По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Руските войски превземат първата голяма турска крепост – Никопол. Привидната лекота, с която това е направено, предизвиква объркване в Европа, прилив на патриотизъм в Русия и униние у турците.
Гарнизонът на Никополската крепост наброявал около 8 хиляди души. Крепостната артилерия се състояла от 113 полеви и крепостни оръдия.
Руският план предвиждал главният удар да бъде насочен към крепостта от запад и югозапад.
За овладяване на крепостта Никопол руското командване изпраща 9-и армейски корпус с командир генерал-лейтенант Николой Криденер с численост 18 пехотни батальона, 24 ескадрона и 92 оръдия.
Генерал-лейтенант Николай Криденер разделя войските на две колони и общ резерв. Дясната колона, с командир генерал-майор Павел Лашкарьов и в състав 6 батальона и 2 сотни, има за задача да задържи селоВъбел и да подпомага главният удар. Лявата колона, с командир генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер и в състав 6 батальона, 13 ескадрона и 30 оръдия, ще настъпи между реките Вит и Осъм, ще овладее мостовете и ще действа срещу противника на десния бряг на река Осъм.
Битката започва сутринта на 3 юли около 4:00 часа с артилерийска стрелба от 40 оръдия в центъра, разположени източно от село Въбел. Двадесети Галицки пехотен полк заема същото село, турците отговарят с пушечен огън. Намесват се и две турски батареи, но скоро са заставени да замлъкнат. Сто двадесет и първи Пензенски пехотен полк парира опит на турската пехота да настъпи към Свищов.
Лявата колона нагенерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер излиза от село Дебово в 4:00 часа, придвижва се скрито по левия бряг на Осъм и като се разделя на три части, атакува предмостовото укрепление при село Муселиево. Укреплението е отбранявано от 3 табора с 3 оръдия, но към обяд е превзето от 18-и Вологодски пехотен полк. Това улеснява действията на левия фланг на дясната колона, където 123-ти Козловски пехотен полк заема последователно село Муселиево, село Джорно, мелницата и двата моста над река Осъм на пътя Никопол-Градещи и Никопол-Плевен. С това пътят за отстъпление на гарнизона е отрязан. Към 14 часа двата полка превземат двете батареи вляво и вдясно от пътя Никопол-Градещи, а към 16 часа е предприета атака срещу редута вляво от пътя и е отбита последвалата контраатака. Падането на нощта прекратява атаките срещу редута и съседния люнет. Полковете остават да лагеруват край село Муселиево.
Северно от този лагер от състава на лявата колона се намират части от Кавказката казашка бригада с командир полковник Иван Тутолмин с 6 оръдия. Задача им е да наблюдават пътя към селоГулянци и да прекъсват съобщенията с външния свят. Около 14 часа полковник Иван Тутолмин заема село Сомовит и се разполага вечерта на лагер южно от селото.
Когато научава за успеха на лявата колона, генерал-лейтенант Николай Криденер заповядва настъпление и на дясната колона. Двадесети Галицки пехотен полк, въпреки силния пушечен огън, преодолява откритото пространство и овладява окопите и батареята северно от село Въбел. Оръдията в центъра улесняват с точния си огън тяхната задача и дават възможност на полка да продължи настъплението си. Превзет е редут №2 на десния бряг на Никополския овраг, но атаката срещу редут №3 на левия бряг е неуспешен. В 16 часа боя е вкаран от общия резерв 122-ри Тамбовски пехотен полк, но атаката е отново неуспешна. Редутът е овладян в 19 часа с общите усилия на двата полка. Оцелелите турците се оттеглят към крепостта.
Настъпването на нощта прекратява боевете, когато руските войски плътно са обградили града. Те са превзели първата отбранителна линия и двата редутита №2 и №3 южно от Никопол, които имат командно положение. Руският успех е постигнат при крайно тежки условия, тъй като през деня горещината надхвърля 35 градуса, а в околността няма питейна вода.
Българки от село Въбел носят вода на руските войници
През нощта Западният отряд се подготвя да атакува крепостта на сутринта, чиято стена е частично разрушена от артилерията. До такава обаче не се стига. Поставеният в критично положение и силно деморализиран турски гарнизон, заплашва Хасан паша с бунт в случай, че не предаде крепостта на русите. Над крепостта е развят бял флаг. Подполковник Мациевски с двама войници се покачват на стената и скачат вътре в крепостта. Вратата е отключена и вътре влизат руски войски. На генерал-лейтенант Николай Криденер са предадени ключовете на крепостта. Над врата е поставено знамето на 123-ти Козловски пехотен полк. След като предават оръжието си, войниците започват да излизат от крепостта. Шествието трае няколко часа. Пленени са около 7000 офицери и войници, 113 оръдия, 10 000 пушки, боеприпаси и 6 знамена. В пристанището се намират два монитора, които дори не правят опит да избягат и са пленени с екипажите си.
