Ваня Кастрева-Монова е магистър по история от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и магистър по теория и управление на образованието – образователен мениджмънт, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор в издателство „Младеж“, учител по история в 119 СОУ „Акад. Михаил Арнаудов“ и директор на 2 СОУ „Акад. Емилиян Станев“ в София-град. Има придобита първа професионално-квалификационна степен. От 2006 г. е началник на Регионален инспекторат по образованието – София-град. Ръководи и участва в международни проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Оперативна програма „Административен капацитет“. Докторант е на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ – катедра „Педагогика и управление на образованието“.
В. Руски Дневник разговоря със заместник-министъра на образованието на България Ваня Кастрева.
В различните възрасти е различно. Споменах, че руски език се изучава дори в детските градини. Става въпрос за 10 000 деца в 293 детски градини. Това означава, че изборът е на техните родители. Мотивите им могат да бъдат от различно естество. При всички случаи това е грижа за бъдещото развитие на децата им. Руски език като първи или втори чужд език, се изучава в 1205 училища. Общо езикът се изучава от 127 330 ученици в цялата страна. Това са ученици в различни класове, за някои е първи чужд език, за други е втори. Ролята на родителите в този избор е доста голяма. Това е грижа за развитието на детето и инвестиция в неговото бъдеще. Трябва да отбележа, че във висшите училища изборът е на студентите. Той е изключително съзнателен. В специалностите, свързани пряко с изучаване на руски език, има около 400 студенти руска филология, приложна лингвистка и други специалности, а в другите факултети – над 2000 души изучават руски език. Мотивите са свързани с емоционалната връзка между двата народа, която има дълбоки исторически корени, много трайните културни връзки. Но в днешното прагматично време много хора оценяват значимостта на руския език не само като възможност да се докоснат до огромната култура, но и до мощната икономика на Русия, но и да се докоснат до един различен свят, който може да им даде възможности за развитие. В днешното глобално общество езиковите познания са една от ключовите компетентности. Владеенето само на един чужд език вече не е преимущество. Затова ролята на руския език е голяма и той е толкова търсен. Той дава големи възможности. Във всички наши туристически дестинации се търси руски език, защото руснаците обичат да пътуват, като всички хора. Това е част от добрата услуга, която България може да предостави. Родителите отчитат като добра комбинацията от два езика, когато единият често е руският. Динамичност и прагматичност – това е девизът на новото време. Колкото повече полета покриеш, толкова по-добре.
-Съдейки по цифрите, негативните явления от 90-те години и отказът от изучаване на руски език в Източна Европа и в частност в България, са преодолени. Може ли да кажем, че това действително е така?
Цифрите са по-категорични от мен. Руският език е търсен, желан и слава Богу. Всяко политическо обременяване на образованието ще има много негативни последици във времето. Днес това, което се случва с децата ни, е перспектива за десетилетия напред.
-Може ли да се каже, че крахът на проекта „Южен поток“ и охлаждането на отношенията по линия на НАТО и Европейския съюз с Русия, ще доведат отново до негативни тенденции в изучаването на руски език в България?
За радост на нашия екип и лично за моя радост, всички тези негативни икономически, бих казала моментни състояния, в никакъв случай не влошават нашите двустранни културни отношения или тези в сферата на образованието. Образователната сфера е територия, в която взаимодействието с руските колеги е в дух на изключително конструктивно сътрудничество и надграждане на всичко, което се случило преди нас и се случва днес.
-Когато съхраниш нещо постигнато, имаш шанса да го надградиш… България е единствената страна, която не е била република на бившия СССР, в която обикновените хора говорят с лекота на руски език – таксиметрови шофьори, продавачи, хотелиери и т.н. Това е уникална ситуация. Например, в съседната на вас Сърбия, положението е съвсем различно. Използва ли България това свое уникално преимущество в необходимата степен?
Българинът става все по-практичен. България е уникална в сравнение със Сърбия. Връзката между Русия и България има своята история в Средновековието, има своите не само исторически, а и чисто географски и културни връзки, които времето не е разрушило. То е нещо като генетичен код в българина. Толкова много е общото между нас, че историческите превратности не са могли да разрушат връзките. В сегашното историческо време ситуацията е поставила Европа в различни политически измерения, тя е повлияна само в политически план, не и в културен. Българинът припознава руския език за много близък. Той е прозорец към Русия и трябва да бъде в полза на българина и той подхожда прагматично. За него е по-лесно да общува със съседите си на близък език, да съхрани своя контакт с тях, отколкото да се втурне в една съвсем непозната сфера. Разбира се, това е предизвикателство, но днешното прагматично време ражда и прагматични решения.
