Време е най-накрая да назовем нещата с истинските им имена: Владимир Путин е гениално надарен държавен деец. Така както Айнщайн бе гений във физиката, Путин е гений в политиката. Световната история още не познава национален лидер от такова ниво. Мащабът на личността на Президента на Русия може да се съпостави само с тези, които смятаме за велики Учители на човечеството.
На хората им е изключително трудно да признаят гениалността на свой съвременник. Даже най-положителните оценки се колебаят от „забележителен“ до „много талантлив“. Такава предпазливост е обусловена не само от обикновената завист, но и от опасението да не се сгреши. Свързано е с това, че по правило логиката на решенията на гения е много трудно да се разбере. На широката публика се предоставя да види само резултатът. Всички водещи към него свързващи звена се оказват изпуснати. Създава се впечатлението, че колосалната, немислимата предварителна работа като че ли просто липсва или тя се намира не в полето на самия гений, а се взема в готов вид някъде отстрани.
Струва си да се отбележи, че ако даже истински гениалната личност се опитва разбираемо да обясни своите действия, то на нея често не й вярват елементарно. Твърде голяма е разликата между привидната простота на междинните крачки и блестящите резултати „на изхода“. Геният винаги избира енергийно най-икономичния алгоритъм за постигането на целта. Известната фраза „Всичко гениално е просто“ е основана на принципа на най-малките усилия и минимално необходимото въздействие. Защо да се руши стена, когато е достатъчно да се извади от нея една тухла, и тя ще се разсипе под собствената си тежест? Защо трябва да се забраняват, унищожават чуждородени устои, ако те сами ще се разтворят под въздействието на отгледани и възродени свои, истински? За какво да се завоюва и залива с кръв страна, ако може да се прояви издръжливост и да се нанесе един-единствен удар, от който ще рухне целият прогнил строй?
Решенията на истинския гений винаги постигат веднага няколко цели, при това именно тези, на които той е разчитал. Въведените контрасанкции ощастливиха отечествените производители, подобриха качеството на хранене на руснаците, насадиха на „пачи яйца“ и без това проблемната евроикономика, отвориха пътя на приятелски доставчици и в психологически план показаха на ЕС „среден пръст”. Отказът от „Южен поток“ изби от ръцете на самозабравилите се еврокомисари лоста за въздействие върху Русия, направи сериозен подарък на Турция и я превърна в силен съюзник, избави „Газпром“ от цял пакет с проблеми и за закуска продемонстрира на Стария свят още един „кукиш“. Примерите могат да продължат.
Геният винаги осъзнава собствената си гениалност и своята отлика от останалите. Това го натоварва с огромна отговорност, която е още по-тежка, когато той притежава по-устойчиви морални качества. Помни се случаят, когато в някакво интервю журналист все се опитваше да разбере защо Путин смята за възможно да взема важни решения еднолично. Работата е в това, че той чувства тази отговорност и осъзнава възложената му задача, която никому не е по силите да изпълни вместо него. Оттук е и необходимостта от ръчно управление, когато президентът трябва лично да вниква във всички подробности на един или друг процес. Не само заради това, че владее целия комплекс от информация и всички лостове за въздействие – просто по-добре от него това никой няма да го направи.
Затова е твърде забавно да се слуша и чете как експерти с умен вид разсъждават за „бизнесмени, влияещи на Путин“, за „натиск от елита“, за „съветници“, под чието „въздействие“ се намира президентът. Това просто е невъзможно – за гения истината е по-скъпа от всичко, колкото и банално да звучи, и той е ориентиран само към нея, а не към дребни субективни съображения. Владимир Владимирович не веднъж е казвал, че за него най-важното е вътрешното му усещане, че е прав. Подчинението на Истината и Висшата сила – това е природата на гениалността. Тази привързаност е толкова силна, че геният никога няма да се подведе по нечии приказки и провокации, тъй като те за него просто не съществуват и той няма да им обърне внимание.
