През последните 10 години в ЕС влязоха 13 нови членове. Това са балтийските държави, Чехия, България, Румъния, Полша…
Не може да се каже, че новите страни хармонично се вписаха в кръга на тези, които по традиция е прието да се наричат “Стария свят“.
Дискусията за ролята на старите и новите страни-членки на ЕС в общоевропейската интеграция не спира нито за ден. Разширяването на съюза показа не само положителни, но и отрицателни тенденции. Например, увеличаването на критичната маса от неразбиране в диалога ЕС-Русия. Санкциите срещу Москва, след присъединяването на Крим към Русия ясно показват: засилването на антируската реторика, неизпълнението на редица задължения към Русия от страна Брюксел и другите негативни тенденции ще бъдат на мода през този и следващия политически сезон. Още повече въввръзка с кризата в Украйна, в която Москва обвиняват тъкмо тези, които участваха в нейното възникване по най-прекия начин.
В областта на рязката и абсолютно безсмислено антируска риторика, през годините особено преуспяха Полша и балтийските страни. Какви обвинения само не се чуваха.
В същото време между двете части на Европа – старата и новата – има неразбиране и недоверие.
Първите се смятат за „правилни европейци“, но другите също искат, към тях да се отнасят по същия начин. Но не се получава. Тъй като на Запада, на първо място на Вашингтон, и въобще на европейците, приетите скоро в ЕС европейски страни са нужни само като „оловни войници“ за информационна и идеологическа война с Русия и интеграционни процеси в евразийското пространство. Но, в желанието си да се смятат за хора от първа класа, политиците на страните от Източна Европа са готови на много. До, колкото и да е парадоксално, ограничаване на суверенитета. Директорът на Международния институт за най-новите държави Алексей Мартинов отбеляза, че жителите на новоприсъединилите се страни все по-често се питат – защо родината им се е присъединила към ЕС?
– Много граждани на новоприетите страни-членки на ЕС започват да осъзнават своята мисия, отредена им от европейската бюрокрация. От една страна, това е мисията „пушечно месо“ за операциите на НАТО, от друга страна, те са средство за решаване на проблемите на старата Европа. Друга тяхна функция е да са кордон срещу Русия и зоната на нейното влияние.
Амбициите на младите страни-членки на ЕС и опитите им да стоят на едно ниво със „старите страни“ могат да предизвикат само усмивка. Ако не беше за едно обстоятелство: новоприетите страни-членки на ЕС бяха уверявани в тяхната уникалност. Тези дни един от полските политици Лех Валенса заяви: „САЩ трябва, най-накрая, отново да започнат да действат като свръхдържава. А ако те не искат, да оставят това на Полша. Ние знам какво да се направи“. Ето това е мания за величие.
Иля Хараланов, „Гласът на Русия“