Автор: проф. Васил Проданов
Понятието „русофобия“ е формулирано за първи път от Фьодор Тютчев, поет и дългогодишен руски дипломат в Европа, в няколко негови статии през 40-те години на ХIХ век. Употребява го във връзка с революциите в Европа от 1848 и 1949 г., на които Русия реагира негативно и дори помага за провала им в Австрия и Германия. Тогава Тютчев открива, че на Запад се усилват настроенията против имперската политика на Русия и руснаците. Той вижда в това стремеж на европейските страни да избутат Русия от Европа не с оръжие, а с презрение.
В противовес на русофобията Тютчев издига идеята за панславизма, възприета и от редица други знаменити руски интелектуалци. Тези идеи дават началото на
концепцията за русофобията и русофилията
като свързани с цивилизационни характеристики
Тя има своята история от Тютчев до Хънтингтън, при който принадлежащите към различни цивилизации се сблъскват помежду си и там фобиите са нещо нормално. За Самюел Хънтингтън, например, беше нормално българите да са чуждо тяло в ЕС, да принадлежат към православната цивилизация и в този смисъл да бъдат русофили.
Възникват обаче и проблеми с това по какво се преценява кой към коя цивилизация принадлежи. Защото още през 19 век Константин Леонтиев критикува концепцията на Тютчев, давайки началото на евразийската интерпретация на цивилизационната принадлежност на руснаците.
Двете концепции и днес са разпространени в Русия, колебаеща се между две цивилизационни идентичности. Освен това самото наименование на страната – Российская федерация, прави разлика между етническите руснаци и росияните като граждани на държавата.
Всъщност и Тютчев, и Леонтиев, и Хънтингтън ни дават база за една консервативна интерпретация на русофобията. Наред с нея можем да открием и либерални интерпретации, според които има някакви общочовешки европейски и западни ценности, правила и пр., но лошата Русия и Путин отказват да се подчиняват на тях, за което трябва да бъдат смачкани. У нас в много отношения доминира тази представа на либерали и неолиберали.
Третата интерпретация бих нарекъл марксистки схващания за русофобията. Според тях и неолибералният Запад, и Руската федерация на Путин са две капиталистически държави с олигархии, неравенство и пр. и в случая имаме типичен сблъсък, движен от закономерностите на капитализма. В него филите и фобите са просто проводници на интересите на една от двете капиталистически сили, нито една от които няма морално предимство пред другата.
Закономерности, обясняващи русофобията, могат да се търсят в поне четири посоки:
– във фобията като колективен психологически феномен;
– в съществуването на фобии с надрегионален и глобален характер;
– в позицията на Русия в световната капиталистическа система;
– в социалноикономическите и социалнокласовите причини за появата и съществуването на етнофобиите изобщо.
Фобията като колективен психологически феномен
Фобията спрямо определена нация, етническа или расова група се появява и съществува като колективен психологически феномен в различни държави. Тя предполага съответен образ на врага и обединение поради страх от врага. Чрез нея се интерпретират миналото и настоящето.
Обяснението можем да открием в начина, по който възникват и функционират националните държави през последните няколко века. Те са резултат от разпада на предходните империи и обединяването на хората на определена територия на основата на общ официален език, конструирана съвместна история и традиция, защитата на тази територия и традиция от външни врагове. Тъй като това е ставало най-често в противопоставяния, войни и пр., при всяка от модерните нации имаме травматични преживявания, фиксирни в нейната колективна памет за врага, с който е трябвало да се сблъска, за да се превърне в съвременна общност със съответен суверенитет. Запазването и утвърждаването на етнофобиите е резултат на два допълнителни фактора.
- Единият е вътрешнополитически. Съществуването на една нация днес е свързано с действията на различни политически сили, които се опитват да я обединят под свое ръководство чрез съответния образ на врага. Така възникват и различните типове национални фобии.
В Армения в момента има крайни форми на азерофобия и туркофобия, в Азабрайджан пък – арменофобия в резултат на Нагорно-Карабахския конфликт.
В Македония има българофоби, в Румъния и Полша – русофобия, в Хърватско – сърбофобия, в България, Гърция и други балкански държави имаме травмата от Османското робство и страховете от възхода на неоосманистка и ислямизираща се Турция и опитите ѝ да се намесва в днешния живот на Балканите с неоосманистка политика.