Геният действа, ако може така да се изразим, стереотипно гениално. Във всяка ситуация, при всяко подхвърлено му предизвикателство, той ще постъпи безупречно и по най-добрия начин просто защото другояче той не може. Истинският резултат не винаги се проявява незабавно, което кара съвремениците да злорадстват, както неведнъж е било, например по време на войната в Чечения. Много решения на руското ръководство тогава не срещаха разбиране. Въпреки това последствията им надминаха и най-добрите очаквания: в Чеченската република има устойчив мир, а нейният президент стана един от най-преданите съюзници на Путин.
Струва си противниците на руския лидер да бъдат посъветвани по-внимателно да се вгледат с кого си имат работа, вместо да му приписват собствените си комплекси, фобии и нереализирани желания. Те нямат изобщо никакъв шанс да надвият Путин, защото геният мисли с категории, които са им недостъпни. Да му противостоят, е практически невъзможно, с него могат само да си сътрудничат. Тези, които навреме го разбраха – Китай, страните от БРИКС, Турция – ще се окажат със значителна печалба. Тези, които се опитват да лавират между Путин и неговите опоненти, като Европа и страните от ОНД, са обречени на позорен провал в своята стратегия и последващо присъединяване към руския лагер, само че при значително влошени за тях условия. Що се отнася до откритите врагове, като каквито се позиционират англо-саксонските страни, то в борбата им с Русия са заплашени с гибел на цялата им държавна система.
Същите признаци на гениално решение се наблюдават и в руската стратегия към Украйна, при цялата катастрофичност на ситуацията и емоционалната ни въвлеченост в нея. Много пъти е говорено, че Украйна трябва да бъде напълно освободена от фашистите и американците. Не трябва да се отдели Новорусия, нека дори да бъде с Харков, Одеса и Херсон, и да се остави останалата територия на бандеровците, които, с поддръжката на НАТО, много скоро отново ще се хвърлят на бой, защото нищо друго те не умеят.
В украинския дневен ред имаме сблъсък на две намерения с противоположна цел:
1. Намерението на САЩ, основано на безличностната и затова чудовищно жестока психология на хищника, мислещ само в определени рамки.
2. Намерението на Русия, изходящо от гениалността на хуманното руско мислене, отчитащо целия безбрежен океан от възможности и действащо парадоксално.
Планът, който сега обмислят САЩ, представлява продължение на сегашния конфликт, само че с повишен градус. Едва ли Държавният департамент е толкова наивен, че да очаква мълниеносна победа на наказателните отряди. Ясно е, че за 3 месеца „огнено“ и за месец „тихо“ примирие опълчението не е седяло със скръстени ръце и се е подготвяло за нападение. Понятно е и това, че този път окончателно разгневените жители на Донецк и Луганск са напълно в състояние да очистят Донбас от „пришълците“. Но какво ще се случи по-нататък?
Погледът върху ситуацията от страна на врага показва, че той я вижда по следния начин:
а) Въоръжените сили на Новорусия (ВСН) ще завоюват Донбас или значителна част от него. Украинската армия (това, което е останало от нея) ще отстъпи на запад;
б) Новата фронтова линия ще преминава по границите на бившите Луганска и Донецка област или, във всеки случай, ще се премести на запад;
в) Новорусия се е задъхала и се нуждае от отдих не по-малко от разгромените укроси. Настъпва ново примирие;
г) По време на затишието наказателните отряди тихомълком продължават обстрелите, диверсиите, обогатяват се с американо-европейско въоръжение и се готвят за следващо настъпление;
д) ВСН отвоюват още един къс територия.
Плюсът (от американска позиция) на такъв продължителен вариант е в това, че той предоставя широк простор за всякакъв род провокации, излагащи Русия, като боинга, автобуса във Волноваха, обстрела в Мариупол. Всяка нова пакост се урежда със съответната международна реакция, призвана да осъди Кремъл.
