За да научиш един език, трябва да опознаеш страната, в която той се говори. За да обикнеш една страна, трябва да се докоснеш до нейната история, бит и култура. За да разбереш тази история и култура, трябва да се приобщиш към нейния народ.
Руският език ( русский язык ) е географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света, говорен от около 260 000 000 души. През 20 век, поради статута на Съветския съюз като суперсила, той придобива голямо политическо значение и днес е официален език на няколко държави – Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан, Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия, както и на Организацията на обединените нации. Освен това около 1/4 от световната научна литература е публикувана в Русия. Руският език също се използва в терминологията на области като техниката, комуникациите и т.н.
Руският е индоевропейски език, част от източнославянската група, включваща още три говорени и днес езика – беларуски, русински и украински. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и общославянската лексикална основа, съвременният руски включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката.
Класификация
Руският е славянски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство. Той е близък до останалите два източнославянски езика – украинския и беларуския . В много случаи в източни Украйна и Беларус местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният билингвизъм е дал в резултат смесени езици като суржик в източна Украйна и трасянка в Беларус.
Смята се, че във формирането на съвременния руски език значима роля има древноновгородският диалект, въпреки че е изчезнал към 15-16 век. Речниковият запас (повечето абстрактна и книжовна лексика), принципите на словообразуване и до известна степен флексиите и литературният стил на книжовния руския език са повлияни и от старобългарския език чрез използвания от Православната църква църковнославянски. В същото време в различните диалекти, намиращи се в наши дни в бърз упадък, се използват предимно местни източнославянски форми. В някои случаи източнославянските и църковнославянските форми се използват успоредно с известни нюанси в значението.
Руската фонология и синтаксис, особено в северните диалекти, са повлияни и от местните фино-угърски езици – мерянски, мокшански, муромски, мешчерски, вепски и други. Тези езици, някои от тях изчезнали, в миналото са говорени в централната и северната част на днешна Европейска Русия. Уралските народи влизат в контакт с източнославянските езици още през ранното Средновековие и с времето се превръщат в субстрат на съвременния руски език. Диалектите, говорени на север, североизток и северозапад от Москва използват значителен брой думи с фино-угърски произход.
Освен това лексиката и литературният стил на руския език са повлияни от европейски езици, като полски, латински, нидерландски, немски, френски и английски. В съвременния руски език има и известно количество думи, заети от татарския и други тюркски езици.
История
Руският език се формира върху основата на старовеликоруския език, обособил се около 14-15 век от староруския език. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на Московското княжество, около което се образува руската държава. До края на 17 век официален език в страната остава старобългарският в неговата руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.
Император Петър I предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и секуларизацията на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през 19 век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си френски, по-рядко немски. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на Александър Пушкин през първата трета на 19 век. Той коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език по негово време.
Писменост
приблизителното им
фонетично съответствие
Руската азбука е кирилица, почти изцяло съвпадаща с българската, но руската има 3 букви в повече — това са буквите Ё ё, Ы ы и Э э. Тя също произлиза от първоначалната кирилица, но се основава на проведената от Петър I през 1708 гражданска реформа на азбуката. През 1918 руската азбука отново е изменена.
В руския език има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен;
Руският и българският език са доста близки. Това е един чудесен шанс за българите да научат много по-лесно руски, отколкото някой с роден език например испански.
Бихме могли да го кажем и иначе: за руснаците е голям късмет, че могат лесно да научат български. Laughing Някои от тях наистина го правят..