Постигнатите договорености с ЕС за мигрантите са успех за Турция, но изпълнението им от страна на Анкара е под голям въпрос. Това каза за РИА Новости във вторник (8 март) старши научният сътрудник от Центъра за арабски изследвания в Института по изтокознание към Руската академия на науките Борис Долгов, предаде „Руски дневник“.
Лидерите на 28-те страни от ЕС и турският премиер Ахмет Давутоглу в нощта срещу вторник съгласуваха шест принципа на миграционното споразумение, което би трябвало да сложи край на нелегалната миграция в ЕС от Близкия и Средния изток по т. нар. „балкански маршрут“ и да позволят да се възстанови действието на Шенгенското споразумение в самия съюз.
Според договореностите Турция се задължава да спира нелегалните мигранти, тръгнали към ЕС, като в замяна вкарва в блока по един легален сирийки бежанец. В замяна Анкара ще получи ускорени преговори за визова либерализация с блока, преговори за присъединяване към ЕС и ускорено получаване на вече отделената ѝ помощ от $3 млрд. Освен това страните имат намерение съвместно да работят за подобряване на хуманитарната обстановка в самата Сирия. До следващата среща на върха на 17-18 март на базата на тези принципи ще бъде съставено съответното споразумение.
Според Долгов при проучването на постигнатите договорености веднага възникват редица въпроси. На първо място е въпросът за „техническата реализация и желанието и волята на Турция да реализира тези споразумения“. „Как нелегалните мигранти, проникващи в Европа, ще бъдат препращани в Турция – това е много сложен въпрос. Как ще ги хващат, къде ще ги настаняват, кой ще се занимава с това – това на първо място. На второ е обстоятелството, че в замяна ще се изпращат сирийски бежанци – това също е доста сложен въпрос. Разбира се, ще има доста такива бежанци, но как ще бъдат идентифицирани те?“, пита експертът.
Според него е „известно, че „Ислямска държава“ изготвя фалшиви сирийски паспорти, за да изпраща свои съмишленици в ЕС“. „Най-важното е, че политическата воля на Турция да изпълни тези договорки е под голям въпрос“, смята Долгов.
Според него постигнатите договорености с ЕС са „успех за Турция“.
„Турция безусловно победи. На първо място, Анкара се приближи до безвизов режим, активизира процеса за приемане в ЕС. Друг немаловажен момент е военнополитическата подкрепа на ЕС и НАТО за турската политика“, поясни той.
Според експерта ЕС е бил принуден да се съгласи с тези договорености, тъй като собствената му политика за прием на мигрантите е попаднала в „задънена улица“.
„ЕС не може да реши миграционната криза. Тя бе изправена пред затваряне на национални граници, което на практика би било крах на шенгенската система и евентуално излизане на някои страни от ЕС като цяло. Затова ЕС реши да даде на Турция помощ от $3 млрд., за да реши тази криза вместо него. Тези политици, които в момента са на власт в Европа, предпочитат така да се отплатят на Турция“, подчерта Долгов.
На свой ред водещият научен сътрудник от Центъра за партньорство на цивилизациите към МГИМО на руското външно министерство Юрий Зинин смята, че изпълнението на договореностите между ЕС и Турция ще бъде възможно, ако Анкара „се пребори с мафията, която е свързана с мигрантите и която получава от това много пари“.
„Самите бежанци открито заявяват, че плащат стотици евро, понякога хиляди, за да се доберат до Европа. Това е истински бизнес. Известно е дори, че турците произвеждат и продават жилетки, карти на Европа с най-подходящите маршрути. Затова Турция носи отговорност как да реши проблема с нейните нарушители-контрабандисти. А ако не успее – то този поток ще продължи, тъй като от него се изкарват пари. Всичко ще зависи от турските власти“, смята Зинин.
Той отбелязва, че „потокът от мигранти започна след кризата в Сирия, съответно трябва да се реши първопричината и да се уреди кризата в Сирия“.
„Турция сама поощряваше ситуацията, която доведе до потока от тези бежанци. За да се реши този проблем кардинално, трябва да се реши проблема с кризата в Сирия. Така този поток ще спадне и хората ще започнат да се връщат по домовете си“, допълва експертът.