Предаването на Никополския гарнизон на 4 юли 1877 г.
Веднага след битката на 4 и 5 юли крепостта е преведена в порядък, преброени са пленените, прибрани са военните трофеи. Пленените турски войници са отведени край река Дунав и под охрана са разположени на бивак. По заповед на главнокомандващия Николай Николаевич, Хасан паша е отведен в главния щаб, а пленените войници с необходимите продоволствия са изпратени през Свищов в Румъния в Букурещ под разпореждане на генерал-лейтенант Василий Каталей.
Около 2000 семейства от местното мюсюлманско население са разместени под охрана на руски войници и са разоръжени. Наредено е иззетото оръжие да остане в Никопол и с него да се въоръжи българското население. На генерал-лейтенант Николай Криденер е наредено да се отправи с наличните войски незабавно към Плевен и да го заеме, а градът Никопол да бъде предаден на румънските войски.
Комендант на крепостта става Аркадий Столипин.
КОМАНДИРИТЕ
-
генерал-лейтенант Николай Криденер (1811 – 1891)
Николай фон Криденер е роден на 10 март 1811 г. в град Талин в семейство от стар дворянски баронски род. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835). Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). При подготовката на войната е назначен за командир на 9-и армейски корпус и началник на Западния руски отряд. На 4/16 юли 1877 г. отрядът успешно превзема силната Никополска крепост. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.
На 8/20 юли 1877 г. не успява да изпревари армията на Осман паша и да превземе Плевен.
В хода на зимното преминаване на Стара планина е началник на колона от Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко.
Участва в превземането на освобождаването на София и зимното прочистване на Тракия от остатъците на армиите на Сюлейман паша. Неговата колона освобождава Пловдив.
-
генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер
Юрий Шилдер-Шулднер е роден на 4 май 1816 г. в град Витебск в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Завършва обучение в Дворянски полк и Николаевската генералщабна академия. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като командир на 5-а пехотна дивизия, включена в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Николай Криденер. Командващ лявата колона на отряда. Бие се на 3/15 юли при село Муселиево в битката за Никопол. Прекъсва пътя за отстъпление на Никополския турски гарнизон към Плевен. Участва в общата атака, завършила с превземането на Никопол на 4/16 юли 1877 г.
На 6/18 юли е назначен за командир на отряд със задача да влезе в Плевен – първа атака на Плевен. Води бой с армията на Осман паша при село Буковлък и Янък баир. Не получава исканите подкрепления и прекратява атаката. При втората атака на Плевен командва частите на десния руски фланг срещу Гривишките редути.
Участва в зимното преминаване на Стара планина от Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Командир на колона в състав: 9 батальона, 13 ескадрона и сотни и 32 оръдия. Осигурява десния фланг срещу действията на турските сили от укрепения лагер при село Литаково. След преминаването на Стара планина участва в освобождаването на София.
Включва се в зимното прочистване на Тракия от остатъците на Централната турска армия. Командир на колона, настъпваща по долината на река Тополница. Бие се храбро в боевете при Дермендере, Караагач и Белащица. Участва в превземането на Пазарджик и пресичането на пътя за отстъпление на Сюлейман паша към Одрин.
Умира на 7 май 1878 г. в Адрианопол.
-
генерал-лейтенант Николай Веляминов
Николай Веляминов е роден на 20 октомври 1822 г. в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военно поприще. Завършва Пажеския военен корпус.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878).
В началото на войната 31-ва пехотна дивизия е в състава на 9-и армейски корпус с командир генерал-лейтенат Николай Криденер. Участва в атаката и превземането на Никопол на 4 – 5 юли 1877 г.. Дивизията е съсредоточена при Плевен и е назначен за командващ десния фланг при втората атака на града. Поверени са му 24 батальона, 2 ескадрона, сотня и 104 оръдия. Нанася главния удар и води най-тежкото и ожесточено сражение при височините на село Гривица.
След превземането на Плевен в края на ноември дивизията е придадена на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко. Назначен е за началник на колона в състав: 6 батальона, 16 сотни, 16 оръдия. Преминава при ужасни условия и снежна буря Стара планина по направлението с. Врачеш – връх Мургаш – с. Желява. След боя при село Горни Богров във взаимодействие с колоната на генерал-майор Отон Раух освобождава София и успешно преследва противника при Чамурлии. На 30 декември /11 януари освобождава Самоков, на 31 декември/12 януари – село Долна баня и се съединява с основните сили на Западния отряд. Участва в зимното разчистване на Тракия от остатъците на турските сили. Проявява се в битките при Каратаир и Дермендере, Караагач и Белащица. Участва в освобождаването на Пазарджик и освобождаването на Пловдив.
