов. Експертът обаче не мисли, че в бъдеще обединението ще става някакъв самостоятелен полюс в световната политика – БРИКС си остава платформа, с чиято помощ лидерите на зараждащите се нови мощни страни съгласуват своите позиции.