Да се помогне на слабите икономики и да се направи финансовата система по-стабилна. Такива цели провъзгласяха идеолозите на Международния валутен фонд, създаден след края на Втората световна война. Но за годините на съществуването си организацията претърпя промени.
След американската депресия през 30-те г. и войната благородната идея да се предпази икономиката от нови дефолти стана начало за създаване на МВФ. Сега фондът отпуска кредити и ги придружава с цял пакет от условия. Изискванията, като правило, противоречат на първоначалната цел и още повече отслабват икономиката на страната, казва финансовият експерт Сергей Хестанов:
“ Изискванията, които предявява МВФ, включват свобода на движението на капитала. Естествено за страни с икономически проблеми това води до силен отлив на капитала. Още едно важно изискване е мащабната приватизация на почни всички отрасли. Но има естествени монополи, чиято приватизация или е сложно организирана, или довежда до отрицателни последствия“.
Следващото условие е отказът от държавна подкрепа на селското стопанство. Тъкмо това изискване изпита върху себе си икономиката на Мексико, която от най-голям износител на царевица се превърна във вносител. Освен това едно от важните изисквания е отказът от социална подкрепа на гражданите. За да се отпусне кредит, властите на страната трябва да съкратят социалните субсидии, казва експертът на „Абсолют Банк” Иван Фоменко:
„Селскостопанските предприятия започват да се разоряват и престават да съществуват, хората остават без работа. Те не получават заплата, не могат да харчат, икономиката започва да изостава. Всичко се конфискува, забранява, съкращава, за да може правилно да се икономиса. Но заедно с това намаляват данъчните постъпления, което е един от основните източници на доходи. А МВФ поставя правителствата в такива условия, че да са принудени финансовите власти на страните отново да поискат кредит“.
МВФ е силно критикувана заради откровената проамериканска позиция. Тежестта на гласа на всички страни-членки на фонда се определя в зависимост от вноската, която плаща страната. Първоначално се е планирало, че влиянието на една страна ще зависи от силата на нейната икономика. Когато фондът се е създавал, икономиката на САЩ е била най-голяма. Сега икономиките на развиващите се страни стремително се засилват, но разполагането на силите в МФВ не се променя, казва Сергей Хестанов:
“ Развиващите се страни бяха готови да увеличат вноските в МВФ и по този начин да увеличат тежестта на гласовете си при приемане на решенията. Особено активно подкрепят това Русия и Китай, но засега процесът не се придвижва. Това кара много страни сериозно да се замислят за създаване на алтернативни фондове“.
Една от последните инициативи е създаването на Банка за развитие и стабилизационен фонда на БРИКС. С времето те в една или друга степен ще бъдат конкуренция на МВФ. Според президента Владимир Путин тези институции ще помогнат на страните в БРИКС да придобият по-голяма независимост от финансовата политика на „западните държави”.
Източник: Гласът на Русия