Президентът на Русия Владимир Путин предприе бърза обиколка на новите си съюзници в Близкия Изток в понеделник, демонстрирайки разширяването на руското влияние в региона и продължаващото смаляване на ролята на САЩ, пише авторитетното американско издание The New York Times.
Путин спря за кратки посещения в Сирия и Египет, срещайки се за малко с лидерите на тези страни и в края на деня пристигна в турската столица Анкара, за да разговаря с турския си колега Реджеп Таийп Ердоган.
Неговата обиколка бе осъществена в момент, в който гневът срещу САЩ е необичайно силен, благодарение на решението на американската администрация да признае едностранно Ерусалим, третият по религиозно значение град за мюсюлманите, след Мека и Медина, за столица на Израел. Този ход допринесе за допълнителната изолация на САЩ и Израел и разочарова американските съюзници в Европа и арабския свят, като същевременно даде допълнителни доказателства на арабите, че Съединените американски щати са откровени анти-мюсюлмани.
В понеделник, в Брюксел, например, премиерът на Израел Бенямин Нетаняху получи безцеремонен отказ на молбите си, ЕС да „признае реалното положение на нещата“ и да възприеме позицията на Тръмп.
Пътешествието на Путин изпълни и някои домашни цели, показвайки ролята му на глобален държавник в навечерието на кампанията за предстоящите президентски избори в Русия, когато той най-вероятно ще спечели петия си мандат на поста, който най-вероятно ще е неговият последен.
На всяка спирка, той имаше някое постижение или приятелство, с което да се похвали.
По време на краткото си посещение в руската военновъздушна база Хмеймим в Сирия, където бе приветстван от президента на страната Башар Асад, Путин отново заяви, че руската армия е изпълнила поставените цели за мисията си и ще бъде върната у дома, обещание, дадено за първи път през месец март 2016 година и нарушено многократно от тогава.
В Египет, Путин и президента Абдел Фатах ас Сиси обсъдиха няколко въпроса, отразяващи нарасналото влияние на Москва. По време на съвместната си пресконференция, двамата потвърдиха новините, че Русия и Египет са предприели стъпки за възобновяване на полетите помежду си, след като Кремъл преустанови въздушните съобщения с Кайро след свалянето на руския пътнически самолет над Синайския полуостров през 2015 година.
Освен това, те изглежда потвърдиха появилите се слухове за подписан договор, според който Русия ще построи първата атомна електроцентрала в Египет, на стойност 30 милиарда долара. В края на месец ноември се появиха твърдения, че двете страни са пред подписване на споразумение за свободно използване на египетското въздушно пространство и военните бази в Египет от руските военновъздушни сили.
Визитата в Турция беше последната спирка на Путин за деня, с дневен ред, фокусиран върху преговорите за политическото разрешаване на сирийската криза и продажбата на съвременния Зенитно-ракетен комплекс(ЗРК) С-400 на Турция. В миналото, Русия отказваше да предостави на Анкара такава техника, но турският президент Реджеп Таийп Ердоган заяви, по време на съвместната пресконференция в понеделник, че двете страни ще се срещнат отново тази седмица, „за да свършат необходимата работа за реализацията на сделката за С-400″.
Това е осмата лична среща между Путин и Ердоган за тази година, а в последно време те се срещат на всеки две седмици.
По всичко личи, че Русия е успяла да извлече максимална изгода от нежеланието и нерешителността на САЩ да се замесва в различните конфликти в региона на Близкия Изток, особено в Сирия, както и неспособността да оправи отношенията си с няколко страни, като например Египет, който изгони Съветските военни и политически експерти в началото на 70-те, след дълги години на близко военно сътрудничество.
Независимо от това, че Путин е сигурен победил в президентските избори, които ще се проведат през март 2018 година, той иска рекордна избирателна активност и рекордно ниво на подкрепа за него, според някои публикации в руските медии.
За да направи това, той трябва едновременно да генерира въодушевление от не толкова бляскавата кампания и да изглежда съсредоточен върху решаването на вътрешните проблеми на Русия, според няколко различни руски политически анализатори, дори и да изглежда доста по оживен, когато говори за външна политика, отколкото, когато коментира подобряването на руските пътища. Именно затова той иска да ограничи ролята на Русия в Сирия преди началото на кампанията за президентските избори в началото на февруари.
„Хората не се интересуват много от Сирия, защото тя е далечна земя, за която народа знае много малко“, заяви Константин фон Егерт, политически анализатор и водещ на коментарно предаване по независима руска телевизия. Ако изобщо руснаците се замислят за това, обикновено те се чудят защо Кремъл хвърля пари в регион, отдавна населяван от диваци, искащи да се избиват едни други.