Както казва отец Браун в един от разказите на Честъртън, „най-трудното нещо – това е да се убеди човек, че нула плюс нула плюс нула се равнява на нула. Хората вярват в най-невероятни неща, ако те се повтарят“. С всеки път Европа все по-лесно и бързо се съгласява с мисълта, че в Новорусия воюват руски военни, примирието и минските недоговорености се нарушават отново от Москва, а Путин е тиранин, завоевател, агресор и затова е много опасен за всички, макар доказателства за това, както нямаше преди, така и сега няма. И да се убеди международната общност, че Русия е виновна, ще бъде от ден на ден все по-просто, защото прословутият прозорец на Овъртън се отваря по-широко и по-широко.
По такъв начин затягането на войната за Руската федерация е извънредно опасно, макар начинът на мислене на хищника да подсказва именно такава задънена логика: в този случай Новорусия я чака вариантът на Приднестровието, а Украйна – на Германия от 30-те години. Затова да се решава конфликтът на това ниво, което натрапват ръководителите на задатлантическия гьол, е безсмислено – той само ще доведе до нови загуби, а опасността от военно нахлуване в Русия ще нараства.
Но геният се явява гений именно заради това, че не може да мисли в зададени рамки. Той въобще не разсъждава поетапно, от причината към следствието, а изхожда веднага от крайната цел. Резултатът от кървавия конфликт в Донбас не предизвиква съмнение – това е наша победа. Собствено казано, само благополучна Америка, непознаваща какво е това война в собствения дом, може да предположи, че фашистите могат да победят руснаците, и при това там, където вече са ги разбили. Затова разгромът на хунтата даже не трябва да се обсъжда. Проблемът е как да се направи това най-безкръвно и бързо.
Трябва да се отбележи, че четири месеца примирие не отидоха напразно: зомби-мъглата в украинските мозъци започна леко да се разсейва. Емоционалната умора от всевъзможни бедствия, започвайки от погребенията, масовия бандитизъм и завършвайки с отнесената в небесните висини мечта за комунална квартира, доведе до това, че хората са съгласни да тръгнат след когото и да е, само да ги избави от този кошмар. Това, че сегашните киевски власти не са способни на такова нещо, вече не предизвиква съмнение и у най-яростните им привърженици. Русофобията като основно чувство отстъпи място на глада и студа, а този тандем по-бързо от всичко е способен да върне укро-патриотите към реалността.
Коренът на злото и причината за всички беди се крият в американската подкрепа за киевската хунта. Наливането на пари през яценюци и турчиновци ще разпалва антитерористичната операция толкова, колкото поиска робовладелецът. Затова, колкото и млади момчета да хвърля Порошенко в огъня на войната, този процес няма да спре „до последния украинец“. Американо-киевската връзка е оста, около която се върти новорусийската трагедия.
Затова въпросът се заключава в следното: какво може да лиши хунтата от американската подкрепа?
Отговорът, както обикновено, се съдържа в самия въпрос: изчезването на една от трите съставляващи – или САЩ, или хунтата, или подкрепата, т. е. свързващата ги структура.
Разбира се, примамливо е да се унищожи американския хегемон с помощта на толкова желания от всички отказ от долара. Но икономическите въпроси са двуостри, за да не навредиш на самия себе си, те трябва щателно да се отработят. А времето е този разкош, който сега Русия няма. Играта се води на изпреварване. Ако врагът не се ликвидира навреме, той може да докара работата до открито нападение срещу Русия. Що се отнася до хунтата, то вариантът с отстрела на бесните сциентолози предизвиква насрещния въпрос: а кой ще дойде след тях? И на какви основания? Нормална опозиция в Украйна няма, в нейната роля се явява Новорусия. Разбира се, такава власт би била най-добрият вариант за всички, но проблемът е в нейната легализация. Незаконно правителство, още повече оцапало се с престъпление, рискува да бъде подложено на външно вмешателство, и Киев го очаква съдбата на разбомбените Белград и Багдад.
Най-доброто решение на проблема трябва да отчете всички негови съществуващи и бъдещи аспекти и да ги ликвидира с едно изящно и точно разчетено действие. Неофашистите трябва да бъдат унищожени веднъж и завинаги, без възможност за възстановяване. Трансатлантическият демон трябва да бъде лишен от всички свои дълги пипала и да отпълзи зад океана. Новото правителство, дошло на смяна на хунтата, трябва да бъде проруско и да не предизвиква съмнения в своята законност. Не трябва да възниква и най-малък повод за обвинение към Русия в организирането на държавен преврат.