В Алжир имаме фобия към Франция, която изби стотици хиляди алжирци по време на тяхната борба за национално освобождение.
В Ирландия имаме травмата от епохата, в която милиони ирландци са били убити, оставени да умрат от глад, държани в полуробско състояние от Британската империя.
В Китай има японофобия, резултат на зверствата на японците по време на Втората световна война.
Във Виетнам има китаефобия, резултат на сложните исторически отношения и спорове в Китайско море, независимо от това, че и в едната, и в другата страна начело са комунистически партии.
- Вторият основен фактор за утвърждаване и развитие на фобиите са международните отношения, геополитическите, геоикономическите, геоколтурните зависимости и взаимоотношения, в които се включва една страна. Геополитическата битка между големите сили е предпоставка те да се опитват да използват формирането на съответните образи на врагове и приятели, на фоби и фили. Усилването на тази битка, каквото наблюдаваме в момента, засилва и взаимните фобии.
Втората посока, в която могат да се търсят закономерности за една теория на русофобията, е свързана с факта, че съществуват
фобии с надрегионален и глобален характер
В условия на изострящи се противоречия, кризи, разпадни процеси в една или друга страна те могат да се превърнат в предпоставка за интензифициране на нужния образ на врага и рязко засилване на тези фобии. В най-висока степен това е характерно за два типа фобии – антисемитизмът и русофобията. Всяка от тях е резултат на специфична история.
Антисемитизмът произтича от специфичната история на еврейската нация като глобализирана емигрантска общност. Тя е била силно маргинална, което е формирало обединение и силна идентичност, а в същото време при развитието на съвременния капитализъм, особено на ранния му меркантилистки етап, се е превърнала в много активен участник в този процес. Това кара знаменити автори като Вернер Зомбарт дори да свързват развитието на капитализма с ролята на евреите. По различни причини тяхното равнище на образование и материални възможности, на присъствие във финансовата сфера е било по-високо в сравнение с местните народи, сред които са живели, поради което в ситуации на криза е било възможно недоволството да се насочи към тях и това да бъде фактор за сплотяване на разпадащи се общности. Така става при кризата през 1930-те години, когато антисемитизмът е във възход не само в Хитлерова Германия, но и в голяма част от останалите страни в света от САЩ до Скандинавския регион.
Другата дългосрочно проявяваща се глобална фобия е именно русофобията. Тя е резултат от специфичната история, геополитическа и геоикономическа позиция последователно на Руската империя, Съветския съюз и Руската федерация. Руската империя, разположена на два континента, е държава от полупериферията на световната система, но огромна по размери, демографски възможности и природни ресурси, намесваща се в битките за овладяване на територии и влияние през 19 век и недаваща възможност на държавите от капиталистическия център да я подчинят. Независимо от опитите на Наполеон и Хитлер да направят това. Нещо повече, тя използва славянската и православната идентичност като инструмент на „меката сила“ за обединение и влияние върху съответните народи в битката с Османската империя.
Русия – изоставащата полупериферия,
която не може да бъде подчинена с военни средства
От гледна точка на своята социално-икономическа позиция в световната капиталистическа система, каквато се формира от ХVII век насам, Русия заема мястото на изоставаща полупериферия, която от времето на Петър I насам се опитва да догони капиталистическия център. От геополитическа гледна точка обаче, поради своите мащаби, тя е съпоставима по възможности с държавите от капиталистическия център и не случайно те не успяват да я подчинят с военни средства. Затова и в нея се раждат основни цивилизационни теории.
В същото време обаче между нея и развитите западни страни има или се формират множество други държави с полупериферен характер, в които се получава вътрешно разделение между двете големи сили. При това съотношението между едните и другите в различните страни е различно в зависимост от спецификата на тяхната история. По един начин ще гледат, например, на руските генерали от Освобождението в България и по друг – в Полша, тъй като те играят различна роля в едната и другата страна. Още повече, че в определени периоди на възход на капитализма Руската империя осъществява експанзия, разширявайки своята територия или воювайки със Запада. Което наслоява исторически негативизъм към нея от либерално и западно ориентираните кръгове или страни, които тя е включвала като част от своята територия.
Тук идвам до основната си теза, свързана с опита за изграждане на теория на русофобията. При предходната криза на капитализма, след Първата световна война, той успява да се консолидира благодарение преди всичко на антисемитизма. Крайната форма на такова обединение, поради огромната криза и разпад, бе германският нацизъм.
