Украинският премиер Арсений Яценюкнарече преговорите между Путин и Порошенко в Минск „безрезултатни“. Ето как вижда той желания от Киев резултат: Украйна си връща контрола над границата, Русия спира оръжейните доставки за опълченците, а ОССЕ контролира този процес. Същото каза във вторник и Порошенко: „Като първо условие трябва да се поеме контрол над руско-украинската граница. Необходимо е да се направи всичко, за да спрат доставките на техника и оръжия за бунтовническите бойци“.
Владимир Путин обаче не спомена публично и дума за граничен контрол, оръжейни доставки, камо ли за посредничество на ОССЕ и отново заяви, че въоръженият конфликт в Донбас е вътрешна работа на Украйна, и Русия не може да реши въпроса вместо своите съседи. Руският президент говори по-дълго за икономически проблеми: повтори своите тезиси отпреди година, че зоната за свободна търговия Украйна-ЕС ще предизвика защитни стопански мерки от страна на Русия. Сякаш нещата не са мръднали от миналото лято, когато разубеждаваше Виктор Янукович да се асоциира с ЕС – все едно че няма никаква война.
Пленяването на руски десантчици в Източна Украйна според Путин е недоразумение. Той припомни, че украински военни също са били откривани неведнъж на руска територия, и то с бронирана техника, срещайки в Русия хуманно отношение. Явно намекваше, че ако украинците не се държат деликатно с десантчиците, по-твърдо ще действа и Русия. Срещата по принцип нямаше как да даде резултат, смята политологът Евгений Минченко.
Първо, в Минск не присъстваха донбаските опълченци, а всякакви договорености, сключени зад гърба им, щяха да са в разрез с Женевските споразумения и нямаше да се гарантира спазването им.
Второ, Порошенко май е готов да обсъжда съдбата на Донбас само с новия състав на Върховната рада, а депутатите й по разбираеми причини не могат да представляват Донбас.
Трето, един компромис с Москва едва ли ще бъде подкрепен от Коломойски и би застрашил Порошенко с военен преврат на украинските радикали.
Четвърто, самият Порошенко вече е заел позиция като „президент на войната“, който сплотява нацията, и надали ще тръгне да руши тази средносрочна стратегия.
И пето, след многодневните обстрели на жилищни квартали, гибелта на стотици мирни жители и прокуждането на стотици хиляди бежанци твърде трудно някой би убедил хората в Донбас да останат в състава на Украйна. „Стимул за резултатни преговори може да е само крайно тежка социално-икономическа ситуация, съчетана с военно поражение“, резюмира Минченко.
В сряда Яценюк коментира цял ден обезценката на националната валута до 14,8 гривни за един долар. Киевски коментатори признават, че гривната пада заради успехите на донбаското опълчение, което – ако вярваме на сводките от азовското крайбрежие, е обкръжило вече Мариупол. Яценюк заяви, че украинската икономика „не би издържала“ курс, по-нисък от 12 гривни за долар; той съобщи, че кабинетът все още уговаря нови заеми от МВФ. Засега обаче Фондът не прави изявления, издаващи, че е смекчил позицията си спрямо Украйна. Ще припомним същността й: без контрол върху Донбас – извора на една трета от доходите в украинския бюджет, Киев няма да получи сумата, издействана преди, тъй като не би могъл после да я върне.
Междувременно позицията на контратакуващите опълченци се втвърдява. В началото на август обсаденият Донецк молеше Киев за примирие, но днес премиерът на „Донецкатанародна република“ Александър Захарченко казва, че правителството му вече не скланя за федерализация като условие за мир. „ДНР разглежда само случая, в който е независима от Украйна. Нова Русия вече не скланя не само на федерализация, но и да бъде запазена днешна Украйна като такава“, заяви премиерът.
„Тази година компромисните формули всеки път изостават с месец или два от развитието на нещата – отбелязва в тази връзка Евгений Минченко. – Едно съвсем доскоро възможно решение с течение на времето заприличва на нищо незначеща декларативна отстъпка“.
Потвърдени бяха и съобщенията на Киев, че се евакуират в Русия промишлени предприятия от Донбас, които украинската артилерия отдавна и целенасочено се мъчи да унищожи. Наистина не става дума за завода „Топаз“, нито за патронния завод, споменавани в Киев, а за Луганския машиностроителен завод, ориентиран към руския пазар. Днес руски медии цитираха изпълнителния му директор Никита Друзев, съобщил, че оборудването е билоизвозено под обстрел в митнически склад в руския Донецк, откъдето ще го откарат в Чебоксари. Според Друзев в Русия се е изселил и трудовият колектив. Предвижда се до дни да започне производство на новото място – в петък ще бъдат свързани машините за прецизна металообработка, подготвят се и жилищни помещения.
Евакуацията на заводите показва, че Москва не разчита в обозримо бъдеще да възстанови промишленото коопериране с Украйна. „Отмяната на преференциите за вноса от Украйна, огласена от Путин в Минск, сигнализира, че без промени в сегашната политика Киев не бива да се надява на подобрение в отношенията – коментира украинският политолог Олексий Блюминов. – В отговор Порошенко заяви, че Украйна е готова да преговаря, ако й бъде върната териториалната цялост, включително Крим и Донбас. Москва естествено дори не се и вслуша. Ако това е позицията на киевската „партия на мира“, можем да си представим какво предлага киевската „партия на войната“.
Като цяло според експерта в Минск е взел надмощие курсът към война, натрапен на Киев от Вашингтон: „Съдейки по твърдата реакция на Путин, Русия приема хвърлената ръкавица и е готова за двубой с мисълта да изтощи противника. Според мен трябва да се готвим за есенно-зимна война“.
dariknews.bg