В Сирия Путин повтори, че руската армия е ликвидирала опасността от радикалните ислямски екстремисти, което е било и целта на изпращането й преди две години, въпреки че мнозина вярват, че целта е била да се спаси Асад, по онова време последният съюзник на Русия в региона.
„За две години, Въоръжените сили на Русия, заедно със Сирийската арабска армия, разгромиха най-боеспособната група международни терористи“, заяви Путин, по време на речта си в руската военновъздушна база Хмеймим, край Латакия. „Във връзка с това, взех решение: Значителна част от руския военен контингент в Сирия ще се върне у дома, в Русия“.
Както обикновено, Путин си остави широко поле за маневри, казвайки, че „значителна част“ от войниците ще се върне в Русия. Освен това той отбеляза, че страната му ще запази постоянно присъствие в региона, оставайки в постоянните си бази – военноморската в Тартус и военновъздушната в Хмеймим, край Латакия.
Говорителят на руския президент Дмитрий Песков беше още по многозначителен, заявявайки, че няма определен краен срок за изтеглянето на руските войници. „Ясно е само, че това не може да се случи за един ден“, обясни той.
Някои анализатори смятат, че заявлението на Путин за изтеглянето на част от руските войски, може да се възприема като част от усилията за принуждаване на Асад да приеме руския възглед за политическо разрешение на конфликта в Сирия, срещу който той показа забележителна устойчивост, въпреки тежката си зависимост от руската военна помощ.
Русия не само успя да усили разнебитената армия на Асад, но и е на път да отклони мирните преговори със световните и регионалните сили от идеята, че сегашния презиент на Сирия трябва да оваканти поста си, преди да бъде постигната, каквато и да е договорка.
Но Москва не иска да подкрепя вечно отслабената сирийска държава със спорна легитимност. Русия даде стотици военни жертви в боевете и изхарчи голяма сума за войната и подкрепата за Асад. Сега Путин е готов да обяви, че е победител в конфликта, не само от военни съображения, но и за да циментира лидерството си в международните преговори, на които гледа като на триумфално официализиране на завръщането на Русия на световната сцена, в ролята й на равностойна сила на САЩ.
Преговарящите от страна на сирийската опозиция, участващи в разговорите в Женева, под шапката на ООН, приветстваха заповедта на Путин за изтегляне. „Това ще ни помогне, това е добре, ние сме много позитивно настроени“, заяви Хинд Кабават, член на екипа за преговорите на опозицията.
Те изразиха надежда, че Русия сега е готова да използва всички лостове за влияние над Асад, с които разполага, за да го принуди да приеме компромиси, които биха дали импулс на преговорите в Женева. Други анализатори отбелязаха, че в Женева не се е случило нищо съществено, като според тях, това важи и за бойните действия в Сирия и следователно заявлението на Путин за изтегляне на руските войски е свързано най-вече с вътрешната политика на Русия, отколкото със Сирия.
Очакваше се, че в Турция Путин ще иска подкрепата на Анкара за сдържането на ислямистките милиции в северните сирийски провинции Идлиб и Алепо, както и че ще настоява Ердоган да признае Асад за легитимен лидер на Сирия, според мнението на Хакан Аксай, руски анализатор, работещ за независимия турски интернет портал Т24.
По време на съвместната пресконференция с Путин, Ердоган заяви, че, след като двамата са обсъдили ситуацията в Сирия в понеделник, следващата стъпка, която ще предприемат, е да проведат втора среща в руския черноморски курорт Сочи. Освен това, турският лидер определи близките отношения между Русия и Турция като „важни за стабилността в региона“.
Турция продължава да иска свалянето на Асад, но, както по-голямата част от опозицията, вече не настоява за отстраняването му като предварително условие за мирни преговори.
Същевременно, Анкара се противопоставя категорично на присъствието на сирийските кюрди на масата за преговори, както заяви Махир Юнал, говорител на управляващата в Турция „Партия на справедливостта и развитието“, по време на разговора си с чуждестранни журналисти. Сирийските кюрди имат подкрепата на Съединените американски щати, но Турция е непреклонна в убеждението си, че те са последователи на поставената извън закона в Турция „Работническа партия на Кюрдистан“(ПКК) и са все по-загрижени, че оръжията, доставяни от САЩ, ще бъдат пренесени през границата в тяхната територия.
Превод и редакция: Информационна агенция Фокус