При сегашната криза отново се засилват проявите на антисемитизъм, но водещ образ на врага, чрез който двете основни хегемонни държави през последните два века – Великобритания и САЩ, се опитват да заместят вътрешните си противоречия и кризи, е русофобията. А доколкото те водят глобална политическа битка, се глобализира и русофобията. Тя става основен феномен в противопоставянето на губещия позиции световен хегемон и в опитите за укрепване изобщо на капиталистическия център.
Социалноикономически и социалнокласови
предпоставки за русофобията
Важно равнище на търсене на общи обяснителни причини на русофобията и на етнофобиите изобщо е социалноикономическото и социалнокласовото.
В по-голямата част от своята история държавите от капиталистическия център са се развивали чрез робовладелски и колониален капитализъм, оставил много травми в бившите колонии. Освен това в периоди на мултиполярност, каквато типично имаме от края на XIX век, тези държави особено явно са демонстрирали поведение на империалистически сили, борещи се за преразпределение на света. Това ражда съответните исторически травми и нагласи и сред много други народи, в т.ч. европейски.
Културно-идеологическата обосновка на развитието на Европейския съюз бе именно стремежът да се преодолеят старите травми, което като че ли изглеждаше възможно до кризата през 2008 г. В момента обаче социалноикономическите и фискалните различия отново изваждат старите противоречия. Затова и стремежът на определени сили е те да бъдат подтиснати, като гневът се насочи към външен враг – Русия.
По начало появата и изострянето на национални, етнически, религиозни, цивилизационни противопоставяния има връзка повече или по-малко с възхода на социалноикономическите противоречия. Етническото, религиозното, цивилизационното противопоставяне в такива случаи е средство за обединяване на една социалноикономическа или социалнокласова общност чрез съответен образ на врага и прикриване на противоречията помежду им.
Типичен пример в това отношение в момента са САЩ, които се опитват да обединят американците под лозунга „Да направим Америка отново велика“. В същото време социалноикономическите неравенства там са по-големи отколкото преди Първата световна война, по същество най-големи в нейната история.
В геополитическите противопоставяния и битки сме въвлечени и ние. Балканите са превърнати в една от водещите територии на новата студена и хибридна война. Тук се преплитат интересите на САЩ, ЕС Китай, Турция и това води до нарастваща конфликтност с Русия. Но и до създаване на тактически, отчасти и стратегически съюзи на някои от тези страни с Русия – става дума за това, че Китай, Турция, ЕС и САЩ имат също противоречия помежду си, поради което и тяхното отношение към Русия не е идентично.
Съотношението русофили – русофоби по света и у нас
Глобално изследване на „Пю Рисърч Център“ през 2017 г. в 37 държави в различни части на света показва, че средно 31% от населението в тях вижда Русия като основна заплаха за своята страна, 31% виждат като такава заплаха Китай и 35% – САЩ, т.е. от трите големи сили САЩ са видяни като най-голяма опасност.
Трите най-русофилски от тези 37 държави (България не е включена) са Виетнам – 83%, Гърция – 64%, и Филипините – 55%.
Най-русофобската от всички страни е Полша – 65% от поляците виждат Русия като основна заплаха за страната си. След това са САЩ и Испания – по 47%, Франция – 45%, Великобритания – 43%, Швеция – 39%. Германия – 33%, Италия – 31%, Унгария на Орбан – 28%, Гърция – 24% (1).
Как стоят нещата в България?
Българите са най-големите русофили в Европа. Това показват данните от международното изследване „Трансатлантически тенденции 2008“, проведено в 12 европейски страни и САЩ. На въпрос какви чувства изпитват към дадени страни, като се използва скала, според която 100 означава „много топли“, а 0 – „много студени“, общият резултат на анкетираните българи е 66.
В същото време има тенденция положителното отношение към САЩ да спада (2). Проучване на „Пю Рисърч Център“ през 2007 г. показва, че само 51% от българите имат положително отношение към САЩ, като процентът на така мислещите за пет години спада с 21% и най-вероятно основна причина е нарушилата всякакви международни закони американска инвазия в Ирак и Афганистан, с бедствени последствия за тези страни. В същото време положително отношение към Русия имат 78%, а русофобите са едва 12% (3).
