В боя при Стара Загора българите показаха, че
могат да се сражават и да умират като герои.
Генерал Н. Г. Столетов
През нощта на 21 срещу 22 юни (3 срещу 4 юли) българското опълчение – 6 дружини, премина Дунав при Зимница и тръгна към Търново , където пристигна на 29 юни (11 юли). На 1 (12 юли) опълчението в състава на Предния отряд на генерал Гурко се отправи към Балкана. Трябваше да се върви по пътища, които липсват дори в седемверстовата карта. На 3 (15 юли) опълченците прехвърлиха седловината и веднага научиха , че авангардът на отряда се беше сражавал с неприятеля и драгуните бяха пленили 40 души турци…Сутринта на 4(16) юли 5-а и 6-а опълченска дружини, заедно с 4-и стрелкови батальон тръгнаха през долината на Тунджа, южно от Балкана , в западна посока. По обяд срещнаха турци и се започна стрелба. След не повече от един час турците отстъпиха. Преследваха ги 10 версти. В този ден опълчението беше на втора линия , куршумите стигаха надалече, чак до обозите, където някои бяха ранени. Нощуваха на бивак. На следващия ден 5 (17) юли престрелката започна от сутринта и опълчението беше оставено на първа линия. Сутринта турците за още по-кратко време бяха отблъснати и ги преследваха чак до Казанлък. Тук опълченците трябваше с щикове да изтласкат турците от покрайнините на града. В този бой войниците-българи се проявиха като истински юнаци. Те просто се стремяха да влязат в бой, като нито един не се огъна дори пред снарядите.
Първи влязоха в Казанлък 1-а и 4-а рота на 5-а опълченска дружина… Българите ги посрещнаха възторжено като освободители. Жените, плачейки от радост. целуваха ръце на войниците. Те веднага надонесоха хляб, мляко, сирене, вино вода. Това дойде тъкмо навреме, тъй като две денонощия войниците не бяха сложили нищо в устата си, а пет дни бяха без хляб…
19(31) юли беше паметен ден за българските опълченци. Те доказаха, че са достойни за съчувствието, което им оказва Русия и съумяха да отстоят святото дело и да умрат за него…
Настъпи утрото на 19 (31) юли. Позицията се проточваше на 5 версти. Пехотата се командваше от ген. Столетов, а командир на целия отряд беше княз Николай Максимилиянович…
Генерал Гурко, когато тръгна за Нова Загора остави в Стара Загора малък отряд от български дружини, които бяха атакувани от превъзхождащи неприятелски сили…Тук българското опълчение получи бойното си кръщение и надмина всички очаквания. Макар че боят при Стара Загора не завърши в наша полза, смело можем да кажем, че беше доказателство за забележителната храброст и твърдост на българските опълченци, които в продължение на четири часа издържаха натиска на шест пъти по-многобройния неприятел. Най-тежката работа се падна на 3-а дружина. Тя понесе и най-тежките загуби…
На 19(31) юли от юг пред Стара Загора се появи многоброен неприятел. Веднага беше изпратена заповед в трета дружина да се приближи до града. Неочаквано, наблизо до града, дружината беше посрещната от силен пушечен огън, при това на една доста неудобна и незащитена позиция. Зад дружината беше градът, а пред нея – голямо пространство, покрито с гъсти храсталаци, овощни градини, царевица и лозя. Тук беше залегнал неприятелят.
Командирът – подполковник Калитин – изнесе дружината напред – това беше извършено великолепно – и пръсна във верига 1-а и 2-а рота, а 3-а и 4-а застанаха зад тях. Неприятелската верига непрекъснато се подсилваше…Неприятелският огън през цялото време се усилваше. Подполковник Калитин заповяда бавно да се отстъпва… В началото на отстъплението беше ранен знаменосецът Аксенти Цимбалюк, но продължаваше да върви, без да изпуска знамето, докато силите му не го напуснаха…По време на отстъплението се смениха пет знаменосци, всички те паднаха убити или ранени. Предпоследният от тях беше подполковник Калитин. Той пое изпочупеното знаме, но моментално падна мъртъв, поразен от неприятелски куршум в главата…
Всички офицери без изключение казват, че опълченците са се сражавали невероятно храбро, стреляли са точно и са отстъпвали в добър ред… Трудно могат да се изброят всички героични примери. Достатъчно е да се спомене, че в трета дружина от 13 офицери останаха невредими само четирима…Какъв е бил духът на сражаващите се опълченци, се вижда от следното: когато дружинният командир заповядал на щабскапитан Попов да поведе ротата си и да обкръжи противника откъм левия фланг, то ротата тръгнала под дъжд от куршуми с барабанен огън и песента „Българи юнаци…“…Ранените опълченци изглеждат бодри и весели ивъпреки, че мнозина имат по няколко рани, те не желаят да лежат, а се движат с патерици. Забележителна е привързаността на всички опълченци към офицерите, в което аз самият се убедих…
Останалите живи офицери от 3-а дружина на българското опълчение, на която беше връчено от главнокомандващия знамето, подарено от самарската общественост, сметнахме за свой дълг да съобщим, че нашата дружина се показа достойна да се сражава под образите на Иверската божа майка и славянските светци Кирил и Методий.
Болгарское ополчение (от нашего корреспондента), Русский мир, бр. 239, 3(15) IX
Бой у Ески Загры, От специального корреспондента, Санкт-Петербургские ведомости, бр. 218, 3(15) VIII
Русский мир, бр. 226, 21. VIII(2 IX)
РЕПОРТАЖИ ЗА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-1878