Изминаха пет дни след крайния срок, който държавният секретар на САЩ Джон Кери даде на президента Башар ал Асад, за да започне политически реформи в Сирия. Но в Алепо, последната голяма крепост на бунтовниците воюващи с режима, боевете продължават. Америка обаче не бърза да се притече на помощ, защото в Алепо воюват „неправилните” бунтовници.
Освен това, след неудачния преврат срещу Ердоган Турция все повече споделя позицията на Русия и не проявява активност в подкрепата си на сирийската опозиция.Едновременно с това, президентът Ердоган засили антиамериканската си риторика, обвинявайки САЩ в причастност към опита за преврат в страната. Съединените щати, от своя страна, не вярват на ребрандирането на „Ан Нусра” и все още я считат за терористична организация. Това естествено означава, че не могат официално да действат в нейна защита. През май Кери поиска от режима на Асад да започне от 1 август политически преход. По този повод Кери каза: „Или в близките няколко месеца нещо ще се промени, или те са тръгнали по-съвсем друг път”. Оказа се, че пътят на Асад е същият, който си беше и преди. Тогава Кери препоръча на Русия и режима в Сирия „да се въздържат от провеждане на настъпателни действия, тъй като САЩ са поели отговорност опозицията също да се въздържа от настъпателни операции”. И двете страни обаче пренебрегнаха препоръката на Кери.
Без подкрепата на Америка така наречената „умерена опозиция” започна все повече да се осланя на помощта на джихадистите, а правителствените войски – на бойните си действия. Анализаторът от Института Брукингс Майкъл О’ Хенлън коментира тази неприятна за САЩ ситуация по следния начин: „Съединените щати нямат мощни съюзници с реални бойни умения в Сирия. Въпреки това, ние все още се надяваме да унищожим „Ислямска държава”, да разгромим „Ан Нусра” и да свалим Асад. Такъв подход просто е безсмислен”.
Но за Америка връщане назад няма. Кери не може да каже на Путин, че администрацията на Обама вече няма нищо против Асад. В също такова неудобно положение се оказа и Путин в Източна Украйна. Макар че подкрепата на сепаратистките „народни републики” е скъпо и безполезно начинание, той няма как да ги изостави на произвола на съдбата, защото веднага ще създаде впечатлението, че е отстъпил пред исканията на Запада. В Сирия позициите на Путин са много по-солидни. За разлика от САЩ, той подкрепя боеспособна правителствена армия, която с помощта на Русия и Иран може да победи бунтовниците.
Опозицията, като че ли проигра своя шанс да договори политически промени. Още повече сега, когато САЩ, а след тях и Турция, отстъпиха в исканията си за отстраняване на Асад. Сега руснаците, Хизбула и иранските войски вероятно ще смажат тотално опозиционерите. Още от самото начало Путин настояваше, че конфликтът в Сирия е двустранен. Че това е война между едно законно правителство и сбирщина от терористични групировки. Сега той успя да вкара реалността в това определение. Ако войските на Асад превземат Алепо, войната наистина става двустранна. Тя ще се води между коалицията на Асад и „Ислямска държава”. За Путин този вариант е за предпочитане пред урегулирането на конфликта чрез преговори. Ако опозиционните групировки в Алепо бъдат разгромени, нежеланието на Америка Асад да остане на власт вече няма да има никакво значение, защото никой не може да предложи някаква алтернатива на Асад. В същото време САЩ нямат някакви особени стимули да поемат по собствен път. Никой, нищо няма да спечели, ако Америка увеличи подкрепата си за изпадналите в тежко положение бунтовници. Нито САЩ ще спечелят. Нито пък европейските им съюзници, които са в постоянен стрес от нова бежанска вълна.
От друга страна, американската подкрепа за кюрдските опълченци воюващи против Асад ще доведе до ескалация на напрежението между Америка и Турция.По всичко личи, че САЩ са разрешили на Асад, Путин и иранските генерали да осъществят своите планове. Ако правителствените войски превземат Алепо, те ще се изправят пред директен сблъсък с „Ислямска държава” без да очакват американците да ги подкрепят. Напълно е възможно сирийската армия да разгроми терористичната групировка, ако не се наложи да воюва и на други фронтове. Естествено, това ще изисква много по-малко време, ако САЩ се откажат да търсят алтернатива на Асад и се присъединят към коалицията. Но от политическа гледна точка това ще бъде невъзможно, освен ако на президентските избори не победи Тръмп. Следователно войната ще продължи още неопределено време, вземайки още жертви. От друга страна, трудно е да си представим, че „Ислямска държава” ще успее да устои на масирания руско-ирански натиск. Ако САЩ обаче допуснат това да стане, ще пострада авторитетът им на международен арбитър. Тогава може да дойде момент, в който Америка ще наблюдава пасивно отстрани как Асад и Ердоган със съвместни усилия унищожават подкрепяните от нея кюрдски опълченци. По-нататък също така е възможно САЩ да станат свидетели как след победата Асад подлага на репресии своите противници. Естествено и Путин, укрепил вече своето положение, ще остане доволен от такъв сценарий. От друга страна, обаче бездействието също има своите предимства. В крайна сметка то може да се окаже, че е по-евтиният вариант за решаване на конфликта. Не е необходимо САЩ публично да декларират, че се отказват от предишната си политика, просто трябва да оставят на другите да носят бремето на бойните действия. Сега на САЩ не им остава нищо друго, освен да се надяват, че силите на режима ще претърпят поражение в Алепо. Но съдейки по събитията от последните дни, тази нишка е толкова тънка, че всеки момент може да се скъса.
Автор: Леонид Бершидски
Източник: Bloomberg U.S.A.
Източник: a-specto