Музикалният критик, организатор на концерти и отговорен за оперния репертоар на Болшой театър Михаил Фихтенголц се смята за продуцент и вижда мисията си в отвличането на публиката от всекидневните грижи.
Михаил Фихтенголц успява да пише статии в едно московско списание, да ръководи отдел перспективно планиране на Болшой театър и да организира концерти в московската филхармония. Но не за сметка на качеството на работата. Той се нарича „продуцент” и казва, че в процеса на реализиране на своите проекти е готов да се занимава с най-неочаквани неща.
В сферата на класическата музика понятието „музикален продуцент” започна да се използва в Русия съвсем наскоро. Днес на този „пазар” се трудят различни агенции, които най-често са свързани с имената на прочути музиканти. А „самостоятелни продуценти”, които специално събират колективи изпълнители за всеки концерт, не са много. Михаил Фихтенголц за главна сфера на работата си избра операта:
– От детски години обичам звученето на човешкия глас. За мен в него има нещо тайнствено: обикновеният човек в себе си носи инструмент, невидим за никого. Самото звучене на човешкия глас е едно чудо за мен. Тези гласове карат да преживяваш цяла гама емоции. И до сега запазвам едно детско отношение към това, и дори се радвам, че то не се променя. Ако някога това ми стане скучно, това ще означава, че следва да си намеря друга работа.
Михаил Фихтенголц тръгна по един сложен път. За концертите той подбира рядко звучащи шедьоври на световната оперна класика. Наскоро в Москва беше изпълнена операта „Херкулес” – своеобразна руска премиера със закъснение в повече от два и половина века. За концерта в Москва дойдоха именити изпълнители от различни страни, в това число британският диригент Кристофър Мулдс и шведската мецосопрано Анн Халенберг. Събирането на звездния състав е сложно нещо: нужни са и знания, и лични връзки, и умение да заинтересуваш, да убедиш.
Михаил Фихтенголц, като организатор на концерти, не се оплаква на празни места в залата. Но продуцентът го грижи друго нещо: съвременната публика, дори идващата да послуша класическа музика, се променя не към по-добро. Той смята, че хората са отвикнали да бъдат внимателни:
– Представите за руската публика, която се интересува от класическа музика и добре я разбира, това вече е един мит. Особено що се отнася до големите градове – в по-малка степен Санкт Петербург, а повече Москва. Класическата музика и балетът изискват едно много важно нещо, което ние днес често пъти не можем да си го позволим – да се концентрираме, да положим, ако може така да се каже, душевни усилия.
Цялото: http://bulgarian.ruvr.ru/2013_03_16/Prirodata-na-choveshkija-glas-i-umenieto-da-slushash-muzika/