-Споменахте в паузата на разговора, че българите работят из целия Евросъюз с руски език и печелят конкурентната борба сред европейците.
До, така е. И отново ще спомена, че имаме достатъчно предпоставка за това – близка култура, но и обща религия. Ние заедно празнуваме уникалния празник – на братята Кирил и Методий. Това няма нищо общо с политическата картина.
-У нас в славянския факултет, в средните училища и сред самите училища постоянно се дискутира темата, руският език е много близък до южнославянските езици. Българските интелектуалци са оказали огромно влияние в Русия, после в българския език навлизат руски думи. Имаме общи думи, които не са източнославянски, югоизточнославянски като „празник“… Ето аз бързо започвам да разбирам без преводач… Да сменим темата – как днес в България се отнасят към образованието в Русия? Има ли случаи на български студенти, които отиват в Русия да получат висше образование?
Правото на избор е висше право на демокрация. За нас няма абсолютно никакво значение къде ще учат децата ни, важното е обучението да е качествено и да се върнат в родината. Това, което те са научили, да го пренесат на родната ни земя. Образованието в руските университети се ползва с уважение сред младите хора. Преди години потокът беше в различни посоки… Видни български интелектуалци са получили образованието си в руски университети. Не водим статистика колко точно българи следват в руски университети. Можем да кажем, че сме в изключително добри взаимоотношения с представителството на РОССЪТРУДНИЧЕСТВО в България и си помагаме много професионално. Всъщност, те са основни координатори на всички дейности по постъпване на студентите във висши училища на Руската федерация. Министерството на образованието сътрудничи чрез прякото разпространение на информация, участва в подбора, консултира родителите и студентите, за да направят своя информиран избор.
-Може би Русия трябва повече да рекламира своите университети – МГИМО, МГУ или техническите, като Бауманският университет?
„Колкото повече, толкова по-добре“, както казва Мечо Пух. Нашето висше образование се ползва с академична автономност и някои от университетите поддържат пряк контакт с руските университети, поддържат система за обмен на студенти. Уважението към руските университети е подобаващо. Но може би наистина е необходима повече реклама.
-Има ли интересни руско-български образователни проекти? Популяризирате ли изучаването на български език в Русия?
За нас е важно да съхраняваме нашата идентичност и да популяризираме нашия език. България има свои лектори в големите руски университети и ние активно контактуваме по време на всякакви форуми по българистика. Естествено трябва да спомена, български език се изучава в много средни училища в Русия. Министерство на образованието има специализирана национална програма „Роден език зад граница“, за да подпомага българите и гражданите, изучаващи български език зад граница, с книги, учебници, проекти, които могат да се реализират под формата на културно общуване.
-Идват ли руски студенти да следват в България?
Не толкова често. Тук трябва да кажем, че нашите университети не са толкова активни в рекламата си. Но все повече руски граждани имат имоти в България, особено по Черноморското крайбрежие. Освен училището в София и Камчия, предстои откриването на руско училище в Бургас, а това е предпоставка за продължаване и на висшето образование на тези деца в България. Перспективата е за всички ни. Бъдещето ще покаже колко са активни нашите университети.
-В положителна перспектива ли виждате развитието на всички тези процеси?
Първо, то е устойчиво. А когато имаш добра основа, по-лесно ще развиваш постигнатото. Устойчивостта на нашите контакти се проявява по много начини. Има много интересни проекти, които развиваме заедно. Едно събитие, на което аз няма да мога да присъствам, но което ще бъде интересно за вашия проект „Руски дневник“, е международният форум за русисти. Тази година във времето от 25 до 28 юни в София и после в Сандански, ще се проведе четвъртият международен форум на тема „Руският език чрез руската литература и руското изкуство“. Той се реализира с финансовата подкрепа на фонд „Руски мир“ и ОКИ „Столична библиотека. Надявам се да ви впечатля с обстоятелството, че имаме 170 заявки за участие в този форум. И то не само на български учители, преподаващи руски език, но и русисти от Холандия, Германия, Полша, Чехия, Швеция, Украйна и естествено Русия. Това е показателно за нас, че в Европа ни припознават като добри посланици на руската култура и руския език. Аз се надявам, че всички, които ще дойдат и ще видят какво правят българските учители, ще си тръгнат поне с една добра идея как се изучава чужд език – в случая руски. Ще покажем добри практики, включително в детска градина.