„Въпреки външната прилика със „сухопътната“ версия на МиГ-29, това е напълно друга машина. Същото важи и за новата технология стелт (stealth), новата система на дозареждане във въздуха, крилото с променлив профил и неговата механизация, благодарение на която самолетът има възможност да излита при скъсен пробег и да каца с по-ниска скорост“, отбеляза експертът в разговор с „Руски дневник“.
По думите на специалиста Су-33 е създаден като самолет за завоюване на господство във въздуха: т.е. като пълноценен изтребител-прехващач. Докато МиГ-29К/КУБ е по-многопланова машина, предназначена за решаване на задачите на противовъздушната отбрана (ПВО) на корабните съединения, а също и за поразяване на подводни и наземни цели чрез управляемо оръжие с голяма точност през деня и нощта при всякакви метеорологични условия.
„Белият лебед“: Новият „преходен“ стратегически бомбардировач
МиГ-29К има усъвършенстван планер с голям дял композиционни материали, цифрова комплексна електродистанционна система за управление с четирикратно осигуряване.
Изтребителят поема във вътрешните резервоари 1,5 пъти повече керосин от предшествениците си. Под фюзелажа и крилото могат да бъдат окачени още три резервоара. В резултат радиусът на използване на машината съществено се е увеличил. Заедно с него е нараснал и бойният товар.
Сухопътният вариант на МиГ-29 можеше да носи само 4 тона, докато корабният вариант на машината вдига във въздуха наведнъж 6,5 тона боеприпаси с висока точност. Сред неговите въоръжения вече има най-нови свръхзвукови противокорабни крилати ракети Х-31и Х-35 и авиобомби с телевизионно насочване.
МиГ-29К/КУБ първоначално е създаден по поръчка на индийските ВМС по силата на подписан през 2004 г. договор с Делхи за предаването на самолетоносача „Адмирал Горшков“.
„През 2009 година построеният за Индия МиГ-29К се приземи на руския самолетоносач крайцер със същата палуба – „Адмирал Кузнецов“. Много от системите на изтребителите по искане на индийската страна не бяха руско производство. Например имаше френска навигационна система SIGMA 95 и още редица оборудвания, по разбираеми причини, чиято експлоатация в руската армия би била невъзможна“, отбеляза Фомин.
Електрониката на „руските“ МиГ-ове е сменена с родна и напълно е преустроена система за разпознаване „свой-чужд“. „Това е една от причините, поради които изтребителите толкова дълго се въвеждаха в бойния състава на авиокорлито на крайцера“, подчерта експертът.
В момента пилотите на МиГ-29К/КУБ преминават подготовка в авиационния изпитателен център в Крим в град Саки (1400 км южно от Москва – бел. ред.). В базата са построени трамплин и площадка за кацане, напълно имитираща палубата на самолетоносач крайцер „Адмирал Кузнецов“, с всички нейни устройства и спирачни системи. Тя позволява в условия, максимално близки до реалните, да се усъвършенства излитането и кацането на палубата на кораба.
Представител на ВМФ разказа, че при създадената система подготовката на палубните летци е предшествана от подготовка на сушата. Само на тази база, за разлика от кораба, пилотът има право на грешка. Например той може да не долети до авиофинала или пък обратното – да го подмине. На кораба това е изключено – там има само 46 м до първото спирачно въже и ако машината не се закачи за него, шансове за втори опит може и да няма.
По думите на професора от Академията за военни науки Вадим Козюлин Министерството на отбраната засега няма планове за нови самолетоносачи. „Появата на нови МиГ-29К/КУБ в състава на авиационното крило на крайцера „Адмирал Кузнецов“ е много важна стъпка за развитието на школата на палубната авиация в Русия. В перспектива именно тези машини ще са основата на авиационните групировки на бъдещите кораби“, отбеляза експертът.