От двустранна гледна точка, сирийското досие на обърква фундаментално руско-американските отношения. Те вече значително се влошиха, отбелязва Александър Шумилин, директор на Центъра за анализ на конфликтите в Близкия изток, базиран в Москва.“Това влошаване, добавя руският експерт, стана очевидно с анулирането от Барак Обама на двустранната му среща с Владимир Путин (която беше предвидена за 5 септември, в рамките на срещата на върха Г-20), точно след като Русия даде политическо убежище на Едуард Сноудън“.
Въпреки това Русия, която от две години играе централна роля в сирийското досие (именно като блокира в ООН всяка международна военна интервенция) играе много сериозно в момента, в който САЩ и Франция заплашват „да накажат“ Башар ал Асад.
„Една военна интервенция ще покаже очевидно, че Владимир Путин и Русия нямат средства, за да попречат на САЩ да действат, подчертава Стивън Пайфър, експерт по международни отношения и специалист по бившата съветска империя в института „Брукингс“ във Вашингтон. На практика, Москва ще се окаже неспособна да защити Башар ал Асад. Нещо, което противоречи на образа, който Владимир Путин иска да защити в своята страна: този на една възстановена велика сила, която тежи на световната сцена и все още притежава голямо влияние“.
Дори и в случай, че американско-френска интервенция бъде коронована с успех, руският президент би могъл да спечели, залагайки на „силата на своята слабост“. „Той може да продължи да експлоатира образа на freedom fighter (борец за свобода), този, който не предава своите приятели“, посочва в Москва анализаторът Александър Шумилин. Образ, който е много ценен за неговия консервативен електорат.
Така на фона на „войнолюбието“ на Вашингтон, Москва може да се представи като „пацифист“. „Да се проповядва статуквото и не-интервенцията, както прави Путин, има предимството, че привлича голям брой страни“, смята Ангела Стент, директор на Евразийския център и специалист по Русия в Универститета в Джорджтаун. „Защитавайки абсолютния държавен суверенитет и противопоставяйки се на насилствените промени на режима, Русия стои като алтернатива на американските решения“, казва тя.
При хипотезата за евентуално падане на режима на Асад, руската дипломация би загубила огромен коз и би била отслабена. Поне такъв е анализът на Шумилин: „Този сценарий ще представлява болезнен обрат. Сирийското досие представлява наистина лост срещу Запада, който позволява на Русия да стои начело на международната сцена. Впрочем, Сирия изглежда е един от последните инструменти за влияние, с които Москва разполага, за да тежи в световната дипломатическа „голяма игра“.
Ситуацията е много по-сложна за Вашингтон. Американският дипломат Адам Иръли, бивш посланик на САЩ в Бахрейн, обобщава ситуацията така: „Разбира се, интервенцията в Сирия е лошо решение, но… да не се направи нищо е още по-лошо“. Според него „първия път, когато бе съобщено за използването на химически оръжия, ние не помръднахме. Сега се намираме пред втора инстанция. Ако не действаме, третата атака ще бъде от още по-голям мащаб…“.
Как да се намери подходящият военен отговор? „Разбира се, той трябва да се премери много прецизно, като не отива много далеч, не бъде прекалено силен, както препоръчва сенатор Маккейн, продължава Иръли. Трябва да се изберат прецизни мишени, ограничени във времето. Ако се удари много силно, това може да предизвика военен отговор от иранците или „Хизбула“, и да отпуши безизходна ситуация“.
За сравнение, позицията на Москва изглежда наистина много удобна. „Американците не могат да дадат заден ход. Те самите създадоха ситуация, от която не могат да излязат: те са длъжни да действат, заключава политологът Федор Лукиянов, главен редактор на сп. „Русия в глобалната политика“. Ако нещата тръгнат на зле, дори и в най-лошия случай, руснаците винаги могат да си измият ръцете и да кажат: ние ви предупредихме, но вие не ни послушахте…“..