Глобалните геополитически размествания, стратегическата слабост на европейските лидери поради няколкото локални икономически и политически кризи, както и обособената американска политика – това са три фактора, за сметка на които исторически здравото партньорство на Стария и Новия свят се превръща в „празен съюз”, гласи песимистичната прогноза на консултантската компания Eurasia Group за 2016 година.
Ръководителите на EG политолозите Клиф Купчан и Йен Бремър отбелязват, че в навечерието на президентските избори в САЩ на преден план излезли вътрешнополитическите проблеми, обаче нямало място за трансатлантическите отношения. Поради това Европа с времето започва да се съмнява в американското лидерство, в характера на трансатлантическите взаимоотношения и общи ценности, върху които са построени.
„Сегашните противоречия е доста трудно да бъдат преодолени: те отразяват дълбокия недостиг от увереност на европейското общество в идеята за единна Европа и достойнствата на глобализацията. Тази неувереност съвпада с опасния процес на размиване на трансатлантическите отношения”, сигнализира анализаторът от центъра Карнеги-Европа Джуди Демпси.
„Европа е разединена, уязвима и зле стои на краката си”, се казва в доклада на EG. Центробежните сили видимо се проявяват при трите водещи европейски страни – Франция, Германия и Великобритания, които търсят нови партньори по интереси.
Париж е склонен към алианс с Москва, тъй като френското правителство оценява тероризма като най-голяма заплаха на континента и за разлика от американците, британците и германците участва най-активно в кампанията в Сирия. Президентът Франсоа Оланд залага на Русия като на най-важния партньор за постигане на главната цел на Европа – намаляване на притока на бежанци.
Берлин прикрива голата си същност с плаща на горда самота – той си дава сметка за изолацията, в която попадна заради сляпото следване на препоръките и договорките със САЩ и че наложи над останалите страни от ЕС своята визия за мигрантите.
Великобритания залага на Китай по икономически причини: на страната са й необходими чужди инвестиции за развитие на инфраструктурни проекти, за които не може да отдели пари поради политиката на строги бюджетни икономии. Не случайно Великобритания се присъедини към китайския проект за Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, независимо от критиките на Вашингтон.
Анализаторите на Eurasia Group очакват, че ще се промени отношението към наложените санкции на Русия. Предполага се, че интересите на проруски настроените европейски лидери Франсоа Оланд, Виктор Орбан и Алексис Ципрас ще изградят блок, който ще снеме санкциите спрямо Русия. Вашингтон обаче едва ли ще последва техния пример.
„През 2016 г. трансатлантическите отношения повече няма да играят решаваща роля в определяне на приоритетите за европейската и американската политики”, обобщават авторите.