През 2011 г. международното проучване „Трансатлантически тенденции 2011“ показва отново, че българите са най-големите русофили в ЕС – 88% имат положително отношение към Русия, докато средното за Европа е 50%. Само 10% не харесват Русия.
Представително социологическо изследване, проведено от екип на социолога Живко Георгиев в периода 18–28 октомври 2014 г. по поръчка на в. „Дума“, показва, че 78% се определят като русофили (от тях 22% говорят за себе си като за „силни русофили“, 24% – като за „умерени русофили“, 32 % – „по-скоро русофили“). Като русофоби се самоопределят 21% (от тях 2% са „силни русофоби“, 9% – „умерени русофоби“, 6% – „по-скоро русофоби“). Най-много русофоби има сред електората на ГЕРБ (17%), в Реформаторския блок са 15%, в Атака – 12 %. Резултатите от анкетата ясно показват, че сред младите на възраст 18–29 г. русофобството е по-изразено (29%), отколкото при по-възрастните (4).
През август 2016 г. свое изследване публикува социологическата агенция „Маркет линкс“. Според него процентът на българите, одобряващи политиката на Русия, е по-висок от този на съгражданите ни, които имат същото отношение към политиката на ЕС. 74% от българите имат силно положително или по-скоро положително отношения към политиката на Русия, докато този процент за ЕС е 68. Германия, Франция и САЩ също са с по-нисък процент на одобрение от този на Русия (5).
Пред 2017 г. в рамките на глобално изследване, проведено в 66 страни по целия свят от асоциацията УИН/„Галъп интернешънъл“, респондентите са поставени пред интересна хипотеза: коя от основните военни сили в света биха избрали за партньор при отблъскване на нечие нападение. Въпросът звучеше така: „Има шест страни в света, които разполагат с най-голяма военна мощ: САЩ, Китай, Русия, Франция, Обединеното кралство и Индия. Да предположим, че във вашата страна избухва военен конфликт и вие трябва да изберете само една от тези страни за ваш партньор, коя страна бихте избрали?“.
Гражданите на 4 държави, които са членки на НАТО, биха избрали Русия да се грижи за тяхната сигурност в случай на война. Макар да са част от НАТО, повечето от жителите на България, Турция, Гърция и Словения предпочитат опеката на Русия в случай на военен конфликт, сочи проучването.
В България, където са локализирани 4 американски военни бази, 42% от анкетираните българи казват да ни пази Русия, само 17% предпочитат САЩ и 4% – Франция (6). Общо тези, които биха се обърнали към някоя от двете западни страни – САЩ и Франция, са 21%, колкото са русофобите според изследването на Живко Георгиев преди няколко години.
Наред със социологическите изследвания нека да видим и емпирията в социалните мрежи, където се преместват голяма част от битките и противопоставянията по света. Във Фейсбук на български има публична група „Национално движение „Русофоби“ с 894 члена, която всекидневно качва съответните материали. Има и група „Русофобията – основна заплаха за България“ с 286 члена, поставила си за задача да се бори с русофобията. Има група „Национално движение „Русофили“ с 4 900 члена, Движение на русофили „Петко Войвода“ с 2 700 члена, „Русофили и приятели на България“ – с 6 700 члена, общност „Русофили“, която се харесва от 20 000 души, и още над 20 местни русофилски групи, свързани с един или друг регион. Вижда се, българите, самоидентифициращи се като русофили в социалната мрежа, са десетки пъти повече от самоидентифициращите се като русофоби.
Глобализацията на русофобията обаче не може да бъде видяна обособено от глобализацията на американофобията през последните десетилетия. С отслабването на американската глобална хегемония и засилването на мултиполярната битка расте и американофобията. САЩ като най-развита държава, световен хегемон със съответния стандарт на живот, потребление, развитие на науката и технологиите, е страна с огромна „мека сила“, с изградени изключително мощни културни и пропагандно-идеологически апарати на влияние по света. От големи групи хора тя се възприема като образец, модел, към който да се стремят в развитието си.
