На 17 септември църквата почита паметта на Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Oтдава се почит на добродетелите, които ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
София означава мъдрост. Мъдрост, която не говори, защото знае, вижда и помага.
Тя черпи силата си от вярата, надеждата и любовта. И ги дарява на света. Мъдростта има своите многобройни превъплъщения в древни и съвременни философии и религии.
Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка – тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов.
Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите ѝ не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора.
Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда – на 10 и Любов – на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко.
Не издържали и на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе.
Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях.
Църква почита и София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.
Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Днес имен ден празнуват: София, Софи, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любен и производните им.
Честит празник!