Назначен е за временен командир на 9-и армейски корпус и генерал-губернатор на Пловдив. На последната длъжност успешно възстановява нормалния живот в града.
Генерал-лейтенат Николай Веляминов е сред онези руски командири, които изминават най-тежките и опасни пътища на войната. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст.
Умира в Москва през 1892 г.
Днес негов бюст-паметник има в Ботевград. Признателните граждани на Самоков наименуват улица „Генерал Веляминов“.
-
полковник Иван Тутолмин
Иван Тутолмин е роден на 25 октомври 1837 г. в Курска губерния в семейството на потомствения дворянин генерал-майор Фьодор Тутолмин. Ориентира се към военното поприще и завършва 1-ви кадетски корпус. Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб. Получава назначение в Генералния щаб на Руската армия.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Служи в щаба на главнокомандващия Руската армия княз Николай Николаевич. Назначен е за командир на 1-ва казашка бригада от Кавказката казашка дивизия. Личният състав е от казаци-осетинци, владикавказци, кубанци и терски. Бригадата е самостоятелна бойна част, която действа по заповед на главнокомандващия или се направлява според обстоятелствата от бригадния командир. Проявява многократно командирско умение и храброст. Разбива обкръжение при с. Градище, Търновско, пленявайки 3 знамена, оръдие и обоза. На 8 октомври 1877 г. е награден с Орден „Св. Георги“ IV ст. С флангови удар успешно разбива и преследва два османски табора в битката за Ловеч на 22 август.
Отличава се при боевете при Плевен под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и в битката при Телиш. Награден е със Златно оръжие „За храброст“ и е повишен във военно звание генерал-майор (1877). Участва в преминаването на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко през Стара планина и освобождаването на София.
Води и оставя походен дневник от войната наименуван „Кавказката казашка бригада в България 1877 – 1878 г.“ Публикуван е през 1879 г.
-
полковник Иван Розенбом, командир на 17-и Архангелогородски пехотен полк
Иван Розенбом е роден на 19 август 1827 г. в град Яаакима, Финландия. Произхожда от стар дворянски финландски род. Посвещава се на военното поприще. Започва службата си в Руската императорска армия от 1846 г. като унтерофицер в лейбгвардейския Фински стрелкови батальон.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като командир на 17-и Архангелогородски пехотен полк в състава на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Николай Криденер. На 8/20 юли 1877 г. повереният му полк съвместно с 18-и Вологодски и 19-и Костромски пехотни полкове атакуват турските позиции по билото на Янък баир северно от Плевен (виж първа атака на Плевен). Полковник Иван Розенбом е ранен, но остава в строя. Получава втори куршум, който се оказва фатален и пада заедно с коня си. Войниците му се опитват да изнесат тялото на командира си от бойното поле, но са избити от превъзхождащия ги противник. При отстъплението на полка телата на всички убити и тежко ранени са изоставени на милостта на врага.
-
полковник барон Николай Салавьов, командир на 18-и Вологодски пехотен полк
-
полковник Пьотър Разгилдеев, командир на 20-и Галицки пехотен полк
Пьотър Разгилдеев е роден на 25 ноември 1833 г. в Иркутска губерния в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Военно образование получава в Орловския кадетски корпус и Дворянския полк.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Отличава се в битката при Никопол. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст. Участва в първата атака на Плевен, като полкът му прикрива отстъплението на 17-и Архангелогородски и 18-и Вологодски полк. При втората атака на Плевен, се бие на десния фланг за овладяването на турските редути при село Гривица, като атаката е отново неуспешна. В борбата за Плевен е единственият оцелял полкови командир от 5-а пехотна дивизия.
На 22 август 1877 г. е сред най-активните командири при борбата за Ловеч. Ранен е в крака, но не напуска бойното поле и продължава управлението на частите от бригадата. Награден е със Златно оръжие „За храброст“. След кратко лечение се връща в Действуващата армия. Командир на 1-ва Стрелкова бригада от 32-ра пехотна дивизия.
Умира на 26 декември 1900 г. в Санкт Петербург.
-
полковник Александър Степанов, командир на 123-ти Козловски пехотен полк
-
Щабскапитан Александър Чут, командир на 5-а рота от 18-и Вологодски пехотен полк, убит на 3 юли 1877 г.
Източник: