И ние в Русия имаме проблеми, но неграмотни при нас няма, казва световно известната изследователка
Людмила Вербицкая е родена през 1936 г. в Ленинград. Завършва руски език и литература в Ленинградския държавен университет (ЛДУ). През 1965 г. и 1977 г. защитава кандидатска и докторска дисертации. От 1979 г. е професор във филологическия факултет. От 1984 г. е зам.-ректор, през 1994 г. е избрана за ректор на Санктпетербургския държавен университет, преизбирана през 1999 г. и 2004 г. От 2008 г. до момента е негов президент. От 2003 г. досега е президент на Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература (МАПРЯЛ). Действителен член на Руската академия по образование и неин президент от 2013 г. Тя е председател на Настоятелството на фонд „Руский мир“. Член е на Съвета по руски език и на Съвета по реализиране на приоритетни национални проекти към държавния глава на Руската федерация, както и на две комисии към руското правителство. Съветник на губернатора на Санкт Петербург по образованието, науката и медиите. Вицепрезидент на Комисията по образованието на жените към ЮНЕСКО.
Проф. Вербицкая е почетен доктор на редица руски и чуждестранни университети в Италия, САЩ, Япония, Корея и др. Автор е на десетки научни трудове, носител е на много руски и чуждестранни отличия, сред които орден „За заслуги пред Отечеството“, най-високата награда на Франция – Орден на Почетния легион, орден „Заслуги пред Република Полша“, Орден на княгиня Олга (Украйна) и др. На 3 юни т.г. проф. Вербицкая стана почетен доктор на БАН.
„Никоя компютърна програма за превод не може да замени живия човек“
– Проф. Вербицкая родена сте в Ленинград, преживяла сте блокадата. Какво си спомняте?
– Това е време, което по-добре да не си го спомня човек. Днес е трудно да си представим как градът го издържа. Но да, в паметта ми са се запазили спомени. Аз бягах на покрива заедно с възрастните да гасим фугасите, които падаха, за да не стане пожар. С баба се криехме в бомбоубежището, татко работеше и не го виждахме, мама се трудеше в болницата. Имах колекция на парчета от снаряди. Винаги ме е поразявал духът на ленинградчани. Една сцена винаги е пред очите ми. Млада жена возеше с шейна хляб за хлебарницата, където го деляха на парчета по 125 г, толкова даваха на всеки ленинградчанин. Шейната се преобърна и хлябът се разпиля. Наоколо имаше 5-6 човека. Можете ли да си представите, при положение, че всички бяха гладни – никой не се нахвърли да грабне хляб и да избяга. Помогнаха й да го събере, покриха го с чувал и тя продължи пътя си. Това е чудо. Днес не можете да си го представите. Но всичко това го имаше.
– През 1994 г. вие ставате първата жена ректор на Санктпетербургския държавен университет в 270-годишната му история.
– Аз бях единствената жена ректор въобще. Днес сред държавните университети вече има 2-3 жени ректори, а в частните висши училища са повече. Просто жените са много инициативни. Умеят да намират пари, да организират нещата.
– Споменахте за пари. В България финансирането както на образованието, така и на науката от години е крайно недостатъчно. Така ли е и в Русия?
– И при нас е така, но нашият университет в Санкт Петербург и държавният в Москва се финансират директно от бюджета на Русия. Финансирането на останалите става чрез Министерството на образованието. Ситуацията в нашите два университета е добра, но все пак заплащането на преподавателите би могло да бъде и по-високо.
– Стоите начело на много организации не само в Русия, но и в чужбина. Остава ли ви свободно време?
– Никакво. Понякога сядам в колата и отивам на вилата. Почивам си, шофирайки. Единственото време, с което разполагам, е когато съм в отпуск, през август. Но аз го ползвам, за да пиша.
– Вероятно там сте писали и речника за руските чиновници? Кое наложи създаването на такъв речник?
– Той не е един. 28 са. Владимир Филипов, който беше наш министър на образованието, а сега оглавява Висшата атестационна комисия, ми каза: „Направи речник – такъв, че чиновниците, които са в правителството, в парламента, в Съвета на федерациите, които говорят неправилно, да има къде да си направят справка“. Първия речник правих аз, а после привличах още специалисти от различни области. Речниците станаха 28 под общото название „Хайде да говорим правилно“. Има политически, икономически, медицински, а също и граматически. Те са джобен формат. После издадохме и Комплексен нормативен речник на съвременния руски език като официален език на Руската федерация. Той е тълковен речник, съдържа и граматика, и произношение.
– И повлияват ли се държавните чиновници от правилата?
– Трудно е да се каже, но, разбира се, не мога да отрека, че малко по малко положението се подобри.
– След удостояването ви с „Почетен доктор“ на БАН казахте в лекцията си, че в Русия има проблеми с руския език. Това е странно.
– Това е реален проблем и той, струва ми се, съществува навсякъде с нормативния език. Най-сложното при нас е именно езикът вътре в Русия. Езикът на младите хора вече е много беден. Всичките тези смс-и, емотикони – те не подобряват езика. Вече няма реално писмено общуване, пишат се само официални документи.
– Мислите ли, че машинният превод чрез автоматични компютърни програми ще измести преводачите и ще спести необходимостта да учим чужди езици?
– Машинният превод е нещо много хубаво. Това са проекти, по които работим поне от 50 години, но все пак никоя автоматична система за превод не може да замени живия човек, владеещ прекрасно езика.
– В потвърждение на думите ви ето една случка. През 2008 г., когато Владимир Путин беше на посещение в България, отговаряйки на въпрос, той завърши с думите „ждем’с“, което беше преведено като „чакаме с…“, вместо „очакваме ви“. Просто преводачът не знаеше петербургския разговорен език. В този смисъл няма машина, която да „улови“ нюансите в езика.
– Няма, разбира се.
– В университета, на който сте ректор, има ли все още специалност „Българска филология“, както някога преди 1990 г.?
– Да, разбира се. В нашия университет се изучават 159 езика. Имаме катедра „Славянски филологии“. В рамките на тази катедра има и специалност „Българска филология“.
– Колко студенти изучават български език?
– Групите обикновено са от 5-7 човека, рядко 10. Само онези, които изучават руска филология, са повече.
– Приемате ли учители и филолози за повишаване на квалификацията?
– Да, аз съм и ръководител на катедрата по общо езикознание, в нея има ред специалности – естонски, литовски, латвийски, албански, новогръцки. Ние задължително изпращаме както студенти, така и преподаватели в страната, чийто език изучават или преподават. Болонският процес много ни помогна в това отношение. Никой не иска от нашите студенти да държат някакви допълнителни изпити на място. Страните-домакини признават нашите изпити, ние признаваме техните.
– Имате ли такава практика и с България?
– Струва ми се, да. Изпращаме по един-двама души в Софийския университет.
– Преди години нямаше българин, който да не разбира руски език и да не може да направи просто изречение на руски. Сега младежите вече дори не го разбират. Много неща се промениха в България. Преди нямаше неграмотни, а сега вече има. В Русия имате ли неграмотни хора?
– Как така неграмотни?
– Хора, които не могат да четат и да пишат, това имам предвид.
– Те много ли са?
– Да, вече са много и вече има не едно поколение.
– И млади хора ли има сред тях?
– Има. Равносметката е за 80 000 напълно неграмотни млади българи и за над 40% функционално неграмотни. Сметката обхваща ученици над 15 г. В същото време около 30% от българите в училищна възраст са напуснали преждевременно класните стаи.
– Но това е ужасно! Пред нас такива проблеми не стоят. Ние също имаме трудности. Имаме училища с малко деца в тях, които се закриват, но те разполагат с автобуси, които извозват децата до училището, в което се обучават. Някои, за които не е далеч, ходят и пеша. Разбира се, че имаме проблеми и ние, но въпреки това неграмотни при нас няма.
– За България това е регрес. До 1989 г. в страната нямаше неграмотни и нямаше деца, които да не ходят на училище. В последния четвърт век неграмотността у нас нараства. От една страна е това, което казахте – езикът на политиците, на властта, на медиите. От друга страна е неграмотността – и функционалната, и пълната, при която езика въобще го няма. Към всичко това да добавим и най-новия проблем за Европа – мигрантите. Те имат деца и тези деца също трябва да бъдат обучавани и да учат езика на страната, в която са се установили.
