Постите в Православната църква са въведени, за да ни помогнат да се усъвършенстваме духовно. Да се покаем за лошите си дела, да ги анализираме и чрез тайнствата Изповед и Причастие да получим прошка от Бога.
Днес, обаче, мнозина възприемат постите като средство за отслабване, други пък постят „за здраве“.Настина, постите може и да са здравословни, а може и да се отслабне от тях. но техният смисъл съвсем не се състои в това, а в отказването от пороците и греховните ни наклонности. Лишаването от определен вид храни пък е лишаване от любов, смирение и послушание към Отца ни. Покаянието и молитвата са основните добродетели по време на пост. Ако не постигнем покаяние, то напразно бихме лишавали тялото си.
Мнозина днес казват: „Защо да постя, след като постоянно се лишавам?“ Това обаче е твърде неправилна констатация от типа на „Защо да се храня, след като пак ще огладнея“. Но понеже постът е духовна храна, то не бива да се лишаваме от нея. Не бива да лишаваме душата си от очистване, от осъзнаването на греховете си. Те и бездруго вредят най-вече на нас самите. Пречат ни да постигнем по-пълноценен, разумен и здравословен живот, като вместо това генерират у нас напрежение, безпокойство, неудовлетвореност, нервни кризи, себеупрекване.
Друг неправилен пост, който не носи нищо добро, е външният пост. Иисус ни съветва:
„Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.“ (Мат. 6:16-18)
За да бъдат постите ни истински полезни и спасителни, нека се покаем от любов. Да не осъждаме никого, а с чисто сърце да помолим Бог да ни дарува да открием, анализираме и изповядаме онези дела, които водят до отдалечаване от Всеподателя. И тъй „Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло“ (Мат. 6:22).
Така например, когато хората често се обръщали към един руски старец о. Иларион в Почаевската лавра за съвет относно поста. Той винаги с усмивка отговарял на всички въпроси кога и какво може или не може да се яде. Повтарял, че духовният пост е много по-важен от телесния, както и че без телесният е невъзможно да се управлява духовния. Но винаги наблягал на думите: „Всичко яжте, само един друг не се яжте!”.