И не само: това решение трябва да стане толкова показателно, че да унищожи и най-малката възможност за повторение на украинската трагедия в обозримо бъдеще. САЩ трябва да получат такъв ритник, който да ги лиши от възможността да се разпореждат в постсъветското пространство. С един удар трябва да бъде натрошена на части скритата и явна 23-годишна русофобия във всички останали тринадесет републики, които така и си останаха недодържави. Край руските граници повече не бива да цъфти „многовекторността“, пълна с възможности за нови конфликти. А на Европа най-накрая ще й се наложи да избира между съюза с Русия и политико-икономическия колапс.
Такова решение е по силите само на политически гений. То предполага самостоятелен, „естествен“ разпад на вражеската коалиция и може да въздейства само на третата съставляваща американо-украинския съюз – структурата, за сметка на която те взаимодействат. Същността на тази неонацистка фракция произтича от основната цел на нейното създаване – войната. Колкото и пари да наливат САЩ в Киев, резултатът, оправдаващ това вложение, трябва да бъде въоръженият конфликт. Оттук, между другото, произтичат и миротворческите усилия на Путин, насочени към разрушаването на тази логическа верига.
Главният и почти единствен инструмент за воденето на война е армията. Затова основната задача на ДНР и ЛНР се явява не освобождението на територия, а пълният разгром на украинските въоръжени сили. Само такава победа ще лиши киевската власт и нейните господари от точката за прилагане на техните усилия.
В светлината на това става понятна цялата стратегия на Новорусийската война. Въоръжените сили на Украйна бяха доближени към крупните градове и заставени да се съсредоточат върху относително неголяма площадка, създавайки им истински миши капан с примамка-сиренце във вида на Донецк. За 4 месеца примирие наказателните отряди загубиха способността за бойни действия – всеки малко от малко грамотен военен ще ви каже, че след почти половингодишното нехайство в тила завоевателят губи целия свой жар. У него остават сили само да издевателства над окупираното население. Никаква задокеанска и европейска техника и чернокожи инструктори не са в състояние да повдигнат бойния дух, още повече у наказателни отряди, насилствено вкарани в кървавата месомелачка.
От друга страна, опълчението значително укрепна по време на затишието, когато не се изискваха активни действия и сега разполага с напълно достатъчни ресурси за пълна победа. Фактът, че точното количество на силите на Новорусия е неизвестно на широката публика, свидетелства само за техния професионализъм. Ще припомним: летището, което половин година беше ябълката на раздора, е освободено за един ден.Настъплението на въоръжените сили на Новорусия върви едновременно по целия фронт, което предизвика неконтролируема паника в Киев и вълна от провокации.
Главнокомандващият не може да бъде главнокомандващ, а командирът – командир, ако няма кого да командва. Когато армията е разгромена, правителството губи властта. Победата ще даде възможност на Новорусия да постави ултиматум на Киев: пълна и безусловна капитулация, както това стана преди 70 години в Берлин, или пълно унищожение. Предателите, по правило, не са готови да умрат, затова резултатът от избора на хунтата е известен отрано.
Твърдото сподавяне на инакомислието изигра на киевските идиоти лоша шега – освен Новорусия, никаква алтернатива на действащата власт в страната няма. Ще обяви ли Донбас себе си в качеството на временно правителство, или ще организира избори, ще се види от обстоятелствата. Да се избира, все едно, няма кого. А на измъчените украинци вече, изглежда, им е все едно.
Ако се погледне като цяло на украинска трагедия, става разбираемо колко усилия, издръжливост, далновидност и хладнокръвие – на границата на човешките възможности – е потрябвало за нейното разрешаване. Да построиш обстоятелствата и хората по такъв начин, че ходът на събитията да изглежда естествен, е по силите само на истински воин. И като истински воин, Путин винаги избягва агресията. Та нали всички велики дейци във всички времена са били само за мир, никой от тях никога не е призовавал към война!