В същото време обаче на много места през изминалите десетилетия САЩ утвърждават своята световна хегемония с насилие и войни, в които страдат или умират милиони хора. Тази тенденция се засили от началото на нашето хилядолетие след атентатите в Ню Йорк през 2001 г. и е свързана с появата на нови глобални сили, на първо място Китай, както и със започналата нова мултиполярна битка, в която ускорено нараства и американофобията по света. Тя расте ускорено и поради започналите търговски, валутни, технологически, информационни войни на САЩ в най-различни страни по света. Нека видим каква е днес ситуацията с
американофилията и американофобията в глобален план
в контекста на отслабване на глобалната американска хегемония и битката на САЩ за нейното запазване.
Както стана дума вече, според изследване на УИН/„Галъп интернешънъл“, при нападение от друга страна само 17% от българското население би предпочело да бъде защитавано от САЩ. Като цяло следва да се каже, че в глобален план от началото на века насам, очевидно в резултат първоначално на войните, които водят, за да задържат световната си хегемония, а сега и с навлизането в мултиполярен свят, американофобията глобално нараства, включително и в Европа.
Проучване на промените в глобалните нагласи към САЩ от страна на „Пю Рисърч Център“ показва, че само за 6 години, между 2000 и 2006 г., тези, които имат положително отношение към САЩ, падат във Великобритания от 83% на 56%, във Франция – от 62% на 39%, в Германия – от 78% на 37%, в Испания – от 50% на 23% (7).
Тези процеси се разгръщат през последващите години. И това не е случайно, ако си спомним за протестите в Западна Европа срещу нападението от САЩ на Ирак и появилото се тогава разделение между „стара“ и „нова“ Европа.
Как се промени отношението към САЩ през последното десетилетие? Изследване на „БиБиСи Уърлд Сървис“ през 2017 г. в 19 държави показва, че само в 4 страни в света преобладаващата част от населението гледа на САЩ позитивно и в този смисъл са американофили. Във Великобритания делът на гледащите негативно на САЩ е 64%, в Испания – 67%, във Франция – 56%, в Турция – 64%, в Мексико – 59%, в Канада – 58%, в Русия – 64%, в Иран – 85%, в Китай – 61%, в Германия – 40%. Обърнете внимание, американофобите във Великобритания, Турция и Русия са един и същ процент – 64. (8)
При най-верните съюзници на САЩ в Европа и в двете им съседни страни – Канада и Мексико, американофобите са мнозинство, или повече от американофилите.
Ние сме вътре в този свят, в който фобиите в различни посоки растат. Проблемът е, че новата студена, хибридна или четвърта световна война все повече се изостря. В нея България е в една военно-политическа организация, политиците признават, че имат едни „големи началници“, от които чакат указания и подкрепа, докато основната част от населението очаква подкрепа от друга страна.
Това разделение разкъсва и ще разкъсва все повече българското общество и ще бъде един от факторите за промени в през следващите години.
Бележки:
(1) Vice, Margaret. Politics Worldwide Unfavorable Toward Putin, Russia, Pew Research Center, August 16, 2017
(2) Българите обичат Русия, харесват САЩ и мразят войната, В: http://www.zona-news.com/displaynews/40493, 17.09.2018
(3) Rising Environmental Concern in 47-Nation Survey: Global Unease with Major World Powers, In: http://assets.pewresearch.org/wp-content/uploads/sites/2/pdf/2007%20Pew%20Global%20Attitudes%20Report%20-%20June%2027.pdf, June 27, 2007
(4) Христова, Велиана. След изборите властва песимизмът, http://www.duma.bg/node/90224, 25.11.2014
(5) „Маркет линкс“: 74% от българите харесват политиката на Русия,
https://clubz.bg/43928-market_links_74_ot_bylgarite_haresvat_politikata_na_rusiq, 30.08.2016
(6) Глобални предпочитания за хипотетични военни съюзници, В: http://www.gallup-international.bg/bg/%D0%9F%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/2017/353-Global-Preferences-for-Hypothetical-Military-Allies, 02.05.2017
(7) America’s Image Slips, But Allies Share U.S. Concerns Over Iran, Hamas, http://pewglobal.org/reports/display.php?ReportID=252, 13.06.2016
(8) Sharp Drop in World Views of US, UK: Global Poll, https://globescan.com/images/images/pressreleases/bbc2017_country_ratings/BBC2017_Country_Ratings_Poll.pdf, 04.07.2018
Доклад, изнесен на националната научна конференция „Русофобството – причини, етапи, форми, институции“, 11 октомври 2018 г.