Русия няма да се откаже от модернизацията на армията си и разрешаването на социалните въпроси, въпреки трудностите в икономиката, предизвикани, включително и от падането на световните цени на петрола, и от санкциите на Запада. Това заяви руският президент Владимир Путин по време на голямата пресконференция, която се проведе вчера в Москва.
Руският държавен глава отбеляза, че санкциите на Запада – това е „отплатата за желанието ни да се съхраним като нация, като цивилизация, като държава”.
Путин образно даде да се разбере, че Русия ще загине, ако се откаже от националните си интереси.
„Може би, нашата мечка трябва да поседи спокойно, да не гони прасета из тайгата, а да се храни с плодове и мед. Може би, тогава ще я оставят на мира? Няма да я оставят! Защото винаги ще се стремят да я оковат във вериги. А веднага щом успеят да го сторят, ще й извадят и зъбите, и ноктите. В днешното разбиране това са силите за ядрено сдържане. Веднага след като това, да не дава Господ, се случи, те ще започнат да разграбват тайгата”, отбеляза руският президент.
Русия все по-твърдо защитава своите интереси, но „не атакува” никого, каза още Путин.
„Ние не атакуваме, не нападаме никого, а просто защитаваме своите интереси. И недоволството на нашите западни, преди всичко американски партньори, е свързано с факта, че ние правим именно това, а не заради някакви наши действия в сферата на сигурността, които да провокират напрежение”, каза още Путин.
Президентът направи следното сравнение: бюджетът на Министерството на отбраната на Русия е в размер на 50 млрд. долара, а бюджетът на Пентагона – почти 10 пъти повече – 575 млрд. долара. „И вие искате да кажете, че ние провеждаме агресивна политика? Това има ли логика? Ние ли придвижваме въоръжените си сили към границите на Съединените Щати и другите държави? Базите на НАТО кой приближава към нас и военната си инфраструктура? Нас чува ли ни някой, водят ли с нас някакъв диалог? Не, изобщо. Винаги отговорът е един и същ – това не е ваша работа, всяка страна има правото да избира своя начин за осигуряване на безопасността. Добре. Но тогава и ние също можем да правим това, защо на нас ни е забранено?”, отбеляза руският президент, отговаряйки на въпрос на кореспондент на Би Би Си.
Путин припомни, че в началото на 90-те години Русия изцяло е прекратила полетите на стратегическата авиация в отдалечените райони на патрулиране. „Ние ги прекратихме изцяло. А американските самолети със стратегическо ядрено оръжие продължиха да летят. Защо, против кого, кого заплашваха?”, попита руският президент. Според него преди няколко години Русия е била принудена да възобнови тези полети. „И така, кой е провокаторът?”, зададе въпрос той.
Президентът подчерта, че Русия желае равноправни отношения със Запада при безусловното уважение на националните й интереси както в сферата на сигурността, така и в сферата на икономиката.
Руският държавен глава счита, че едва ли е възможно да се говори за перспективите от създаването на съюз от славянски държави, представящи единен фронт на световната арена.
„Славянските държави се намират в сложно икономическо положение, а това означава, че те в голяма степен са зависими, зависими от натиска. Външноикономическата среда оказва влияние и върху нас, но тя влияе много повече на малките страни, и те са много зависими. Техният суверенитет се подлага на изпитания”, отбеляза още Путин.
„Но аз съм убеден, просто знам това, че вътре в народа привличането, ако не към политическото, то към културното и духовното единство се е запазило, ще се съхрани и няма да изчезне. Невъзможно е това привличане да бъде изкоренено”.
Руските граждани, които участват във военните действия, в това число и в Югоизточна Украйна като доброволци, не са наемници, тъй като те не получават пари за това, подчерта Путин, отговаряйки на въпрос на журналист от украинската информационна агенция УНИАН. Руският президент е убеден, че кризата в Украйна може да бъде разрешена единствено с помощта на политически средства, а не чрез военни такива или блокада, като при това Русия е готова да бъде посредник в регулирането на ситуацията в Украйна, тъй като само диалогът между Киев и ръководството в Донбас може да постигне това.
Путин засегна темата и за „особените отношения” с Гърция, основани на единната православна вяра. Отговаряйки на въпрос за кипърския проблем, руският президент каза, че „ние се стараем да заемем балансирана позиция и да постигнем такова решение на проблема, което би устроило както северната, така и южната част от острова – както турската, така и гръцката. Ние сме в много добри отношения с Турция. Това, така или иначе, се разпространява в Северен Кипър. Тук не говоря за Гърция, ние сме в добри отношения с нея, имам предвид и религиозната общност”.
С Китай Русия има много съвпадащи интереси на международната арена, в това число и в рамките на ООН, каза руският президент.
„Ние имаме много общи интереси на международната арена, в това число и що се отнася до стабилизирането на ситуацията в нея”, подчерта той, като припомни, че Москва и Пекин „са в тясно сътрудничество в рамките на ООН, Съвета за сигурност, и руско-китайското сътрудничество в тези аспекти е един от най-важните елементи, стабилизиращи днешното положение в света”.
Путин определи държавата като главен защитник на интересите на руските граждани, в това число и бизнесмените, които са потърпевши от санкциите. „Главен защитник на интересите на руските граждани, с каквото и да се занимават те, включително и с бизнес, може да бъде единствено и само руската държава”, каза той. Според него представителите на бизнеса, които се сблъскват с проблеми извън страната, трябва да решат, „искат ли да бъдат в постоянна зависимост”.
Путин счита, че ръстът на икономиката в страната е неизбежен, и дори и при най-неблагоприятното стечение на обстоятелствата за тази цел ще бъдат необходими две години.
Икономиката неизбежно ще се приспособи към ниските цени на енергоносителите, ще се диверсифицира, а след това ще започне планов ръст на цените им в съответствие с ръста на световната икономика като цяло, заяви президентът на Русия.