– Ние също имаме мигранти. При нас в Петербург имаме класове, в които децата мигранти са повече от рускоезичните деца. Имам предвид дошлите от Таджикистан, Узбекистан и Китай. В Петербург имаме т.нар. Китайска перла (жилищен комплекс, построен от китайски инвеститори, в който живеят около 30 000 човека, б.а.), цял китайски квартал. Децата ходят на училище и често се случва в един клас да има само 3-4 руски деца. Това натоварва неимоверно много учителите и е голям проблем, но не бива да бъдат отделяни рускоговорящите деца и тези на мигрантите в отделни класове. Те трябва да учат заедно.
– Вие сте почетен доктор на много университети и академии. Вълнувахте ли се днес, когато получихте отличието и от БАН?
– Много. Не може без вълнение. Аз чета лекции вече петдесет години и въпреки това, когато влизам в нова аудитория пред поток първокурсници и се виждам с тях за пръв път, винаги се вълнувам. После това изчезва, когато младежите вече са ти познати. Днес силно се развълнувах, обстановката беше много тържествена и самата церемония по връчването на почетната диплома ме трогна. Но когато започнах да говоря онова, по което съм специалист, вълнението отстъпи.
– Вие пътувате по целия свят, имате много срещи. Как мислите, какъв е проблемът на нашия свят?
– Струва ми се, че ние имаме един проблем. Американците заплашиха всички, които можаха.
– Хубаво е, че вие, руснаците, не се предавате.
– В сравнение с войната това е нищо. Представете си само, ние не сме били подготвени, реално не сме имали никаква техника, оръжие. Да, трудно беше, с големи загуби, но ние все пак победихме. Така че и сега ще победим.
Проф. Людмила Вербицкая има личен принос в научното и културното българо-руско сътрудничество. Повече от 20 години то се осъществява в рамките на подписани договори за съвместна дейност между Санктпетербургския държавен университет и Софийския, Пловдивския, Шуменския и Великотърновския университети, фондация „Славяни“. В качеството й на президент на МАПРЯЛ тя съдейства за провеждането на ХI Световен конгрес на организацията през 2007 г. във Варна, в който участват 1500 учени от 52 държави. Огромна е подкрепата й и за издаването на научна литература.
Какъвто е езикът, такъв е и животът
В живия език на народа е отразен целия му живот, историята на материалната и духовната му култура. Лексиката на обществото въплъщава в себе си нивото на културно развитие на народа. Лексиката е тясно свързана с културата на обществото и оказва влияние на светогледа на хората. Лексиката е първото нещо, което се променя. Езикът е израз на духа на народа, на състоянието на интелекта и на образоваността, на общественото и личното настроение, на стила на живот. Можем уверено да кажем, че каквито са думите, които ние четем и чуваме около себе си, такъв е и нашият вътрешен комфорт. С една дума, какъвто е езикът, такъв е животът.
Какъвто е езикът, такъв е човекът, такова е и обществото. Чрез езика излиза на показ цялата същност на човека, неговите мисли, чувства, болки. В началото на XXІ в. осезаемо усещаме, че живеем в нов стил. Ние няма как да не забелязваме, че пред очите ни нашият богат, ярък, образен руски език обеднява. Вие и сами забелязвате и неграмотността, и бедния речник, и липсата на логика, и грубостта, и ненормативната лексика, която понякога звучи дори от телевизионните екрани, примитивната аргументация – ето тези черти на съвременната руска реч. Речта на човека е лакмус за общата му култура, казваше изследователят Кирил Горбачевич. Владеенето на литературния език е необходима част от образоваността и интелигентността. Нация, която не цени интелигентността, е обречена на изчезване. Шекспир и Пушкин независимо един от друг стигат до един и същи извод – причината за всички беди на човечеството е невежеството. Именно интелигентността е антипод на простащината и невежеството.
(Откъс от лекцията на проф. Вербицкая в БАН – „Руският език в съвременна Русия и в света“)
Източник: в. „Дума“