От няколко години САЩ плашат планетата с оръжието на глобалния удар. Основният заплашван разбира се е Русия.
Авторите на удара твърдят, че САЩ ще са способни да нанесат конвенционален /неядрен/ удар по всяка точка на планетата до 60 минути след взимане на решението.
Защо именно неядрен? Защото ядреният предполага бърз аналогичен отговор, т.е. насрещен ядрен удар. Това означава, че след като построят своята ПРО американците са убедени, че Русия няма да има възможност за отговор и със своята мания за абсолютно военно-техническо превъзходство САЩ ще могат да бомбардират хуманно, не с ядрени бомби, а с обикновени.
На една от предишните срещи с участниците на клуба „Валдай“ стана дума за глобалния 60-минутен удар, който за един час може да постави всяка държава на колене. Путин беше запитан: „А вие можете ли да унищожите САЩ примерно за 30 минути?“. Путин се замисли и отговори: „Въобще, можем и по-бързо.“.
По времето на СССР съветските ракетни сили притежаваха бойните железопътни ракетни комплекси Молодец. През 2005 г. те бяха свалени от дежурство и унищожени. Американците ръкопляскаха – Русия се сбогува с уникално оръжие от което САЩ най-много се страхуваха, защото възможностите за неговото унищожение бяха минимални – 10 процента.
Сега Русия е принудена да реанимира железопътните комплекси на нова технологична основа – като ответна мярка срещу програмата за мигновения глобален удар на САЩ. Бойната глава, носеща неядрено оръжие, ще може да порази всяка точка на планетата в течение на час след получаване на заповедта. Според разчетите на самите американци 100 блока са достатъчни, за да получат САЩ неприемливи унищожения, т.е. един такъв бърз глобален контраудар от страна на Русия.
Но дали Русия има и друго противоглобално противодействие. Не е тайна, че Русия притежава напълно съвременни образци стратегически неядрени въоръжения и може да има собствена система за глобален удар. В тази посока е направено немалко. Прави се и в момента. Стратегическите крилати ракети с неядрени заряди са налице. Към тях се отнасят ракетите за подводниците от типа Калибър и с въздушно базиране Х-555. Според някои данни приета е на въоръжение и новата крилата неядрена ракета с въздушно базиране Х-101. Тактико-техническите данни на тази ракета не отстъпват на американските, а според редица показатели – и по далечината на стрелбата, ги превъзхождат значително.
Какъв е погледът от САЩ?
Според представители на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ задачата на американската система е да нанесе бърз и точен удар по всеки район в света в случай на конфликт или извънредна ситуация. Системата ще се допълва от съединенията на силите за предно съсредоточаване, експедиционните въоръжени сили, които могат да бъдат разположени в течение на 48 часа, и самолетоносачните ударни групировки, с готовност за бой в зададения район до 96 часа.
Същността на концепцията е ясна – преди кракът на американски войник да стъпи на земята на противника главните сили за отбрана, управление и стратегическите обекти с мощни точкови удари ще бъдат унищожени или парализирани.
Какъв е погледът от Русия?
Той може да се определи по следния начин – на всяка екзотика има конкретика.
Американците имат намерение да използват различни инструменти за бърз глобален удар. Първият и най-реалистичният са междуконтиненталните балистични ракети с морско базиране Trident II. Те имат високоточни неядрени бойни блокове, но това засега е единственият работещ компонент.
Американците изпробват и хиперзвукови крилати ракети, но не съвсем успешно. През май 2013 г. САЩ извършиха някакви „почти успешни“ изпитания на ракета над Тихия океан. Изпробват и други хиперзвукови апарати Falcon HTV-2 и AHW. Но засега не могат да обвържат в едно свръхзвуковата скорост, управляемостта и далечината на полета на бойните системи. Но въпреки че много от опитите завършват с провал Пентагонът не прекратява проектите. Тъй като целта е наистина фантастична – конструкторите са убедени, че подобни ракети могат въобще да не носят бойна глава, тъй като тяхната скорост и енергия ще са достатъчни за унищожение на целите с пряко попадение.
В САЩ се разработва и друга екзотика – кинетично оръжие /на шега американците го наричат „жезлите на господа“/. Това са тежки тъпоглави прътове от волфрам. Те ще бъдат пускани към целта от огромна височина. В хода на изпитанията американците стигнаха до извод, че жезъл с дължина 6 метра и дебелина 30 см ще „излезе“ на целта със скорост 3500 м/сек. В точката на удара ще стане освобождаване на енергия, еквивалентно на 12 тона тротил.
Но и тук конструкторите имат сериозни проблеми. Според военните с всичко онова, което сега американците дават като собствено ноу-хау, отбранителната промишленост на СССР се занимаваше още през 80-те години. И онова, което американците продават като оригинален пробив трябва да се дели поне на 10.
Да вземем хиперзвуковата ракета Х-51А. Проблем, с двигателя – работи не повече от няколко минути, а трябва минимум един час. Съветското изделие Холод устойчиво летеше още през 1991 г. След това настъпиха трудни времена и някои от резултатите на Холод бяха продадени на американците, т.е. оръжията на глобалния удар н САЩ са заредени с руски мозъци. От някои източници се разбира, че същото може да се твърди и за създателите на американското геофизическо оръжие HAARP. И те са бивши съветски учени, преминали на работа при американците.
Но сега руснаците възобновиха Холод с нелоши резултати, т.е. и при хиперзвука са даже по-напред.
Вторият американски проблем е ракетата с въздушно базиране. Далечината й е 6000 км. Значи, бомбардировач с Х-51А трябва най-напред да се приближи на приемливо разстояние и след това да изстреля ракетата. Но той лети със скорост 900 км/час, а вечно да висят във въздуха самолетите не могат. И къде е мигновеността?
На трето място, при такива скорости (6 М) ракетата е обкръжена от плазмен облак, който блокира радиовълните. Как ще се управлява това нещо? Руснаците решиха този проблем още при създаването на ракета за противоракетна отбрана за системата А-135, прикриваща централния район през 70-те години. А за нещо подобно при американците не се и чува. А за какво е скоростта на ракетата щом не може да бъде насочена към целта.
И накрая са споменатите „жезли на господа“. При плътност 19,2525 г/см3 такъв жезъл ще стигне до 10 тона. С какво ще бъде доставен до целта със скорост 3500 м/сек.? Казват, че ще го пускат от космоса. А в космоса как ще бъде качен и колко такива пръти?
Явно, това е проект за пране на бюджета, което често се случва при американците. А ако го направят, по-лека цел за руските С-400 и С-500, то няма да има проблем.
Що се отнася до така наречените космически глайдери, т.е. управляемите бойни блокове, серийната документация за тях беше предадена на Омския машинен завод още през 1990 г. Направиха, летят. За прехващането на такъв блок ще са необходими най-малко 15 противоракети.
Що се отнася до скъпоструващите военни спътници на САЩ, достатъчно е на орбита, на която маневрират, да бъде изстреляна кофа с пирони или стружки. И край. Отново много шум за нищо.
/alterinformation/