Руско-украинската ракета-носител „Днепър” изведе в орбита космическия апарат ASNARO и още четири микроспътника от базата „Ясни” в Оренбургска област, съобщават от компания „Космотрас”, предаде ТАСС.
„Всички космически апарати бяха изведени в орбита с точност”, заяви представител на компанията.
От пресслужбата на руското министерство на отбраната уточниха, че стартирането на ракетата-носител е извършено в 10.35 ч. московско време. „С това извеждане в орбита Руските войски със стратегическо предназначение потвърдиха ефективността на системата за обучение и координиране на действията на военните екипи, провериха надеждността на полигонно-измервателния комплекс на РВСП, преминаващ днес през процес на дълбока модернизация”, подчерта представителят на министерството на отбраната полковник Игор Егоров.
Японският спътник ASNARO е по-евтината алтернатива на американските и европейските спътници за наблюдение – струва почти три пъти по-малко от останалите аналози, при това е оборудван с мощна оптична система, позволяваща проследяването на сравнително малки обекти от височина до 500 км. В Токио разчитат на продажбите на тези апарати извън граница.
Ракетата-носител „Днепър”
„Днепър” е ракета-носител кръстена на река Днепър. Представлява преконструирана междуконтинетална балистична ракета (МКБР) за изстрелване на изкуствени спътници в орбита. Използва се от компания „Космотрас“.
„Днепър” е производна на междуконтиненталната балистична ракета РС-20 „Воевода” (натовско обозначение SS-18 „Сатана”), проектирана от конструкторско бюро Южное в град Днепропетровск, Украйна. Ракетата използва токсични течни горива и е тристепенна: първите две степени са базирани на РС-20 „Воевода”, а третата е доработена и има подобрена система за управление.
Стартовата маса на носителя е 210 тона, а в двигателите на „Днепър” се използва изключително токсичното гориво хептил.
„Днепър” се изстрелва от стартовия контейнер на МБР „Воевода” с минометен пуск. Двигателят на ракетата се включва след като тя напълно излезе от пусковия контейнер.
Едно от основните преимущества на носителя от този тип е независимостта му от скоростта на вятъра.
Първият полет е направен на 21 април 1999 г. с извеждането на демонстрационен спътник UoSAT-12 в орбита. Спътникът е бил с тегло 350 kg и е изведен в ниска околоземна орбита от 650 km.