Мария Янева е международен съдия арбитър към Московски арбитражен съд на Руската Федерация, председател на Софийски арбитражен съд към Сдружение „МАПА“, председател на „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ и председател на фондация „Искам бебе“.
Тя даде интервю специално за информационна агенция „КРОСС“.
Защо нов съд? Какво отличава Софийски арбитражен съд от другите арбитражни съдилища?
– Софийски Арбитражен съд към „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ не е просто поредната, независима, правораздавателна институция. Това е международна общност, в която към момента са заявили членство, повече от 17 държави. Съдът е учреден на територията на Република България, което ме прави горда с това мое постижение. Желанието ми да се създаде тази институция го припознах в лицето на Международния съд на ООН. Съдът има за цел да осигури на страните по един спор бърз, ефективен, достъпен и евтин процес. Колегите ми в международен план ме подкрепиха безапелационно. Всяка една от държавите членки излъчи съдия, който ще бъде официално вписан в списъка със съдиите на арбитражния съд към МАПА, до 31.11.2016 г. Това вписване на международни арбитри е с цел да провокира доверие в институцията и то в международен мащаб. Към момента българските ми колеги са 13 на брой. Първото международно споразумение, което подписах в качеството ми на председател на съда е с колегите ми от Московския арбитражен съд към Руската Федерация. Аз съм вписана в техните списъци, като международен съдия-арбитър, а техният председател, като международен съдия-арбитър при нас. За учредяването на съда ни обедини идеята да дадем на обикновения човек достъп до правосъдие, правосъдие в най-чистата му и непорочна форма, а именно: ниски такси за разглеждане на дела, окончателно решение по делото в рамките на 2 до 5 месеца и не на последно място висококвалифицирани и морални съдии-арбитри. Разходите по завеждане на дело не са непосилни за една корпорация, но за обикновения човек това е скъпо удоволствие. Арбитражният съд към МАПА има основна цел, а именно, да даде възможност за ефективно и евтино правосъдие, както на българските, така и на чуждестранните граждани.
Какво представлява арбитражното производство? Как функционира арбитражният съд? Кои са предимствата на САС?
– На първо място искам да отбележа, че арбитражното производство предхожда държавното правосъдие. Арбитражът като алтернативен способ за разрешаване на правни спорове предлага предимствата, които на този етап липсват при държавното правораздаване, което го прави и все по-често предпочитаният метод в динамични сфери като търговските и гражданските отношения. За съжаление, съдебната ни система е тромава, което за страната, потърсила съдебна защита на правата си, е равно на отказ от правосъдие. Производството пред арбитражния съд е несравнимо по-бързо – то е едноинстанционно за разлика от държавното правоизводство, което е триинстанционно. Веднъж постановено, решението се ползва със силата на решение на държавния съд. То е окончателно и задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение.
Арбитражното производство е по-евтино. За разлика от съдебната такса, която е постоянна величина от 4% от стойността на иска, при арбитража с увеличаване на иска този процент намалява. Тоест, вие в държавния съд заплащате такса за всяка една инстанция,съответно и за адвокат, а в арбитража таксата е на половина, тъй като инстанцията е само една. По-краткият процес предполага и ангажиране на адвокати за по-малко време, ако въобще страните изберат да се ползват от такива, тъй като правилата в арбитражното производство са лесно разбираеми и достъпни, дори за човек който не е юрист . Същото важи и за вещи лица, преводачи и други.
Кои дела могат да се гледат само от арбитражен съд? Как стои въпросът с международното сътрудничество?
– За арбитража не важат ограниченията на международната подведомственост на държавните съдилища. Изпълнението на арбитражните решения в чужбина е обезпечено чрез Ню-Йоркската конвенция в много по-висока степен отколкото изпълнението в чужбина на решенията на държавните съдилища.
Арбитражът може да разглежда дела, по които една от страните е чуждестранно физическо или юридическо лице и същите нямат адрес или седалище на територията на нашата държава. Държавният съд няма тази компетентност. Тоест, ако вие имате спор с ваш контрагент, който е чуждестранно лице и няма адрес на територията на нашата държава, Вие ще трябва да го съдите по седалище на държавата, чиито гражданин е той. Така ще се наложи да заплатите за скъпо струващи адвокатски услуги, да направите неминуемо разноски по пътуване и не на последно място да заплатите високи съдебни такси. Не така стои въпросът обаче за арбитражния съд, тъй като за него международната подведомственост не важи, което означава че вие ще можете да сезирате арбитражния съд в България и да съдите чуждестранния си контрагент в България. Избягвате не само големите разноски по водене на делото, но и сблъсъка с чуждестранната правна система. Ето защо, арбитражният съд към „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ е едно предимство за всички български физически и юридически лица. Необходимо е да впишете арбитражно споразумение /арбитражна клауза/ във вашите документи или кореспонденция с контрагентите, за да избегнете тромавото правосъдие или пък отнасяне на спора пред чуждестранен съд. Имайки арбитражна клауза в договорите Ви, ще можете да водите делото си пред арбитражния съд в България.
Кога арбитражният съд не е компетентен?
– Когато предмет на спора са вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.
За всички суми ли арбитражният съд разглежда дела или има минимум на цената на иска?
– Не, няма минимум. Арбитражът, като институция е създаден именно с цел да бъде достъпен и евтин, като производство. Арбитражното производство е достъпно за всички, както вече казах, когато учредявахме Софийски арбитражен съд към „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ бяхме водени от целта да дадем достъп до правосъдие на всички граждани – евтин, ефективен и бърз процес.
Как се осъществява достъпа до съда? Как страна в арбитражното производство може да вземе участие и да защити правата си?
– Арбитражното производство се регламентира от Закона за международния търговски арбитраж, приет през 1988 г. Производството пред арбитража представлява същият съдебен процес, както пред държавния съд, с тази разлика че арбитражното производство е едноинстанционно, по-евтино и достъпно за обикновения човек, който иска да получи ефективно правосъдие. Списъкът на вещите лица с които работи арбитражния съд е списъкът, с който работи държавния съд, т.е вие имате пълна защита с оглед ползването на вещи лица и експерти. В държавния съд да разговаряш със съдията е забранено, но в арбитражния съд не е така. Напротив. Целта на съдия-арбитъра в арбитражния съд е да бъде близо до страните и да намери най-ефективното решение, с оглед интересите на страните и съобразно законовата уредба.
Какво е становището Ви по повод законопроекта за изменение на ГПК за отпадане на потребителските спорове от арбитражна подсъдност?
– Не намирам за правилна тази кауза, отчитайки обстоятелството, че потребителят по правило е по – слабата страна в тези правоотношения.
Освен, че ще се ограничат правата на потребителите, така предложените промени ще влязат в противоречие с европейски директиви и международни нормативни актове, по които Р България е страна, съответно е приела да съобразява и изпълнява. Опасявам се, че в самото предложение за изменение на ГПК са налице вътрешни противоречия, неясноти и редакционни пропуски, които сами по себе си ще бъдат предпоставка за затруднения и дори невъзможност за прилагане на предложените норми. Съгласно действащата към момента редакция на ЗЗП /чл. 1, ал. 2/ целта на този закон е да осигури защита на редица, изчерпателно изброени основни права на потребителите, между които и право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове. В чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на ЗЗП изрично е предвидено, че правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата им, е недействителна. Следва да се има предвид, че цитираните тестове на ЗЗП са синхронизирани, с оглед ангажиментите ни на страна – членка в ЕС, с редица европейски директиви, между които и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Изрично в Приложение към чл. 3, § 3 на Директивата, е посочено, че една от клаузите, която се смята за неравноправни е тази, с която се изключва или накърняване правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни средства по-специално като изисква от потребителя да отнесе спора изключително на арбитраж, който не е съобразен с правните разпоредби, като неоснователно ограничи възможността му за предоставяне на наличните доказателства или да му наложи тежестта на доказване, която, според приложимото право, лежи върху друга страна по договора.
Какво е становището Ви по повод предложението да отпаднат юридическите такси за задължения до 1000лв.?
– С решение от 29.09.2016г. Конституционният съд на Република България прие, че присъждането на разноски по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства на юрисконсулти НЕ е противоконституционно.
Целта на всяка такса е да обезпечи извършването на определена услуга. Независимо от размера на задължението, за да се признае то, ще се проведе съответно производство, еднакво както за сума от 50 лв., така и за сума от 50 000 лв.