Освен политическата гениалност Путин притежава още и редкия дар да убеждава, без който, собствено, въплъщението в живота на тази гениалност би била невъзможна.
Опитайте да докажете, че не трябва да се въвеждат войски в Украйна, когато там всеки ден убиват хора заради това, че говорят на руски. Как да се обясни, че тази стъпка може да доведе до непредсказуема ескалация на трагедията и излишни жертви, които и така са твърде много? Как да се обоснове пред емоционалните патриоти необходимостта от примирие, което и без това не се съблюдава? Как да ги заставите да разберат, че 40 милиона антируски настроени украинци – това не са тунеядци, които трябва да се разстрелят, а братски народ, който трябва просто да се преформатира? И всичко това на фона на постоянно влошаващата се политическа и икономическа обстановка.
Това безгранично доверие, което изпитват по отношение към Владимир Путин и лидерите на опълчението, и руските политици, и много задгранични дейци, и обкръжаващите го близки хора, е основано на признанието на неговата гениалност. Всички те навярно осъзнават или в краен случай, интуитивно чувстват, че имат работа с истински, реализиран (т. е. напълно проявил себе си) гений, както писа В. П. Ефроимсон. Дори и непосветени във всички детайли и планове, само знаейки, че цялата картина е напълно известна на руския президент, те просто вървят след него и в крайна сметка се оказват прави. Гениалността, още повече разкрила се в лидерството, неизбежно е свързана с огромната лична сила, въздействаща на околните.
Разбира се, геният мисли винаги и само стратегически. Мнението, че Путин просто реагира на постъпващите предизвикателства, изказват тези, които по силата на своята ограниченост не са в състояние да видят метаисторическата перспектива. Нито един сегашен политик, освен президентът на Русия, не може да действа така, с което е свързано и неразбирането, и страха на Запада пред неговата непредсказуемост. Освен това Путин е велик майстор на мистификациите, тук той на практика е Най-тъмният. Той действа точно по Кастанеда, като сталкер: ако нещо скриваш, то си длъжен точно да знаеш, защо го скриваш. Това е воински принцип на незабележимото действие, насочено към определен резултат. Без съгласуваност с намерението на ситуацията, или ако на някой повече му харесва, с висши сили, такъв фокус е невъзможен. Егоистичните подбуди няма да позволят тази игра да се проведе безупречно и незабележимо за противника.
Гениалността на националния лидер се основава на творческата сила на народа. Цялата духовна мощ на Руския свят е концентрирана сега в един човек, намиращ се с нея в постоянен контакт и станал изразител на националната идея. Всеки народ е достоен за своя управник, значи ние сме заслужили такъв президент.
Навярно е настъпил часът, когато Русия трябва да осъзнае себе си като свръхдържава и да разбере своята истинска цел. Това е тежка мисия, истински кръст, изискващо и от нас, и от Путин невиждано преди сплотяване, решителност и висша мъдрост.
Към този дълг, а още по-вярно, към тази мисия и към този кръст Владимир Путин доведе силата на Руския свят. Силата избра него, за да може да изведе Русия към светлината и да покаже тази светлина на другите. Журналистите неведнъж са писали – кой с възхищение, кой с неприязън, – че Путин можеше да избере друг път, не по острието на бръснача, не толкова рискован и опасен, че той би могъл да тръгне на поредна сделка с Америка, със световния елит, с дявола и със своята съвест. Не, не може. Тогава това би бил някой друг. За него такъв избор просто не може да има. Защото да хвърли предизвикателство на Мрака и да спаси света, е способен само геният, зад който стои цялата Руска земя: „Всичко се топи като лед, само едно си остава недокоснато – славата на Владимир, славата на Русия. Твърде много е принесено в жертва. Никой не може да спре Русия. Всичко ще смете тя по пътя си и не само ще се съхрани, но и ще стане властелин на света“.
Източник: cont.ws
Превод Атанас Стойчев